ЗДРАВЕНОСНИТЕ БОЖЕСТВА

Под покровителството
на здравеносните божества

В римската епоха преди разпространяването и утвърждаването на християнството в античното селище при днешния град Хисар почитали много езически божества.

На особена почит били трите нимфи – покровителки на топлите извори, Аполон, като бог лечител и Асклепий, наричан от римляните Ескулап – бог на медицината, заедно с неговата здравеносна фамилия – съпругата му Епионе – болкоизцеляваща, дъщерите – Хигия – богиня на здравето, Панацея – покровителка на лекарственото лечение, създателка на лекарство, лекуващо всички болести, Язо – богиня на изцелението, синовете Махаоон и Подаларий, почитани като военни лекари и Телесфор – добър демон на оздравяването.

При археологически разкопки в Хисар са открити фрагменти от мраморни оброчни плочки на Асклепий, Хигия и Телесфор, което показва, че те са били почитани при лечебните ритуали. Най-странна, приказна е малката фигура на Телесфор, представян като юноша, наметнат с дълга дреха с качулка. Има предположение, че това е било келтско божество, възприето от траките през времето, когато келтите нахлули по тези земи и създали за кратко свое царство на юг от Хемус /Стара планина/. Почитан бил като добър демон, щастлив гений в оздравителния процес, както показва и името му, означаващо – довеждащ до благополучен край. Смятали го още за бог на съня, бог гадател, посредник между болните и Асклепий.

Съвет на здравеносните божества

– – –

През 1960 година в градината в центъра на Хисар е построена красива белокаменна колонада в източния край с водопиен павилион, захранван с минерална вода от извора „Момина сълза“. На свода над чешмата са изобразени здрвеносните божества от семейството на бога на медицината Асклепий. Навеждайки се да пиеш от целебната вода, сякаш им се покланяш, та да те дарят със здраве и бодрост. Всъщност, туй е само митология, приказка, която напомня за вярата на древните и подсеща, че славата на хисарските извори иде от далечни векове.

Сега някои бързат да налеят своите големи пластмасови туби и шишета и не поглеждат нагоре, но други се взират любопитно във фреските, опитвайки се да ги разгадаят, да си припомнят или да научат повече за тяхната символика.

Фреските са изпълнени с техника сграфито, техен автор е художникът- приложник Димитър Петров Павлов. За съжаление поради допуснати слабости при стопанисването на колонадата през изминалите десетилетия красивата декоративно-художествена композиция е много повредена. За да се наберат средства за реставриране е организирана благотворителна кампания „Да спасим стенописите на здравеносните божества на колонадата“, чието начало бе поставено чрез провеждане на различни инициативи по време на празника на Хисар през лятото на 2012 г.

Фрагмент от стенописите (Асклепий)

Фрагмент от стенописите (Хигия)

КАМЕННОТО ЯЙЦЕ НА АСКЛЕПИЙ

Голямо каменно яйце – един от атрибутите на бога на здравето Асклепий е открито при разкопките на предхристиянска култова сграда от началото на трети век, намираща се близо до останките на римската баня при извора Топлица в Хисар. То е изработено от гранит и тежи около осем килограма. Може би сградата е била светилище на Асклепий, част от съществувалия в античността край топлите извори асклепион, където каменните яйца били оставяни в храма или хвърляни в извора като оброчен дар на бога лечител.

Олицетворяващо началото на живота и здравето, каменното яйце е било използувано от жреците в лечебните мистерии. Когато болният влизал в топлите води то стояло потопено до него. Жрецът го взимал, вдигал го над главата си, потапял го отново, произнасяйки заклинания, отправяйки молитви тъй както от яйцето се ражда животът, така в болния да се всели здраве и дълголетие... Разбира се наред с това извършвал лечебен масаж, давал наставления за пиене и къпане в топлата вода, препоръчвал билки, режим на хранене.

Като си представим лечебните мистерии, извършвани от жреците, любопитно е колко ли пъти на ден е трябвало да бъде вдигано високо каменното яйце и потапяно отново, за да чуе здравеносния бог жреческите думи, да отвърне на отправените молитви.

ТРИТЕ НИМФИ

Няколко цели и много фрагменти от мраморни оброчни плочки на трите нимфи, богини на изворите, са намерени при археологически разкопки в източните помещения на голямата римска баня при извора Топлица в Хисар. Това подсказва, че в античността, през римската епоха, там е имало светилище на нимфите – нимфеум. Вероятно той е съществувал преди изграждането на банята, защото много от плочките са вторично употребени като строителен материал.

Оброчна плочка

Нимфеумът се е намирал при топлите извори, сред стара гъста дъбрава. В него са идвали на лечение болни с по-леки заболявания. Извършвали се религиозни и здравеносни ритуали – наплискване, измиване, потапяне в извора и хвърляне в него на монети за здраве, преспиване в храма върху кожата на животно, принесено в жертва и тълкуване на сънищата от свещенослужителите жреци, които след това предписвали лечение с топла целебна вода через къпане и пиене, лечебен масаж, режим на хранене. Може да се каже, че нимфеумите били прототипи на съвременните балнеолечебници. В знак на благодарност за своето оздравяване лекуващите се купували и оставяли в светилището оброчни плочки на трите нимфи. Според гръцката митология имената им били Калифея, Синелаксис и Пегая, но за търсещите тяхната помощ те са били просто трите добри нимфи, покровителки на лечебните извори, носещи понякога прозвището лекарки, здравеносни.

Оброчен дар

На оброчните плочки, изработени в местната каменоделска работилница, трите нимфи са изобразени релефно като три девойки, заловени на хоро, облечени в дълги хитони, а от двете им страни са очертани малки гърнета за целебна вода.

Всяка запазена до днес оброчна плочка на трите нимфи или фрагмент от нея напомня за онези далечни времена, когато лековитите извори били обожествявани и крие тайната на някого, дошъл тук с вяра и отишъл си с благодарност след полученото изцеление.

Понякога дарителите, направили оброк, поръчвали да изпишат името им в долния край на оброчната плочка. При разкопките е открит един интересен мраморен надпис, посветен на нимфите, който приведен на български гласи:

Трите нимфи

На нимфите на целебните води,
които се вслушват в хората,
Андрей, син на Андрей
на драго сърце направи оброк.

Какъв е бил този Андрей си остава загадка, но думите му, изсечени върху камъка, са принесли неговата благодарност през вековете до наши дни.

ХИСАРСКИТЕ ЗАЛЕЗИ

През седемдесетте години на двадесети век в летописната книга на хисарското читалище един от редовните гости, старият писател Георги Караиванов, е отбелязал своите впечатления съвсем кратко: „Хисаря – град на хубавите залези“.

Мнозина писатели и поети са изразявали своите поетични чувства, породени от вълшебните картини на залезите край древната крепост.

Иван Вазов, посещавайки Хисар, обичал да се разхожда край крепостните стени, особено привечер, по залез. В романа си „Нова земя“ /1896 г./ пише: „Авгувстовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект...“

Ето вечерният час.
Огнений заник изпраща на нас
своята сетня, приветна усмивка,
тихо природата иска почивка
в сладка умора и нега, и страст.

Така започва стихотворението „Вечерният час“, написано през лятото на 1883 г. в Хисар, където поетът прекарва щастливи мигове на радост и спокойствие сред природата.

Една красива мома, която Вазов видял на заник слънце, че седи замечтана върху една римска стена на Хисаря, е повод да напише стихотворението „Живи картини“, в което изповядва:

Но гледка аз не зная по-чаровна
от таз да видиш по вечерен час,
че въз стена – руина предвековна –
седи мома замислена, без глас...
И светлий запад да блещи от слава,
да тъне в злато, в пламък и пембе
и тя вълшебно да се очертава
в пожарното небе.

Ето няколко примера и от други поети на лирични щрихи с хисарски залези. В стихотворението „Разстояния“, написано от Дора Габе в Хисар през 1968 г., срещаме поетичния рисунък:

крепости вековни –
причудливи фигури,
пречупени от огнения залез.

В своето стихотворение „Вечност“ /1973 г./ Матей Шопкин споделя развълнувано:

В зелени багри залезът догаря
и в залезната злачна тишина
край каменния пръстен на Хисаря
върви една усмихната жена.

– – –Запасният генерал Тодор Марков обичал да наблюдава хисарското небе от широката тераса на своята вила. В една публикация за курорта от 1946 г. има поетично описание: „Далечните панорами, които се откриват от Хисар, представляват в полуоблачни дни редки по своята красота небесни гледки, в които фантастичните форми на облаците, оцветени от най-разнообразни багри, се променят всяка минута. Това небесно очарование е особено силно при захождане на слънцето, когато се наблюдават небесни картини, които човек не може да нарисува.“ Тодор Марков подчертава, че съзерцаването на тази очарователна и безплатна изложба услажда душата...

В есеестичната си книга „Прагове на времето“/1980 г./ Богомил Нонев, пишейки за чувството на съпреживяване на природните красоти, споменава като един от отличителните белези на хисарската природа – богатите синьо-розови залези над хълмовете над Хисаря.

– – –

Хисарските залези будят възхищението не само на поетите, а и на всички, които са ги наблюдавали. Един от хотелите в курорта ги рекламира като зашеметяващи и това е не само реклама, а истина.

Какви са техните багри – златни, пурпурни, синьо-розови, огнени, постоянно променящи се. Трудно е да се нарисуват, но ги има в картините на някои художници, всеки пресъздал своето виждане. Опитвал съм и аз с любителската си четка.

Сега, във времето на електрониката, на цветната фотография, мнозина се стремят да уловят интересни мигове, форми и багри от хисарските залези. И сестра ми, любител фотограф, е снимала многократно от терасата на нашия блок привечерното разжарено от залеза небе над близките средногорски хълмове. Има също любопитни снимки с уловеното слънце по залез в клоните на дърветата в парка или сред руините на крепостните стени, залезът като разпален огън в тепсията, вдигната от скулптурната фигура на момичето сред фонтана или в загадъчните сенки и отблясъци във водата.

Ето няколко от кадрите, заснети от сестра ми Павлина Кънчева.

ВИЛА „МОМИНА“

Вила "Момина"

Най-хубавата сред новопостроените през двадесетте години на двадесети век вили в Хисар била вилата на запасния генерал Тодор Марков. Тя била изградена вътре, в източната част на древната крепост, в средата на голяма градина от шест декара. Стопанинът ѝ дал красивото име „Момина“, подобно на прочутата, свързана с една баладична легенда Момина баня, която била наблизо, в землището на родното му село Хисар Кюселере.
Вила „Момина“ се състояла от две постройки, триетажни, с красиви тераси. Имала общо 25 добре уредени стаи за гости с по едно или две легла. В една реклама от онова време се казва, че тогава тя била единствената хисарска вила с водна инсталация и течаща вода за умивалниците и ватер-клозетите във всички етажи и за поливане на градината. Вода за пиене доставяли от минералния извор „Момина баня“. Първият етаж бил луксозно мебелиран. Живеещите в него ползували богато мебелиран салон с пиано и грамофон. Имало читалня с книги, вестници и списания.
Във вилата имало пансион, като храната се сервирала в обширна столова. Модерно уреден ресторант предлагал европейска, местна и диетична кухня както за живеещите във вилата, така и за външни посетители. Традиция било в следобедните часове да се сервират кафе, чай и пасти от собствен майстор сладкар.
Генерал Георги Вазов, който няколко пъти гостувал във вила „Момина“, изказва възхищението си от нейната красота и удобства в една своя статия за курорта Хисар във вестник „Слово“ през 1929 година. Той отбелязва: „Вилата изглежда отдалече със своите веранди и тераси на някой замък или Венецианско палацо. По своя европейски комфорт и удобства съперничи на швейцарските и би могла да служи за образец.“
Във вила „Момина“ гостували политици, военни дейци, индустриалци. В книгата „Атанас Буров: живот за България“ /1992 г./ се разказва, че през пролетта на 1943 г. по инициатива на цар Борис III тук той се среща с банкера и виден политически деец Атанас Буров. Двамата провели насаме двучасов разговор по въпросите за завой в тогавашната политика. Буров бил на почивка във вилата със семейството си. Царят с царицата и двете си деца пристигнали на гости. Какъв точно е бил разговорът не се знае. Но по спомени на дъщерята на Буров Недялка през това време тя и малкият престолонаследник Симeон II излезли в градината на двора и набрали красив букет от люляк, който дали на царицата.
– – –
Историята на вила „Момина“ е свързана и с дейността на запасния генерал Тодор Марков като председател на създаденото през 1933 г. Хисарско археологическо дружество. Тук той съхранявал и показвал своята сбирка от археологически експонати, които после подарява на курорта и тя става основа на Археологическия музей в Хисар.

Сградите на вилата като балнеосанаториум за деца

– – –
По-късно, в продължение на няколко десетилетия, двете сгради на бившата вила „Момина“ са пригодени и използувани за деца с бъбречни и чернодробни заболявания. В сградите били изградени собствени водолечебни отделения с минерална вода от събирателния резервоар на „Топлица“.

Сградата на вила "Момина" днес.

За съжаление след реституцията и връщането на вилата на многобройните наследници на генерала, сградите и градината край тях са пусти, изоставени.Трябва да се вземат мерки, да се прояви загриженост, да се възстанови красотата на рушащата се сега вила „Момина“, един емблематичен кът от стария Хисар.

ХОТЕЛ „БЪЛГАРИЯ“

Построените след Освобождението в Хисар, вътре в крепостта, хотели, кръчми и кафенета били сред стари лозя и пожълтяла от жегата трева. Приятно впечатление правела само малката частна градинка, създадена край хотел „България“. За това споменава в един пловдивски вестник доктор Иван Драгомиров, разказвайки за Хисарските бани, които посетил през лятото на 1890 г.
В „Български алманах“ от 1897 г. се съобщава, че хотел „България“ в Хисар е разположен в красива градина. Посетителите можели да намерят в него всякакви удобства. Съдържател бил Георги Андонов.
През двадесетте години на двадесети век собственик на хотела става агрономът Христо Ганчев, който по онова време бил кмет на Хисар.
Курортът се славел с изобилието на своите горещи минерални извори, но имало само две чешмички със студена вода. Любопитно е, че хотел „България“ си имал свой кладенец, макар че капацитетът му бил слаб. Все пак на деноноще изчерпвали по 24 тенекии студена вода или около 270 литра.
Кой знае каква е била първоначалната сграда на хотела, по-късно надстроявана, разширявана. От архивна фотография от 1930 г. се вижда, че тогава вече е била висока, красива.

Веднъж, доколокото си спомням, през 1970 г., разговарях за кратко с бившия собственик Христо Ганчев. Сградата отдавна бе превърната в санаториално отделение към Санаторно- курортния комплекс. Беше пълна с курортисти. Болнавият вече старец живееше в една от големите стаи на първия етаж. Разказа ми малко за студентските си години в Германия, където завършил агрономство, за работата си в Карловския край като окололийски агроном. Не се чувствуваше добре и не бях настойчив дълго да го разпитвам. А можеше да науча доста неща за стария Хисар.

Сградата на хотела днес.

В годините след реституцията сградата на някогашния хотел „България“ е пуста и тиха, ала привлича погледите на минаващите край нея с красивата си архитектура. Намира се на централния хисарски булевард, вътре в крепостта, северно от южната порта. Трябват много грижи и средства, но сградата очаква от стопаните си отново да я оживят, да може да посреща гости, както е било през отминалите времена.