НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНОТО БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ

Славата на Хисар идва от древността, но той има и самочувствието, че тук се поставя началото на организираното балнеолечение в България. 130 години са минали оттогава...
След Освбождението още с първия си бюджет Областното събрание на Източна Румелия отпуска кредит от 1200 лири за ремонт и постройка на някои бани в курорта Хисар. Средствата не били използувани веднага, но подир две години баните били ремонтирани. Изградени били две нови крила към баня Кюпчез /Русалка/, която наред с новия голям басейн имала и 4 малки стаички с по едно корито /вана/ за самостоятелно къпане, нещо непознато до тогава.
През пролетта на 1882 година, на 10 април, в пловдивския вестник „Народний глас“ е отпечатано обявление, в което се казва: „Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради има чест да уведоми почитаемата публика, че поправките и постройката на Хисарските бани се свършиха и че тия, последните, са отворени за посетители от 1-ви май 1882 година.
При новопостроената баня Кюпчез се построиха две крила, от които едното от 4 стаички с по едно корито /вана/, а другато от 7 стаички за събличане.
Целителността на тия бани, както местоположението и климата им, са спечелили вече справедливо местна и вънкашна репутация. Посетителите се съобразевят с долоизложения правилник, утвърден от правителството.“
Във вестника е отпечатан и „ПРАВИЛНИК ЗА ЕКСПЛОТАЦИЯТА НА ХИСАРСКИТЕ БАНИ“, който очертава насоките за организацията на балнеолечението, опиращо се до тогава само на традициите.
Правилникът определя часовете за къпане в баните, заплащането и редица правила за поведение на посетителите:
„Член 1. Къпането в Хисарските бани става с платка, определена в настоящия правилиник или безплатно.
Член 2. Къпането с платка става сутрин часа от 5 до 10 за жените, от 10 до 2 за мъжете, а безплатно от два след пладне до 6 за жените и от 6 до 9 вечерта за мъжете, в Момина баня и Хавуза до 11 вечерта.
Член 3. Никое къпане не може да се продължи повече от 1 час, включително събличането и обличането.
Член 4. Никой път не се дозволява да влизат повече от 20 души в кое да е корито.
Член 5. Щом се окъпе, сякой е длъжен да излиза от банята в определения срок.
Член 6. Гореназначените постановления се отнасят само за баните Момина, Хавуза, Чулуджа, Инджеза и за големите корита на Кюпчеза.
Член 7. Къпането в четирите малки корита в кабините на Кюпчеза става само с платка от 5 до 12 сутринта за жените и от 12 до 8 вечерта за мъжете. Траенето на къпането в кабините е само половин час.
Член 8. Платката за едно къпане само в големите корита е 30 пари текущи, а в малките корита в кабините по 60 пари. Деца по-малки от 10 години плащат половин цена.
Член 9. Събличането и обличането става безплатно само в една от големите зали при всяка баня или в мястото около курните. Който би пожелал да се съблече в особена стая, плаща по 20 пари текущи за всяко лице без разлика на възраст."
За тогавашните нрави на някои курортисти говори необходимостта да бъдат включени в правилиника и подобни разпоредби:
„Член 11. Пране на дрехи в баните е съвършено запретено.
...Член 13. Ядене и пиене се строго запрещава в баните /освен кафе, лимонада и други прохладителни/.
Член 14. Входът в баните на пияни и смутители изрично се забранява."

Балнеотерапия

За неспазване изискванята на правилника било предвидено на нарушителите за първи път налагане на глоба от 5 гроша, за втори – 10 гроша, за трети – 20 гроша и ако не се поправи „запрещава му се да влиза в коя да е баня“. Контролът по изпълнението на правилника и събиране на глобите се възлагал на общинския кмет в Хисар, подпомаган от селския старши стражар.
Интересно е, че през курортния сезон, който продължавал от май до октомври, баните работели още от 5 часа сутринта, а в двете най-големи бани – Момина и Хавуза /Топлица/ къпането продължавало чак до 11 часа вечерта. Можем да си представим някогашната любопитна картина в баните, където правилникът въвеждал ред, забранявайки да влизат повече от 20 души в което е да е корито, както наричали тогава басейните.
Според новата организация, хисарските бани се отдавали под наем за една година, като експлоатацията им ставала съобразно условията, утвърдени в правилника. Наемателят получавал парите, които посетителите плащали за къпане, а той се задължавал да подържа чистотата на баните, да поправя всичко, кето се развали и повреди. Първото наддаване за определяне на наемател на баните станало на 19 април, а на 1 май 1882 година започнал новият курортен сезон.
През същата 1882 година в лабораторията на Санитарния съвет в Източна Румелия в Пловдив химикът-фармацевт Состержонек извършва първия химически анализ на водата на пет хисарски минерални извора – Хавуза /Топлица/, Чулуджа /Бистрица/, Инджеза /Свежест/, Кюпчеза /Русалка/ и Момина баня. За сравнение може да се отбележи, че анализът на минералните води на други наши курорти се извършва много по-късно, например в Княжево /днес квартал в София/ – 1887 година, в Банкя – 1906 година, в Каменица /днес квартал на Велинград/ – 1912 година и други.
За подобряване организацията на балнеолечението допринася изпращането в курорта на постоянен сезонен лекар, което започва от лятото на 1890 година. С това Хисар изпреварва редица други курорти в страната, защото този въпрос се урежда цялостно чак през 1901 год., когато е издаден специален правилник за медицинския надзор на минералните бани в България.