Ако се разходим
привечер край Хисарската крепост,
когато, както пише образно поетът Иван
Вазов, небето „тъне в злато, пламък и
пембе“, ще видим с изненада, че озарената
от залеза южна порта изглежда като
златна. Да спрем и да се полюбуваме на
тази загадъчна картина.
С прозвището „златна порта“
били наричани главните врати на някои
стари крепости – в Йерусалим,
Константинопол, Киев... За всяка от тях
има интересни истории и легенди.
И южната хисарска порта, по
своето архитектурно оформление извисяваща
се като триумфална арка, но всъщност
солидно отбранително съоръжение, била
главният вход на античната крепост. От
тук минавал пътят за Филипопол и
Константинопол.
Загледани в позлатените от
залеза стени не може да не се размислим
за отминали времена и хора. Отдавна я
няма тежката двукрила врата на входа.
Можем свободно да пристъпим и влезем
през „златната порта“ с чувството, че
преминаваме в един приказен свят, А там,
вътре, е драгоценното съкровище, както
Константин Иречек нарича горещите
хисарски целебни извори, заради които
е изградена крепостта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар