ВАЗОВ В ХИСАР: ЛЮБОВНИ СТРАСТИ

По време на пловдивския период от живота на Иван Вазов посещенията му в Хисар са свързани и с една любовна история. Пред проф. Иван Шишманов той разказва:

Иван Вазов

„За щастие или нещастие след разгулния и изпълнен с умствени занятия живот попаднах на една нова страст. При една разходка до Хисаря се запознах с една млада дама, с която се случвах в хотела. Тая дама беше метреса на един адвокат хърватин. След Хисаря, в Пловдив се сближих с нея. Тя заряза своя покровител и стана моя. Без да дойде при мене. Аз бях с майка си и сестра си, с малките си братя... Две години изпитвах блаженството на взаимната любов. По едно време я поиска за жена един руски полковник, който живееше в София и аз, с разкъсано сърце, трябваше да се разделя с нея. Животът ми се помрачи. Денонощно бях занят с мисълта за нея, но страдах тайно.

 
За да заглуша страданията си, аз потърсих лек в поезията и написах „В царството на самодивите“, за да забравя в мира на фантазията, в далечните области на бляновете тъжната действителност.“

Откъси от поемата „В царството на самодивите“ започват да се отпечатват в началото на март 1884 година във вестник „Народний глас“. В края на април, за да се разведри от продължаващата мъка по изгубената любов, Вазов предприема пътуване с параход до Италия заедно с приятеля си Михаил Маджаров. Стихотворенията, написани по време на пътуването, са събрани в стихосбирката „Италия“ /1884 г./. За едно от тях, със заглавие „4 май“, поетът казва, че това е именният ден на „оная“, както наричал напусналата го приятелка. Четвърти май е денят на света мъченица Пелагия и младата пловдивчанка, с която прекарва две години на взаимна любов и която после при раздялата му донася мъки и страдания, се казвала Пелагия. В стихотворението поетът отговаря на въпроса кое най-бързо бяга. По-бързо от елена, орела, вятъра, бурята, звука, куршума, светкавицата, кометата бягат и отлитат „най-щастливите дни.“ А най-щастливите дни, които така бързо са отлетели тогава, са дните на взаимната любов с неговата приятелка. Тяхното запознаство става в Хисар, сигурно в хотела на пан Мокренски, където обикновено отсядали Вазов и приятелите му, през есентта на 1881 или в ранната пролет на 1882 година. Раздялата била в края на 1883 г.

В книгата си „Неканоничният Вазов“/ 2011 г./ Катя Зогарфска изказва становището, че прототип на змеицата от поемата „В царството на самодивите“ е младата пловдивчанка Пелагия. В анализа се посочва, че вирът на „похотливата змеица“ ни отвежда асоциативно към хисарските бани с горещия серен дъх, защото тъкмо в Хисар поетът е срещнал фаталната си приятелка. „Любовната змеица“ преодолява магическата защитна сила на водата от самодивския вир, в който поетът предварително се е потопил и добротворните му спътнички , Музата и Вилата, едва успяват да го спасят.

Любопитно е, че нистина някога смятали за сярна една от хисарските бани – „Кюпчеза“, закътана сред дърветата в малката долчинка отвън западната порта. После, кой знае защо, серният дъх бил изчезнал и химическият анализ показва липсата на сяра.

Интересен факт е, че при подбора на нови имена на баните „Кюпчеза“ е наречена с поетичното, митологично „Русалка“. А поетът възпява русалките като красиви, весели, чародейни.

За Вазов шедьовърът на природата е хубавата жена /така отговаря през 1895 г. на един от въпросите в анкетата на проф. Ив. Шишманов/. А както сполучливо отбелязва проф. Михаил Арнаудов, в онези две години – 1882-1883 за поета тази хубава жена е Пелагия.

За любовта на Вазов към нея загатват и няколко от лиричните стихотворения, които написва тогава в Хисар. В „Нощната музика“ /1882 г./ в своята дрямка долавя райски звуци, крилатите му мечти го отнасят в неземни предели, хвърчи в блаженство сред леките нимфи, прошепва името на изоставилата го в Берковица любима Зихра и разбуждайки се разбира:

Навън по полето отдавна бе нощ,

а райската музика чуеше се йощ

от тихата стая на мойта съседка.

Тази съседка в хисарския хотел ще да е била новата му любовна страст– Пелагия.

В стихотворението „Вечерният час“/ 1883 г./ изповядва:

Сладък зефир се разлива.

Чудно листата си шъпнат свенливо

тайнствени речи, въздишки свети,

като любовници в сладки мечти

и над полето полусънливо

сладък зефир се разлива.

Постепенно всичко утихва, остава само ручеят да ромони, гората млъква, полето заспива, всичко се слива в едно дихание.

Несъмнено създаването на това стихотворение е свързано с приятните тихи летни вечери в Хисар, където поетът е прекарал щастливи мигове на радост сред природата с любимата си Пелагия.

За тази любовна страст можем да разберем нещо повече и от откритите през 1955 г. в архива на проф. Иван Шишманов няколко непубликувани до тогва Вазови стихотворения с любовен характер. Отбелязано е, че са написани през 1882 и 1883 г., но не е посочено тчно къде – в Пловдив или може би в Хисар, където след тяхната първа среща е имало и редица други прекарани в курорта пролетни и летни дни. В едно от тези стихотворения поетът казва:“Едничка ти изтръгваш някой път луди стонове от мойта лира.“ А в друго – рисува нейния поетичен образ:

Кат приказваш нежно, гласът ти хармоничен

на някаква си песен от раят е приличен,

високият ти стан

е горд, красив и строен, кат брезата планинска

и твоят поглед сини, в мечтателност богинска

неволно предизвиква ил песен, ил метан.

От записките на проф. Иван Шишманов, пред когото Вазов разкрива някои от интимните си преживявания, научаваме каква е била по-нататъшната история на Пелагия. Тя заминава за Русия заедно с мъжа си, руския полковник /казвал се е Арбузов/. Подир години, когато той умира, тя е вече 40-годишна жена, получава голяма пенсия, живее в град Харков и кани Вазов да и гостува, но поетът отказва.

– – –

Хисар е свързан и с един кратък момент от дългогодишното сърдечно приятелство на Вазов с неговата муза Евгения Марс.

Един интересен документ напомня за посещението на стария, вече 65-годишен поет в Хисар през лятото на 1915 г. Това е пощенска картичка, изпратена от него до приятеля му проф. Ив. Шишманов, който по това време е на почивка в Чамкория. Картичката се съхранява в Научния архив на Българската акедемия на науките. От едната страна има изглед от Хисар, а от другата поетът е написал на приятеля си:

„Сърдечен привет от Хисаря,

твой И. Вазав

Хисар 18 авг. 1915„

Тогава Вазов прекарва само два августовски дни в курорта, разхождайки се по познатите места, сред които и зелената долина, за която някога е написал стихотворението „Долината“.

Иван Вазов

Подробности за това посещение научаваме от записките на проф. Ив. Шишманов. След като се върнал от почивка двамата се срещат и поетът му разказва, че през лятото около месец прекарал при брат си Георги в Горна баня, а след това два дни бил с една приятелка и нейния мъж в Хисар, поканен от католишкия свещеник на с.Дуванлий. Тази приятелка е младата писателка Евгения Марс, с която има дългогодишна сърдечна дружба и дълбока духовна връзка. За пътуването до Хисар признава пред проф. Шишманов: „Собствено няма да крия от тебе, отидох защото там беше и Евгения Марс с мъжа си.“

Евгения Марс

Мъжът на младата, красива Евгения доктор Михаил Елмазов, първият наш дипломиран зъболекар, завършил в Киев, знае за любовните чувства на Вазов към жена му, но приема връзката им за творческа дружба. Още от времето на Източна Румелия, когато през 1883 г. Елмазов за кратко бил в Пловдивската театрална трупа като суфльор и деловодител, се познавал с поета.

При пристигането на Вазов в Хисар през 1915 година какво ли са си говорили през двата дни на разходки край древните руини на крепостта и в близката зелена долина. Дали у него се е пробудила мисълта за преживените тук любовни страсти с Пелагия, донесла му после толкова мъка? Или отдавна било забравено, отхвърлено, защото сега бил щастлив от всяка среща с любимата Женичка, както наричал Евгения Марс. Това си остава загадка.