При археологически разкопки сред останките на римските казарми и на крепостните кули са открити много железни върхове на стрели, сигурно останали там без да им дойде реда да бъдат изстреляни от войнишките лъкове. А може би някой от тях е от вража стрела, улучила диоклецианополски войник и извадена умело от лекаря, който е бил на особена почит и уважение. Нека си припомним думите на Омир от "Илиадата", казани много векове преди това за лекарите войни: "Колкото множество хора струва един изкусен лекар, изрязва той стрелата и раната посипва с лекарство..."
Диоклецианополската крепост е изградена като е спазено изискването разстоянието от кула до кула да е съобразено с далекобойността на стрелите. Най-голямото разтояние е 68 метра, което давало възможност при нападение войниците от кулите да обстрелват със своите лъкове цялото пространство между тях.
Охранта на Диоклецианопол се осъществявавала от една кохорта римски войници. Отгоре, от крепостната стена и през амбразурите на крепостните кули, бранителите обсипвали нападателите с копия и стрели. Нападенията били редки, имало дълги, мирни, спокойни години, но копията и стрелите били необходими на населението и войниците и за ловуване из богатите на дивеч околности на античния град. Железните им върхове били изработвани от местни ковачи и железари, които наред с предмети за бита правели и оръжия. Едно окритие на археолозите доказва, че за известно време, навярно за кратко, диоклецианополци сами добивали желязо.
В центъра на днешния Хисар, край останките на антична постройка, е намерена пещ за добив на желязо, свързана с улей, издълбан в поредица от дебели каменни блокове, по които е изтичал металът. От къде ли са донасяли рудата, кое е наложило това да става в самия град, за какво е служело полученото желязо? От него са можели да направят чукове за каменоделците, мотики за градинарите или поразяващи железни върхове за стрели…
Няма коментари:
Публикуване на коментар