През февруари 1971
година в Хисар се проведе за първи път
масова лекоатлетическа щафета за
преходната купа на излизащия тогава
градски вестник „Хисарска заря“.
Организирана от редакцията и от
физкултурното дружество „Крепост“, с
подкрепата на комсомолските и
профсъюзните ръководства в града и
района на хисарския агрокомплекс,
щафетата стана традиционна, като след
три години бе преобразувана в зимен
окръжен лекоатлетически крос.
Победителите - 1971 г. |
Победителите - 1973 г. |
В Пловдив имаше спортен магазин, от където можеха да се купят за награда различни купи, но искахме нашата да бъде оригинална. За това поръчахме новата купа да бъде изработена от един хисарски младеж, който бе учил дърворезба. Направи я от орехово дърво, резбована с името на вестника и с един от символите на Хисар – южната крепостна порта.
Друга една от преходните купи беше кристална. Всъщност – красива, висока кристална ваза, към която в долния край прикрепихме медна пластинка, гравирана със съответния надпис. По онова време обаче не позволяваха на предприятия и учреждения да купуват кристални съдове и трябваше да взема специално разрешение от Окръжния народен съвет, обяснявайки, че в редакцията няма да слагаме цветя във вазата, а ще бъде спортна купа за награда на победителите в окръжния крос.
Награждаването на победителите |
При хубаво време награждаването на победителите бе на площада, а ако вали – вътре в киносолана. Там в дъното имаше сцена, на нея слагахме маса за спортните съдии, които след получаване на резултатите определяха класирането. То си беше истински спектакъл. На сцената се качваха най-добрите да получат своите грамоти, флагчета, предметни награди и накрая купата на вестника. Бляскаше светкавицата на стария хисарски фотограф бай Иван Рачев, имаше радостни възгласи, ръкопляскания и малко тъга за тези, които не бяха успели да се представят добре.
Във вестника публикувахме само няколко снимки, но бай Иван изщракваше много кадри – стартове, финали. Накрая настойчиво канеше носителите на купата да се съберат навън, дори и сняг да вали, за традиционната обща снимка.
Спортният празник приключваше в един от хисарските ресторанти, където за всички участници в състезанието бе осигурен обяд. Само че бяха много, та трябваше да минат на две смени.
– – –
Разгърнах старите вестници да си припомня някои подробности.
Кросът се провеждаше с отбори разделени в девет възрастови групи: пионери, девойки младша възраст, девойки старша възраст и жени – на 1000 метра, пионери – 1500 м, юноши младша и юноши старша възраст – 2000 м, мъже – 3000 м и мъже ветерани – 2000 м.
Един от стартовете - 1983 г. |
Победителите - 1983 г |
Като домакин Хисар редовно се представяше с най-добрите си млади лекоатлети от трите хисарски училища. Участие имаха при мъжете и жени и отбори от Санаторно-курортния комплекс и Почивно дело.
През различните години освен от Хисар и района е имало състезатели от Пловдив, Карлово, Калофер, Сопот, Първомай, Асеновград, Съединение, Девин, курорта Банкя и др.
Най-масов е бил кросът през 1987 година – с 460 състезатели.
От началото, ежегодно, двадесет години поред, състезането се ръководеше от един и същи главен съдия – Марко Шиваров от Пловдив, който със своя опит допринасяше за добрата организация.
Един от стартовете - 1987 г. |
През 1991 година вестник „Хисарска заря“ престана да излиза, а с това бе прекъсната и дългогодишната традиция на състезанието за купата на вестника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар