"ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!" /ИЗЛОЖБА ОТ КАРТИЧКИ/

Навършиха се 130 години от както Иван Вазов е написал в Хисар стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“– поетична възхвала на красотата и богатството на българската земя.

По този случай подготвих изложба от картички с изгледи от България от миналия век, част от колекцията ми, която съм събирал няколко десетилетия. Подредих над 150 картички от 65 български селища и курорти.
Най-старите са от петдесетте години – черно-бели изгледи, които показват как е изглеждал тогава Пловдив – пловдивските тепета, Марица с шпалир от високи тополи край бреговете, старият и новият мост, езерото в градската градина, в която правели разходки с лодки с весла.

За хисарчани са интересни двадесетината изгледи от курорта от преди тридесет-четиридесет години.

Доста от показаните на изложбата картички са пътували. Получавал съм ги по пощата от приятели и родинини, от непознати другарчета. Имаше тогава, в детството ми, обичай учениците да пишат и пращат картички до непознати другарчета.

 Подредил съм изгледи от селища от различни краища на страната – Средногорието, Стара планина, Родопите, Рила, Пирин, Тракия, Северна България, Черноморието. Повечето от местата съм посетил. Това е мое преживяване, моята представа за красивата ни родина.

Любопитно е, че в стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ Вазов възпява нашите весели долини и планини гиганти. За морето не споменава. Но в друго свое стихотворение – „Де е България“ посочва:

... де от изток Черно море

се бунтува и светлей.

С любов и възхищение говори за морето и в кратки пътеписи за Бургас и Варна.

Всъщност, в края на деветндесети век Черно море все още не било достатъчно познато и привлекателно за българите. Поетите не били почнали да редат стихове за него. За разлика от новото време, когато отдавна е станало любимо и желано за всички. На мен ми се случи преди няколко десетилетия многократно да посещавам Черноморието. Събрал съм от там картички от различни красиви места – на север от Каварна, на юг до Ропотомо.

Изложбата, която подготвих, бе подредена във фоайето на библиотеката при хисарското читалище „Иван Вазов“. При откриването, разглеждайки картичките, дочух разговори между гостите, кой къде е бил някога, спомени за видяното, желание и надежда да посетят отново старите места и нови непознати кътчета в хубавото ни отечество.