В центъра на Хисар, като курорт,не е позволено отглежднето на кокошки.Но по някога, когато се събудя по тъмно, през нощта, чувам от близкия квартал ясно, настойчиво кукуригане на петел. В просъница, преди отново да заспя, се сещам за пияния петел от легендата и за хитрата стопанка на крепостта, препускаща с колесницата в тъмнината.
Това е легендата за брата и сестрата, които по повелята на своя баща цар Филип трябвало да поделят земите между Филипопол и крепостта с топлите извори, като рано сутринта, щом пропеят петлите, тръгнат едновременно един срещу друг и там,където се срещнат да бъде границата на техните владения. А хитрата сестра,която била стопанка на крепостта, напоила с вино своя петел, той пропял много по–рано,събудил всички петли в крепостта и подлъгани, те също почнали да кукуригат. Разтворили вратите на южната порта и сестрата препуснала с колесницата. Тръвайки по–рано, тя толкова изпреварила брат си, че срещата станала в покрайнините на Филипопол. Разбрал измамата, братът я проклел нейното селище да запада, да остане малко,сковано от каменния пръстен на крепостта.
– – –
Когато през 1882 г. Младият юрист и публицист Стефан Бобчев за първи път записва тази легенда, Хисар наистина бил малко селце в единия ъгъл на полуразрушената крепост, а според едно предание някога,отдавна, тук било голямо градище,само вън от стените имало пет хиляди къщи.
В легендите се случва да се преплитат различни исторически времена. Както казва историкът Петър Мутафчиев,който през 1911 г. също записва интересни хисарски легенди, някои от тях,произволна рожба на народната фантазия,са създадени от потребността да се одухотвори и обясни миналото,чиито вековен паметник са развалиниите на крепостните стени...
В действителност,според историческите и археологическите доказателаства, Хисарската крепост е изградена по времето на римският император Диоклециан /284– 305 г./, който дал на античното селище край топлите извори своето име – Диоклецианопол.
Днес курортният град отново се е разпрострял далече извън крепостните стени, както е било в античността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар