КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК В ХИСАР

През лятото на 1883 г., по време на своите обиколки из България, чешкият историк Константин Иречек посещава и Хисар. За това разказва в пътните бележки, публикувани в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество” през 1884 г., а после в книгата „Пътувания по България”. Тя е отпечатана най-напред на чешки език, по-късно, през 1899 г. излиза на български като втора част от книгата „Княжество България”.

 

Интересно и любопитно е хисарското посещение на Иречек – щрих от пътуването му из Стремската долина и Средногорието.

Привечер на 29 юли 1883 г. заедно с младия копривщенец Петко Радомиров, учител в Софийската гимназия, негов спътник и водач, тръгват на коне от село Баня, Карловско, към Хисар.

Доскоро министър на просвещението (1881-1882), сега председател на учебния съвет при министерството, по време на лятната си отпуска Иречек прави научно пътуване из България. Млад, само преди няколко дни навършил 29 години, язди с удоволствие по планинските пътища, а в равнината предпочита за по-бързо да пътува с конска каруца.

По пътя за Хисар двамата със своя спътник не минават през село Михилци, където върви днешното, несъществуващо тогава шосе. Навярно яздят по горски път или пътека направо от Баня за Хисар. Като прехвърлят средногорските баири, пред тях се разкрива разкошна панорама към пловдивското поле и Родопите. Иречек пише:

„Най-близо пред нас чудно впечатление прави огромният четвероъгълник на почернелите от вековете хисарски стени. Слизаме около две хубави села, Хисар-Кюселери и Синджирлии, окръжени от ниви и лозя и стигаме пред чудната старовека ограда на Хисара.”

Двамата пътници на коне пристигат в Хисар по прашния тогава път, идващ от Баня и Карлово и минаващ през отвора на разрушената на това място източна крепостна стена. 

Къщите на малкото тогава селце, наричано Лъджа Хисар, са в североизточната част вътре в крепостта, останалото голямо пространство е заето от неплодоносни лозя, обрасли с цветя и треви, с няколко разпръснати хотела.

Двамата конници минават сред тези лозя (където сега е курортът, потънал в зеленина) и спират край кафенетата, може би, наблизо край западната стена. Пловдив тогава е столица на Източна Румелия, а хисарските бани са станали любимо място за летен отдих на пловдивската интелигенция. Иречек споделя:

„Веднага се чувствуваме пренесени от планинската природа във врявата на големите градове. Хисар е именно лятно жилище и курорт на Пловдив. Под сивата римска стена седи в кафенетата на масите сума елегантен свят в светли летни облекла, като се разхлажда с дондурма и лимонада, и едва слезли от конете, посрещат ни румелийски приятели и ни водят нас, напрашени изгорели пътници, в кръга на своите семейства.”. 

Споменатата от Иречек дондурма, с която се разхлаждат курортистите в юлската вечер, е турски сладолед. Прави се от козе мляко, захар и за сгъстител – стрити на прах и изсушени грудки на салеп – вид дива орхидея. Казват, че продажбата на дондурма в Истанбул сега е атракция за туристите. В Хисар днес разни сладоледи могат да се опитат, но тази ориенталска сладост отдавна е забравена.

С пристигането си Иречек намира удобен подслон в хотела на приветливия поляк Мокренски, където подът бил постлан с големи антични тухли, изкопани от старото градище в крепостта. По-късно Иван Вазов в романа си „Нова земя”(1896) представя стопанина на този хотел под името пан Тварджишки, полски емигрант, участник в едно от полските въстания срещу руския царизъм. Хотелът му, един от първите в курорта, представлявал продълговата едноетажна сграда. В средната зала, където поднасяли обяда на гостите, имало три мраморни маси, сигурно плочи от развалините на някой античен строеж. Сградата на хотела била някъде в центъра на курорта, но днес не се знае точно къде.

Като учен, пътешественик, изследовател, Иречек носи по време на пътуването си компас, верен часовник, малък далекоглед, джобен анероид (барометър), термометър, крачкомер, метална мярка от 1 м, карта и тефтерче за записване на видяното.

На другия ден от пристигането измерва, че в Хисаря е 32 градуса по Целзий. В тежката юлска горещина обикаля цялата крепост. Отбелязва, че оградата на старовременния град е във вид на четириъгълник, правилен, освен на едно криво място на югозапад. Извършва първото измерване на нейната дължина. Според Иречековия крачкомер, подобно на часовник малко механично устройство, закачено на кръста, което отчита изминалите крачки (после превърнати в метри), всяка страна на четириъгълника е дълга около 600 метра. Тези мерки не са точни, но общата околовръстна дължина на хисарската крепост от 2400 м е близка до съвременното геодезично измерване, което показва 2327 м.

Препрочитайки пътеписа на Иречек, в който се казва, че най-добре са запазени зидовете на северозапад и югоизток, а северната страна е съборена до дъно, нека обиколим сега хисарската крепост.
 

Ето западната стена в северната част:

 

 
След археологически разкопки днес са разкрити останките от двойната северна стена. А долу в ниското, там където Иречек споменава, че от север имало следа от изкуствен окоп, сега минава шосе със забързани по него коли.

 

Добре запазени части от източната стена:

Крепостната стена на югоизток и южната порта:

Иречек пише:

„Развалините на южната врата още стоят с изронени камъни и стъпала.”

Сигурно и той се е изкачвал по тези стъпала или другаде по крепостната стена, защото споменава, че отгоре се вижда близката Средна гора и полето заедно с Пловдив, дори до Родопите.

Една илюстрация от австрийския художник Йозеф Обербауер показва как е изглеждала някога в края на 19 век.

 

Тогава българите наричат старото градище при Хисар Траяновград, а турците го преписват както всички развалини в Европа и Анадола на генуезците /Дженевизлер/. За изграждането на крепостта сред местното население се разпространява преданието, че то се е удало, едва след като зазидали жената на най-младия зидарски майстор.

Първоначалното становище на Константин Иречек е, че античният град при Хисар е римският Диоклецианопол, споменат от Хиерокъл Граматик, съвременник на император Юстениан, като трети по големина град в Тракия след Филипопол /Пловдив/ и Берое /Ст. Загора/ и обезпокояван през 587 г. от аварите в похода им от Берое за Филипопол.

По-късно Иречек изказва предположението, че може би, Диоклецианопол е бил някъде при новооткритите развалини край Чирпан и оставя загадката да бъде решена от бъдещите изследователи. Съвременните исторически и археологически проучвания потвърждават първоначалното Иречеково становище.

А на площада край южната хисарска порта през 1993 г. бе чествана 1700-годишнината от обявяването на античното селище при хисарските извори за град, наречен на името на император Диоклециан /284-305г./, който го възстановил и укрепил след готските нашествия.

Площадът край южната порта

Иречек обикаля, разучава хисарската крепост като историк, а преди него, само

Иван Вазов

преди седмица, тук прави своите разходки поетът Иван Вазов, прекарвайки летния си отдих в курорта и написва няколко стихотворения, родени от поетичните размисли край крепостта.

Двамата се познават лично от няколко години. Не се случва поетът да е сред румелийските приятели в Хисар, но сигурно са се видели в Пловдив, за където заминава Иречек.

Описвайки крепостните порти, Иречек подчертава, че западната е най-добре запазена, с широк свод. При нея стената е най-висока в единадесет пласта.

Там вижда каменен надпис от римско време и отбелязва:

„Той се състои от 17 реда на гръцки, но камъкът се вижда само наполовина, тъй като лежи в прага на западната врата и дясната му половина се крие в зида. Минавайки преди години оттук, гъркът Цукалас и французите Лежан и Дюмон го разчели, додето е разкрит”.

После Иречек допълва своите записки и посочва, че през 1896 г. надписът е разчетен от Добруски и гласи: „Селското управление на тракийското село Ейтруза и съседните с него селски общини Еприза, Гейзагира и Бидекара изказват благодарност на своя филарх /види се – римски чиновник/ Емилий Бейтис".

Вацлав Добруски

По време на Иречековото посещение в Хисар Вацлав Добруски, също чех по произход, е преподавател по латински в Пловдив, а по-късно става директор на Археологическия музей в София.

Всъщност, каменните възпоменателни надписи, използвани като строителен материал в основата на западната порта, са два. Проучванията показват, че са от периода на римския император Септимий Север /222-235/. Те са от близката околност, населена с траки. Няколко селски общини /комархии/ образували малка административна област - фила, управлявана от филарх. Сигурно и античното селище край топлите извори е било център на фила.

Карта на стария Хисар

 

В пътеписа на Иречек за хисарските бани, четем:

„Топли извори има няколко в градището и около него. Близо до центъра на четвероъгълника се намират три извора със стари каменни басейни, под сгради с кубета по ориенталски образец: Хавуза 47◦С, Чулуджа 40◦С, Инджеза 40◦С според моя термометър. Вън, пред западната врата, се намира изворът Кюпчез, пред източната Къзлар или Момина, и двата в заградени здания; освен това има още няколко отворени топли води, в които се перат дрехи.”

Хермин Шкорпил

Интересно е, че и чешките учени, братята Шкорпил, братовчеди на Иречек, които известно време са учители в Пловдив, посещават Хисар. 

Хермин Шкорпил прави първото геоложко проучване за произхода на хисарските извори. В една своя брошура от 1882 година той пише, че те идват дълбоко от земята, из пукнатините на южните склонове на Средна гора, като камъкът, през който минава водата, е грубозърнест гранит – гнайс.

Също като показанията на Иречековия термометър и Херман Шкорпил една година преди това посочва, че температурата на Хавуза е 47◦С, най-горещата от всички, но в измерването на другите извори има известна разлика.

 

От илюстрация на чешкия художник Вацлав Ирасек на хисарските минерални бани от 1881 виждаме как са изглеждали по онова време.

Минавайки край сегашните бани Топлица, Бистрица и Свежест /някогашните Хавуза, Чулуджа и Инджеза/, да си припомним каква колоритна картина разкрива Иречек:

„При влизането в Хавуза бях изненадан от множеството турци, арменци и българи, които с кожа , вече подпухнала, седяха в прозрачната вода, толкова гореща , че едва можах да си туря в нея ръката. Такива удоволствия ние, западните хора , не можем изтрая. Затова пък се къпах в Инджеза. Подир банята те избива силен пот, който трае цял час, гостите стоят завити в бели хавлии, на рогозки, в комодни стаи, пият вишновка и кафе, пушат цигари и се забавляват с весели разговори.”

Приетият през 1882 г. правилник за експлоатацията на хисарските бани забранява в баните да се пие освен кафе, лимонада и други прохладителни , но посетителите трудно се отказват от своите навици. Както свидетелства Иречек, пиели и вишновка, въпреки забраната.

 

В пътните си бележки, разказвайки за Хисар, Иречек посочва:

”Най-драгоценното съкровище на мястото, което е дало повод към основаването на тази крепост и към посещаване на Хисар и в днешно време, са топлите извори.”

Тази мисъл породи у мен идеята да напиша кратка повест за античния Диоклецианопол /днешния град Хисаря/, която нарекох „Съкровището” и бе отпечатана през 2006 г. А заглавието на новата ми книга с хисарски истории, излязла през 2012 г., е „Чудно впечатление” по името на един от разказите в нея за посещението на Иречек в Хисар.

Първото ми запознанство с хисарския пътепис на Иречек бе в далечната 1972 година. Тогава в градския вестник, където бях редактор, публикувахме откъс от пътеписа, за да покажем на хисарчани и курортисти какъв е бил Хисар през осемдесетте години на деветнадесети век.

След двудневен престой в Хисар, зараната на 31 юли, Иречек се отправя за Пловдив, ала не направо по пловдивския път през южната порта, а със заобикалки, защото иска да види и Красновските бани, тогава наричани Крастовски. Заедно със своя спътник копривщенец се качват на конете и поемат натам.

С Иречековото пътуване в нашия край е свързана и защитената през 2011 г. дипломна работа на Ивелина Стойнова, с научен ръководител главен асистент Пело Михайлов в катедрата по туризъм към Аграрния университет - Пловдив.

Тя е на тема: „Културно-познавателен маршрут „По стъпките на Константин Иречек в долината на река Стряма”. При преминаването по маршрута през редица селища от общините Сопот, Карлово и Хисаря могат да се направят съпоставки с онова, което е видял чешкият историк, което се е запазило, и новите туристически обекти, атракции, забележителности.

 

Пътуването сега, обичайно за нашето забързано ежедневие, става с автомобил. Но пътешествието с кон или каруца от времето на Иречек си има своите предимства и удоволствия. От село Баня до Хисар пътят с автомобил е само петнадесет-двадесет минути, а той го изминава на кон за час и половина и има възможност да разучава видяното, да се наслаждава на околния пейзаж.

Днес в курорта Хисар, в полите на Средногорието край квартал Веригово има конна база и желаещите могат да направят разходка с кон из близките или по-далечни околности. Ала това е вече екзотика, не е евтино развлечение.

Да спрем край западната порта, под чийто свод преди 130 години минава Иречек, напускайки крепостта с целебните извори. Колко познания и размисли носят пътните бележки, които ни е оставил.