МОМИНА БАНЯ – ПРИКАЗКА ШУМЯЩА

Преди години в някои публикации за Хисар се споменаваше за стара балнеоложка енциклопедия, в която пишело, че античният град край топлите извори се славел най-вече с Момина баня – приказка шумяща по цялата Римска империя. Кой знае каква е била тази енциклопедия, но и сега Момина баня впечатлява с разкритите исторически тайни, със славата на целебната вода.

Античният римски град израстнал на мястото на тракийското селище с целебните извори. Ала топли извори бликат и в Горещия дол – живописната долчинка от източната страна на града. Върху един от тях, този в началото на долчинката, който първите му стопани, траките, много почитали заради лечебната му сила, римляните изградили голяма баня. И за да се знае кога е построена, в каменния зид вградили латински надпис с червени тухли. Подир векове върху развалините на римската баня, върху стария каптаж, била изградена друга банска постройка, а надписът останал зарит, забравен в земята...
Момина баня – приказка шумяща. Ако се вслушаме в нейния извор ще доловим легенди и предания от далечни времена.

Легенда за Момина баня

Има легенда, че много отдавна, още преди да построят банята, една красива мома от близкото тракийско село обичала да идва и да с къпе тук във вира в зелената долчинка. Понякога сама, понякога с приятелки. Един летен ден, като тръгнала насам, селото било обградено, нападнато от врагове. Нямало как да се прибере при своите. Чуждите войници я забелязали, подгонили я и за да не я заловят, като дошла до извора нагазила навътре в топлия вир, помолила се на богинята Бендида да ѝ помогне, по-добре да умре, отколкото да попадне в ръцете им. Войниците се спрели стреснати на брега, гледали я как пристъпя към дълбкото в бяла пара обвита. Водата закипяла, зашумяла, когато парата се разнесла момата била изчезнала, само вирът продължавал да бълбука. Разправяло се, че от тогава и след построяването на банята понякога момата изплувала по среднощ разпуснала дългите си коси, гмуркала се и плискала в топлата вода.

Според едно народно предание, записано през 1890 година от гостуващия в Хисар пловдивски доктор Драгомиров, някога, отдавна една красива мома, болярска дъщеря, обичала да се къпе в Момина баня заедно със своите 12 приятелки, които я веселели с песните си. Веднъж по време на къпането дошло известие, че нападатели обсадили крепостта. Болярската дъщеря не можела да се прибере в нея и заедно с приятелките си всички изчезнали във вира на банята. Оттогава, от време на време, тъкмо по среднощ тази чудна мома излизала из вълните на банята и се къпела със своите 12 приятелки. Селяните се страхували да влизат нощем в банята и разказвали,че често се чувало в полунощ пляскането на водата и тихо и сладко моминско пеене.

Легенда за Момина баня

Друго обяснение за името на извора е народното предание за селското момиче овчарче, което открило забравения през годините горещ извор. Тайно от другите подкарвало своите овце, отвеждало ги по закътанте сред храстите поляни край зелената долчинка и всеки ден отивало да се къпе, за изненада на всички ставайки все по-хубаво, като омагьосано, най-хубавата мома, която са срещали някога. И когато я проследили и я видели да се къпе, разпуснала дългите си коси, обвита от топла пара, рзбрали, че магията – това било вълшебството на горещата вода и нарекли извора Момина баня...

Интересно каква е била Момина баня в първите години след Освобождението, когато курортът започва да възвръща своята древна слава?

Авторът на книжката „Хисарските бани“ /1889 г./ Г. Димитров разказва, че нейното местоположение било прелестно и великолепно. От трите ѝ страни стърчали високи рътлини, а от едната се простирала покрита със зелена трева долчинка. Кичести дървета хвърляли приятна сянка. Зданието било старо. Освен южната страна, другите три били вдлъбнати в полите на рътлината.

Момина баня в края XIX век

Доктор Белинов, сезонен лекар в курорта през 1901 година пише: „Момина баня заслужава красивото си име. Зданието е просто, но басейнът е необикновено красив, най-голям между всички хисарски бани. Осветява се от свода. Водата тече по мраморен камък и нейният шум приятно ласкае слуха на посетителите. Тя е толкова прозрачна, че окото различава през кристаланата ѝ повърхност даже разтрогите между дъските, с които е покрит пода. На много места от дъното извира вода с изобилно количество газове, които във вид на големи мехури изкачат на повърхността."

Докторът отбелязва, че даже един профан по археология може да различи, че основите на банята и част от стените са древна постройка, останала вероятно от римляните.

Когато през 1927 г. се извършва ремонт на банята щом махнали дървеното дюшеме на басейна, отдолу се открило дъното на стария римски басейн, наслан с червени, изпечени тухли. А през следващата 1928 г. при работа за разширяване на банята случайно бил разкрит масивен римски зид със забравения, зарит в земята тухлен надпис и се разгадала тайната за първоначалния римски градеж.

Зидът бил изграден чрез смесена зидария с редуване на каменни и четириредови тухлени пояси като крепостните стени и други антични постройки в Хисар. По прдължение в зида бил вграден шестнадесетметров тухлен надпис на латински. Той показва, че по време на римските императори Максимиан Глери / 293 – 311/ и Лициний баща /308 – 324 / и техните синове Максимин и Константин е била построена тази баня. Тогава била епохата на тетрархията /четиривластието/ и Римската империя се управлявала от двама императори /августи/, които си избирали по един помощник /цезар/ и го осиновявали. Затова в надписа помощниците са упоменати като синове.

Правейки съпоставка за времето на управлението на августите и цезарите, посочени в надписа, някои изледователи изказват стновището, че той е изграден в края на 308 г. Така може да се напрви точна датировка на строителството на римската баня на този извор. Как е изглеждала тя, какъв е бил нейният архитектурен план не се знае, защото над римския каптаж се издига голяма съвременна постройка и археолозите не могат да правят разкопки.

Но нашето въображение може да нарисува пъстрата картина как тук, в беломраморната баня, са идвали гости от различни краища на Римската империя да се къпят в топлата ѝ вода за изцеление и за удоволствие. Навярно сред тях е била и Валерия, красивата съпруга на споменатия в надписа император Максимиан Галери, дъщеря на Диоклециан, на чието име само 15 години преди строителствто на банята бил наречен ограденият с крепостни стени античен град Диоклецианопол /днешния Хисар/.

Момина баня днес

Тази баня останала извън крепостта, в която вече имало и други римски терми, но била много привлекателна и посещавана в годините на мир и спокойствие.

Какво ли още може да ни нашепне течащият през вековете Моминобански извор?