Преди няколко години в Хисар в градинката в центъра, край фонтана, посадиха нова декоративно дръвче - японска вишна (сакура), която рано на пролет се отрупва с красиви, кичести, светло розови цветове.
Сакурата е един от символите на Япония. Там на пролет в парковете организирали празници на цъфналите вишни - събирали се роднини, приятели, колеги да се насладят на аромата им, да се любуват на краткотрайния им цъфтеж, напомнящ за отминаващата младост и красота. Пък и да се почерпят с тяхната си оризова ракия - саке и с оризови сладки.
Сакурата в хисарския парк, кой знае какъв вид е, е оставена да расте на високо. Горе короната ѝ още е малка, но може би след години ще се разпусне, ще разпери клони.
И тази пролет в един слънчев ден, в началото на април, отидохме със сестра ми в парка, край фонтана, специално да погледаме японската вишна преди да е прецъфтяла.
Рядко минаващите по алеята курортисти спираха, заглеждаха се любопитно и отминаваха. А улисани в своето ежедневие, сигурно мнозина от хисарчаните даже и не знаеха за това екзотично дръвче с красиви цветове.
Докато сестра ми правеше снимки, отново се сетих за старата хисарска история от времето на Константин Иречек, който посетил курорта през лятото на 1883 г. Тогава дъбове и вишни простирали своите клони край черносивите зидове на крепостта. Та наистина вишни имало отдавна по този край. От плодовете им правели хубава вишновка. Иречек описва интересна картина, как в хисарските бани след къпането посетителите седели завити в хавлии, пиели кафе и вишновка и се забавлявали с весели разговори. Правилникът позволявал в баните да се пие само кафе и други прохладителни, но трудно било да се откажат от своите навици.
Прииска ми се да се поговоря с някого за нашенските и японските вишни, но освен сестра ми не се виждаше в парка никой друг познат да го заприказвам.
Е, сакурата е декоративно дръвче, не може от нея да си направиш вишновка, сироп или вишнево сладко. Но добре е да се спреш, да погледаш кичестите бледорозови цветове, усещайки радостта от дошлата пролет. За пролетта напомняше целият раззеленил се парк, пролетните цветя и цъфналите магнолии.
Сакурата е един от символите на Япония. Там на пролет в парковете организирали празници на цъфналите вишни - събирали се роднини, приятели, колеги да се насладят на аромата им, да се любуват на краткотрайния им цъфтеж, напомнящ за отминаващата младост и красота. Пък и да се почерпят с тяхната си оризова ракия - саке и с оризови сладки.
Сакурата в хисарския парк, кой знае какъв вид е, е оставена да расте на високо. Горе короната ѝ още е малка, но може би след години ще се разпусне, ще разпери клони.И тази пролет в един слънчев ден, в началото на април, отидохме със сестра ми в парка, край фонтана, специално да погледаме японската вишна преди да е прецъфтяла.
Рядко минаващите по алеята курортисти спираха, заглеждаха се любопитно и отминаваха. А улисани в своето ежедневие, сигурно мнозина от хисарчаните даже и не знаеха за това екзотично дръвче с красиви цветове.
Прииска ми се да се поговоря с някого за нашенските и японските вишни, но освен сестра ми не се виждаше в парка никой друг познат да го заприказвам.
Е, сакурата е декоративно дръвче, не може от нея да си направиш вишновка, сироп или вишнево сладко. Но добре е да се спреш, да погледаш кичестите бледорозови цветове, усещайки радостта от дошлата пролет. За пролетта напомняше целият раззеленил се парк, пролетните цветя и цъфналите магнолии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар