ИВАН ВАЗОВ В ХИСАР /ПО СТЪПКИТЕ НА ПОЕТА/

През лятото на 1897 г. поетът Иван Вазов, тогава 47-годишен, народен представител и двама негови другари, след като направили излет до средногорския връх „Богдан”, пристигнали да прекарат няколко дни на Хисарските бани. Настанили се в хотел „Хисар” в центъра на курорта.

Сега този хотел не съществува. Неговата сграда се е намирала на празното място срещу днешната колонада с водопийния павилион.

-->

На снимка от седемдесетте години на миналия век се вижда част от несъществуваща вече сграда на хотела /посочена със стрелка/.

--> -->В този хотел през 1897 г., на 9 юли, поетът написал пътеписа „Богдан”, а на 11 юли - пътеписа „Българският Херкулесбад /една разходка до Хисаря/”.

-->

Срещу хотела, където сега е красивата градинка, е бил хисарският пазар, предлагащ на курортистите пилета, грънци, зеленчук.

Можем да си го представим от една архивна снимка от тридесетте години на миналия век. И тогава е бил все същият, както  и когато го е посещавал Вазов. Само дърветата наоколо са израснали повече, появили са се нови сгради. В края на пазара се вижда хотел „Хисар” – по-ниската сграда .
Иван Вазов пише, че купили от пазара две краставици и ги пратили в хотела, наричан по обичая страноприемница. Заръчали да им направят таратор, прохлаждащ в лятната жега.

Вазов в Хисар. Нека минем по стъпките на поета. Да тръгнем от центъра по булеварда, който сега носи неговото име, към крепостната порта „Камилите”, отвъд която е правел своите разходки с приятелите си. Така както ги описва в хисарския си пътепис и в редица страници на романа „Нова земя”, разкриващ живота в първите следосвобожденски години, когато Хисарските бани са най-предпочитаното място за отдих на тогавашната пловдивска интелигенция.

На юг по бул. "Иван Вазов"

Излизаме от южната страна на портата.

Една рисунка от художника Йозеф Обербауер от първото издание на романа „Нова земя” през 1896 година  показва какво е представлявала  южната порта на хисарската крепост.
Била наречена „Камилите”, защото с изронени камъни, с пропукана арка, нейните останки приличали на две гигантски камили, застанали една срещу друга.
Тогава портата все още била главен вход за Хисар, където посрещали гостите, пристигащи от Пловдив с файтони.

По време на престоя си в Пловдив /1880-1885/ Иван Вазов, депутат в областното събрание на Източна Румелия, главен редактор на списание „Наука” и редактор във вестник ”Народний глас”, е сред редовните посетители на курорта.

-->

С идването на пролетта всяка събота група млади депутати и висши чиновници се качвали на файтоните и заминавали за Хисарските бани. Пристигали в съботната вечер, прекарвали там двете нощи и неделния ден и в понеделник сутринта се прибирали в Пловдив. Сред тях били поетът Иван Вазов и приятелите му – писателят Константин Величков, публицистът Михаил Маджаров, младият юрист и публицист Стефан Бобчев и други, после използвани като прототипи на герои в романа

„Нова земя”.

Стефан Бобчев

Константин Величков

Михаил Маджаров

Освен седмичните разходки до Хисар, те прекарвали и летните си отпуски  в курорта. За Вазов той е не само място за отдих, но и за вдъхновение и творчество. Тук той написва 17 стихотворения, повечето от които включени в стихосбирката  му „Поля  и гори”, излязла през 1884 година.

Борба и борци - юли 1882
Отечество любезно, как хубаво си ти! - 6 юли 1882
Нощна музика – юли 1882

Ранений опълченец при Шейново – юли 1882

Поет и жетварка /съвремнна еклога/
- юли 1882
Кулата – юли 1882
Зли пролез /Exelsior/ - юли 1882
Два сфинкса – юли 1882
Песента на синчеца – юли 1882
Долината – юли 1883
По райските долини – юли 1883
Хисарските развалини – юли 1883
Вечерният час – юли 1883
Жива картина – юли 1883
Рицар Белафре – юли 1883
Нощно пътуване – 1892

Край крепостната порта, където някога са отеквали  стъпките на Вазов, сега се спираме пред бронзовия му барелеф, поставен да напомня, че на 6 юли 1882 година  е написал тук стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти”.

Казват, че подтик за написването му  е чувството на възторг от възхитителната панорама, откриваща се от високата древна хисарска крепост, където младият Вазов, като мнозина други  се е изкушавал да се изкачи по изронената  тухлена стълба вътре в зида на южната порта. А там, отгоре, се вижда как на север хоризонтът се загражда от зелената Средна гора, зад която се показват голите старопланински върхове, а пък на юг е омайната гледка от обширното тракийско поле със златистите ниви, със зелените ливади и градини, а нейде в далечината със синия силует на Родопите. Един прекрасен кът от родината, сякаш побрал разнообразието от богатство и красота. Разбира се, не тъкмо тази картина рисува поетът. Стихотворението, което пише, е славослов на българската природа:

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
Тук весели долини, там планини гиганти,
Земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
Хляб, свила, рози, нектар, цветя  и плодове,
На Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Стихотворението е поетична възхвала на красотата и богатството на българската земя. Но в последните два куплета тонът става песимистично-сатиричен, защото отечеството  е достойно за любов, то е истински рай, но мнозина не оценяват това.
Поетичните си размисли край древната крепост Вазов разкрива в стихотворенията  - „Хисарските развалини” – едни застарели сред толкова младост, „Два сфинкса” -  за разцепения тогава връх на южната порта, чиито останки според него наподобявали два сфинкса, посрещащи загадъчно  и тайнствено гостите на курорта, „Рицар Балафре” – написано по едно тъмно предание от Хисаркюселерската околност за Богдан /Дан Войвода/, който се биел с рицарите кръстоносци , достигнали в средните векове до Средна гора. Според преданието  най-високият средногорски връх носел името на юнака от легендата.

Късно при залез, Вазов обичал да се разхожда край крепостните стени , особено привечер и да се наслаждава на променящите се картини. В романа „Нова земя” пише: „Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Техните грамадни останки, изгледвани от неосветената страна, добиваха още по-едри размери и по-мрачна замисленост в сияйния фон на кръгозора.”

Едно от любимите места за разходка била и малката зелена долина, отвън  край  западната крепостна стена и продължаваща на юг, която сега наричаме Славеев дол.
В стихотворението си „Долината” поетът рисува една пасторална картина:

Обичам те, долино моя хладна,
долино, сенчеста, приветна , шумна  -
мирът на твойта тайнственост отрадна ,
шумът на твойта вада сладкодумна.
Възток ли запад ли изгрей пламливо –
ти каниш ме приветливо на гости
и бързам в твойто лоно аз щастливо,
обилно с прелести , омайни, прости.
Във твоите брястове зеленолисти
невидим славей пей, въздиша чудно,
упойно бъблят струите сребристи
на твоето поточе будно.

-->
Променил се е днес този природен кът, но е все така привлекателен със сенките на старите дървета, с потока, който лъкатуши между тях , с песните на птиците...

В Славеев дол

През лятото на 1897 год. Вазов се възхитил от градинката от млади  акациеви дръвчета  край минералните бани, създадена от швейцареца инж. Люсиен Шевалас и възкликнал: „Голяма красота за Хисар и голяма драгост за посетителите му!”
Чудотворецът Шевалас, както го наричал поетът , бил голям майстор по парковете  и градините . Под негово ръководство се извършило парковото устройство на Първото пловдивско изложение през 1892 г. /днешната централна  градска градина в Пловдив/, а след това  пристигнал  в Хисар и създал в курорта първия парк край баня Хавуза /днешната Топлица/. Този парк , обновяван  и разширяван след първото му създаване, сега е още по-красив и привлекателен.

Люсиен Шевалас

Паркът в края на XIX в.

Кът от парка днес

В своя пътепис от 1897 г. Вазов разказва, че се разхождал с удоволствие из тесните и сенчести алеи, където сред  зеления шумоляк весело белеела сградата на баня Хавуза. Но той и неговите приятели  не искали да се окъпят там , защото, както пише шеговито, водата била много гореща и яйце, турено  вътре,  се уварявало за няколко минути.
Отишли  в баня  Кюпчеза /днес – Русалка/ - отвън  западната порта, под чиято арка минали със страхопочитание към строителния гений на римляните.

Западната порта

 Баня Кюпчез (Русалка)

Посетили и Момина баня, на изток извън крепостта. За щастие там имало няколко вани с умерена вода и те влезли  в тях, гледайки с искрено съжаление другите да се къпят в горещия басейн . Поетът предпочел тази баня и заради легендата за непознатата мома, която излизала  нощем из топлите вълни  и се къпела в тъмния вир, гмуркала се , изкачала и плискала, а в нощния мрак банята странно и глухо клокочела. По легендата  още през 1882 година бил написал баладичното стихотворение „Момина баня”.

Момина баня в края на XIX в.

Момина баня днес

През 1897 година Вазов пише: ”Мисля, че тия минерални  хисарски води имат голямо бъдеще. Те са цяла благодат за тоя щастлив край ... Очаква се от човека, тоест от нас, да уредим умело и да оползотворим тия народни богатства.”
Това предсказание, този призив на поета, продължава да се осъществява и днес. А целебната вода ни кани да се възползуваме от нейната вълшебна сила.

Чешмата при Момина баня

Иван Вазов много пъти гостувал в Хисар. Той обичал курорта с топлите извори  и древната крепост, но и хисарчани го обичали. В знак на признателност и със съгласието на поета нарекли на негово име създаденото през 1904 година свое читалище.

Читалищното настоятелство поддържало постоянна връзка с поета, който на няколко пъти изпращал като дар на библиотеката свои книги с автограф и книги от други автори. От онова време е запазен един оригинален метален печат с образа на Иван Вазов /първият печат на хисарското читалище/.

Ако посетим читалището, ще научим повече за многобройните гостувания  на поета в Хисар и за литературните му творби, създадени тук.