ПРЕДПОЧИТАНИЕТО НА ПОЕТА

Посещавайки Хисар през лятото на 1897 година поетът Иван Вазов пише, че с двама свои приятели предпочели да отидат да се окъпят в Момина баня. Водата била дста гореща, но за щастие имало няколко вани с умерена вода и те влезли в тях. Той добавя шеговито, че гледали с искрено съжаление мъчениците, които се къпели в басейна.

Тогава само към баня Кюпчеза /днес Русалка/ имало изградено отделение с четири стаички /кабини/ с по едно каменно корито /вана/ за самостоятелно къпане. Но съществувал любопитен обичай, регламентиран с правилника на Хисарските бани, където било разпоредено: „Забранява се на наемателя да държи и дава за общо употребление от посетителите вани /каци/, освен цинкови или от друг метал. Частни лица могат да си служат за свое частно употребление с каквито да било вани.“ Сигурно във вани, предоставени от наемателя и разположени край басейна, са се къпали Вазов и приятелите му.

Поетът споделя, че предпочел Момина баня и заради нейната легенда. Още през 1882 година, когато прекарва лятната си отпуска в Хисар, той написва тук баладичното си стихотворение „Момина баня“ за непознатата мома, която излиза нощем из топлите вълни и се къпе в тъмния вир, изкача и се плиска, а в нощния мрак банята странно и глухо колокочи. Тази легенда за хисарската Момина баня знаел още от дете в Сопот. Майка му я разказвала.

МОМИНА БАНЯ

/балада/

Чучурът печално бърбори в нощта.

На плочите влажни дреме челядта,

децата сънуват унесени сладко:

до Петя бе Тинко, до Иванча – Радко.

Чучурът печално бърбори в нощта.

Една я майка дрямка не улавя.

Тя пули се в мрака, слухти, не забравя...

Водата под ключ е, пусто е навън,

шумът на чучура докарова сън,

но бедната майка сън я не улавя.

Чучурът замлкна! Но вирът шуми,

кат че нещо шатри в топлите вълни:

ту плиска се тихо, ту глухо клокочи,

утихне внезапно и пак избърбочи...

Чучурът замлъкна! Но вирът шуми.

„Ах, Господи мили! – тя бледна пришъпна, –

Какво се бърбука? Ух, цяла аз тръпна!

Иванчо е влязъл и къпе се тук.

Дете вироглаво! Та кой ще е друг?

Ах, Господи мили!" – тя бледне пришъпна.

Тя стана уплашена, пална свещта:

децата са всички на свойте места.

Но в банята се нещо страшно вълнува,

изпъкне потъне и мрака заплува...

Тя гледа уплашена, дигна свещта.

И гледа: водата надула се цяла,

улея закрила, до горе преляла.

Мома непозната полива се там,

бърбука се, плува и гледа насам,

а майката гледа, настръхнала цяла.

Момата се къпе във тъмния вир,

косата ѝ плува надлъж и нашир,

тя гмурка се мълком, играе и плиска,

потъва, изкача и гаче се киска –

Момата се къпе във тъмния вир.

И банята странно и глухо клокочи,

и капките пръскат на самите плочи...

И майката духна свещта и легна

ни жива, ни мъртва. Наста тъмнина,

а банята странно и глухо клокочи.

Хисар, 15 юли 1882