КАТО ТРИУМФАЛНА АРКА

Южната порта днес

Погледната отвън, южната порта на Хисарската крепост напомня на внушителна триумфална арка. Но всъщност изграждането било съобразено със стремежа за създаване на здраво и надеждно отбранително съоръжение в отбранителната система на града.

Според специалистите портата представлява рядкост сред късноримското римското и ранновизантийското строителство. Изследванията на археолозите и нашето въображение могат да ни помогнат да си представим как е изглеждала в древността. Тя се

се състои от засводен проход широк 5 метра и висок 8.80 метра, предшествуван отвън от значително по–широка арка. От външната и от вътрешната страна имало декоратвни ниши.

Отбраната се осъществявала от две четириъгълни кули, издадени навън от двете страни на входа и от трета кула над външната арка. Виеща се тухлена стълба, чиито изронени стъпала са запазени и до сега,разположена в западния пилон на портата, водела до горната тераса. На входа имало масивна двукрила врата от дебели дъски,обковани с желязо, която се залоствала отвътре с голяма греда.

Диоклецианопол - Южната порта отвън

Днес от кулите са останали само основте,нишите са празни,няма ги белокаменните статуи. Дали това са били статуи на римски богове и императори? Може би е имало статуя на Аполон лечителя, който бил един от покровителите на диоклецианополските бани? Едва ли. На сегашното си място портата била изградена в края на IV век върху разрушената тук при вторите готски нашествие крепостна стена.Това станало при император Теодосий Велики, когато християнството било утвърдено в Римската империя и са разрушавали паметниците на езическите божества. И в Диоклецианопол отвън, недалеч от южната порта по това време вече бил изграден един от първите тук християнски храмове– базиликата „Свети Стефан“.

– – –

Диоклецианопол - Южната порта отвътре

Някога през южната порта преминавали пристигащите от Филипопол и Константинопол. Една пътна отсечка свързвала Диоклецианопол с главния път от Дунав през Балкана за Филипопол. Имало и пряк път за Константипол. Той минавал край днешния хисарски квартал Миромир и при античното селище при днешното село Иван Вазово пресичал пътя Ескус – Филипопол и стигал до римската пътна станция Ранилиум /село Оризово,Чирпанско/. От там имало връзка за Константинопол, а така също отклонение за Августа Траяна /Стара Загора/, Кабиле /край Ямбол/ и Анхиало /Поморие/. Интересни подробности могат да се прочетат в монографията „Римски пътища в България“ от директора на Хисарския археологически музей д-р Митко Маджаров.
Любопитно е , че и интернет-търсачката Гугъл също предлага пряк маршрут от Хисар до село Оризово, макар на отделни местта да не съвпада точно с някогашния римски път.

– – –

Разтваряли се вратите на главния южен вход на крепостта и тържествено били посрещани идващите с коне и колесници гости отдалеч. Единадесет метра широка улица,с колонади пред сградите от двете и страни,пресичала града от южната до северната порта. Поемали най-напред по нея. Очаквал ги Диоклецианопол, изграден по изискванията на римското благоустройство – с прави улици, с красиви сгради, със зелени градини, но най-важното – неповторим с целебните си топли извори,където били изградени мраморни бани...

Отдавна, от кога ли, няма врата на входа. Сега той е винаги отворен и ни кани гостоприемно да преминем под неговия свод.