ХОТЕЛ „БЪЛГАРИЯ“

Построените след Освобождението в Хисар, вътре в крепостта, хотели, кръчми и кафенета били сред стари лозя и пожълтяла от жегата трева. Приятно впечатление правела само малката частна градинка, създадена край хотел „България“. За това споменава в един пловдивски вестник доктор Иван Драгомиров, разказвайки за Хисарските бани, които посетил през лятото на 1890 г.
В „Български алманах“ от 1897 г. се съобщава, че хотел „България“ в Хисар е разположен в красива градина. Посетителите можели да намерят в него всякакви удобства. Съдържател бил Георги Андонов.
През двадесетте години на двадесети век собственик на хотела става агрономът Христо Ганчев, който по онова време бил кмет на Хисар.
Курортът се славел с изобилието на своите горещи минерални извори, но имало само две чешмички със студена вода. Любопитно е, че хотел „България“ си имал свой кладенец, макар че капацитетът му бил слаб. Все пак на деноноще изчерпвали по 24 тенекии студена вода или около 270 литра.
Кой знае каква е била първоначалната сграда на хотела, по-късно надстроявана, разширявана. От архивна фотография от 1930 г. се вижда, че тогава вече е била висока, красива.

Веднъж, доколокото си спомням, през 1970 г., разговарях за кратко с бившия собственик Христо Ганчев. Сградата отдавна бе превърната в санаториално отделение към Санаторно- курортния комплекс. Беше пълна с курортисти. Болнавият вече старец живееше в една от големите стаи на първия етаж. Разказа ми малко за студентските си години в Германия, където завършил агрономство, за работата си в Карловския край като окололийски агроном. Не се чувствуваше добре и не бях настойчив дълго да го разпитвам. А можеше да науча доста неща за стария Хисар.

Сградата на хотела днес.

В годините след реституцията сградата на някогашния хотел „България“ е пуста и тиха, ала привлича погледите на минаващите край нея с красивата си архитектура. Намира се на централния хисарски булевард, вътре в крепостта, северно от южната порта. Трябват много грижи и средства, но сградата очаква от стопаните си отново да я оживят, да може да посреща гости, както е било през отминалите времена.