ПЕСНИТЕ НА ХИСАРСКИТЕ СЛАВЕИ

Приятно е да се събудите в Хисар в пролетното утро, огласено от птичи песни. Най-сладкогласен е птичият хор в Славеев дол, отвън западните крепостни стени.

Римският император Септимий Север в Славеев дол

Ако станете рано, на зазоряване, да послушате славеите, ще се уверите, че приказките за римския император Септимий Север /193 – 211 г. / са верни. Това било отдавна, преди още античното селище край топлите извори да бъде оградено с крепостни стени. Императороът дошъл да лекува болните си бъбреци, целебната вода му помогнала, но всака пролет продължавал да идва тук, защото бил възхитен от песните на славеите, които чул при първото си посещение. Щом пристигнел, бързал към Славеев дол и дълго ги слушал. Бил любител на сладкопойните птици и смятал, че в цялата Римска империя няма по- сладкогласи славеи от тези.

Като постоите и вие сега, заслушани край зелените храсти, сигурно ще ви споходи мисълта, че всяка година славеите долитат и отлитат, излюпвайки тук своето потомство, ще ви обхване чувството, че песните им огласяват това благословено място от незапомнени времена...

/ Из книгата ми „Песните на хисарските славеи“, 2009 г. /

– – –

Мнозина от гостувалите в Хисар писатели и поети са изразили своето възхищение от сладкопойните хисарски славеи.

В стихотворението „Долината“ /1883 г. / Иван Вазов пише:

Във твойте брястове зеленолисти

невидим славей пей, въздиша чудно...

Тази долина, където правел разходките си, е Славеев дол.

Поетесата Дора Габе в своето стихотворение „Хисаря“ /1967 г./ разкрива поетична картина на древност, целебна вода и славееви песни:

А слънцето в кристали грее

над римски мраморен надслов:

тук славеи безбройни пеят

до късни нощи за любов.

Под песните им във Хисаря

води подземни носят лек,

във тях живей надежда стара

и вярва и до днес човек.

Руският поет Александър Гатов, гостувал в курорта през пролетта на 1971 година, очарован от песните на хисарските славеи, пише стихотворение за тях, наричайки ги горски трубадури.

– – –

Пойни птици могат да се чуят във всички хисарски паркове и градини.

Славеите долитат през март. Късно вечер и сутрин преди зазоряване се разнасят звънките им песни. През април, когато започва гнездовият период, времето за сватбуване, те пеят почти през целия ден.

Да тръгнем на пролетна разходка по някоя тиха паркова алея в курорта. Долавят се гласове на дроздове, на косове, но най- мелодични са песнитена славеите. Не можем да ги забележим сред храстите, ала достатъчно е да ги послушаме. Това е незабравимо, щастливо преживяване.

ЯПОНСКАТА ВИШНА

Преди няколко години в Хисар в градинката в центъра, край фонтана, посадиха нова декоративно дръвче - японска вишна (сакура), която рано на пролет се отрупва с красиви, кичести, светло розови цветове.
Сакурата е един от символите на Япония. Там на пролет в парковете организирали празници на цъфналите вишни - събирали се роднини, приятели, колеги да се насладят на аромата им, да се любуват на краткотрайния им цъфтеж, напомнящ за отминаващата младост и красота. Пък и да се почерпят с тяхната си оризова ракия - саке и с оризови сладки.

Сакурата в хисарския парк, кой знае какъв вид е, е оставена да расте на високо. Горе короната ѝ още е малка, но може би след години ще се разпусне, ще разпери клони.
И тази пролет в един слънчев ден, в началото на април, отидохме със сестра ми в парка, край фонтана, специално да погледаме японската вишна преди да е прецъфтяла.
Рядко минаващите по алеята курортисти спираха, заглеждаха се любопитно и отминаваха. А улисани в своето ежедневие, сигурно мнозина от хисарчаните даже и не знаеха за това екзотично дръвче с красиви цветове.

Докато сестра ми правеше снимки, отново се сетих за старата хисарска история от времето на Константин Иречек, който посетил курорта през лятото на 1883 г. Тогава дъбове и вишни простирали своите клони край черносивите зидове на крепостта. Та наистина вишни имало отдавна по този край. От плодовете им правели хубава вишновка. Иречек описва интересна картина, как в хисарските бани след къпането посетителите седели завити в хавлии, пиели кафе и вишновка и се забавлявали с весели разговори. Правилникът позволявал в баните да се пие само кафе и други прохладителни, но трудно било да се откажат от своите навици.




Прииска ми се да се поговоря с някого за нашенските и японските вишни, но освен сестра ми не се виждаше в парка никой друг познат да го заприказвам.
Е, сакурата е декоративно дръвче, не може от нея да си направиш вишновка, сироп или вишнево сладко. Но добре е да се спреш, да погледаш кичестите бледорозови цветове, усещайки радостта от дошлата пролет. За пролетта напомняше целият раззеленил се парк, пролетните цветя и цъфналите магнолии.

НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНОТО БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ

Славата на Хисар идва от древността, но той има и самочувствието, че тук се поставя началото на организираното балнеолечение в България. 130 години са минали оттогава...
След Освбождението още с първия си бюджет Областното събрание на Източна Румелия отпуска кредит от 1200 лири за ремонт и постройка на някои бани в курорта Хисар. Средствата не били използувани веднага, но подир две години баните били ремонтирани. Изградени били две нови крила към баня Кюпчез /Русалка/, която наред с новия голям басейн имала и 4 малки стаички с по едно корито /вана/ за самостоятелно къпане, нещо непознато до тогава.
През пролетта на 1882 година, на 10 април, в пловдивския вестник „Народний глас“ е отпечатано обявление, в което се казва: „Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради има чест да уведоми почитаемата публика, че поправките и постройката на Хисарските бани се свършиха и че тия, последните, са отворени за посетители от 1-ви май 1882 година.
При новопостроената баня Кюпчез се построиха две крила, от които едното от 4 стаички с по едно корито /вана/, а другато от 7 стаички за събличане.
Целителността на тия бани, както местоположението и климата им, са спечелили вече справедливо местна и вънкашна репутация. Посетителите се съобразевят с долоизложения правилник, утвърден от правителството.“
Във вестника е отпечатан и „ПРАВИЛНИК ЗА ЕКСПЛОТАЦИЯТА НА ХИСАРСКИТЕ БАНИ“, който очертава насоките за организацията на балнеолечението, опиращо се до тогава само на традициите.
Правилникът определя часовете за къпане в баните, заплащането и редица правила за поведение на посетителите:
„Член 1. Къпането в Хисарските бани става с платка, определена в настоящия правилиник или безплатно.
Член 2. Къпането с платка става сутрин часа от 5 до 10 за жените, от 10 до 2 за мъжете, а безплатно от два след пладне до 6 за жените и от 6 до 9 вечерта за мъжете, в Момина баня и Хавуза до 11 вечерта.
Член 3. Никое къпане не може да се продължи повече от 1 час, включително събличането и обличането.
Член 4. Никой път не се дозволява да влизат повече от 20 души в кое да е корито.
Член 5. Щом се окъпе, сякой е длъжен да излиза от банята в определения срок.
Член 6. Гореназначените постановления се отнасят само за баните Момина, Хавуза, Чулуджа, Инджеза и за големите корита на Кюпчеза.
Член 7. Къпането в четирите малки корита в кабините на Кюпчеза става само с платка от 5 до 12 сутринта за жените и от 12 до 8 вечерта за мъжете. Траенето на къпането в кабините е само половин час.
Член 8. Платката за едно къпане само в големите корита е 30 пари текущи, а в малките корита в кабините по 60 пари. Деца по-малки от 10 години плащат половин цена.
Член 9. Събличането и обличането става безплатно само в една от големите зали при всяка баня или в мястото около курните. Който би пожелал да се съблече в особена стая, плаща по 20 пари текущи за всяко лице без разлика на възраст."
За тогавашните нрави на някои курортисти говори необходимостта да бъдат включени в правилиника и подобни разпоредби:
„Член 11. Пране на дрехи в баните е съвършено запретено.
...Член 13. Ядене и пиене се строго запрещава в баните /освен кафе, лимонада и други прохладителни/.
Член 14. Входът в баните на пияни и смутители изрично се забранява."

Балнеотерапия

За неспазване изискванята на правилника било предвидено на нарушителите за първи път налагане на глоба от 5 гроша, за втори – 10 гроша, за трети – 20 гроша и ако не се поправи „запрещава му се да влиза в коя да е баня“. Контролът по изпълнението на правилника и събиране на глобите се възлагал на общинския кмет в Хисар, подпомаган от селския старши стражар.
Интересно е, че през курортния сезон, който продължавал от май до октомври, баните работели още от 5 часа сутринта, а в двете най-големи бани – Момина и Хавуза /Топлица/ къпането продължавало чак до 11 часа вечерта. Можем да си представим някогашната любопитна картина в баните, където правилникът въвеждал ред, забранявайки да влизат повече от 20 души в което е да е корито, както наричали тогава басейните.
Според новата организация, хисарските бани се отдавали под наем за една година, като експлоатацията им ставала съобразно условията, утвърдени в правилника. Наемателят получавал парите, които посетителите плащали за къпане, а той се задължавал да подържа чистотата на баните, да поправя всичко, кето се развали и повреди. Първото наддаване за определяне на наемател на баните станало на 19 април, а на 1 май 1882 година започнал новият курортен сезон.
През същата 1882 година в лабораторията на Санитарния съвет в Източна Румелия в Пловдив химикът-фармацевт Состержонек извършва първия химически анализ на водата на пет хисарски минерални извора – Хавуза /Топлица/, Чулуджа /Бистрица/, Инджеза /Свежест/, Кюпчеза /Русалка/ и Момина баня. За сравнение може да се отбележи, че анализът на минералните води на други наши курорти се извършва много по-късно, например в Княжево /днес квартал в София/ – 1887 година, в Банкя – 1906 година, в Каменица /днес квартал на Велинград/ – 1912 година и други.
За подобряване организацията на балнеолечението допринася изпращането в курорта на постоянен сезонен лекар, което започва от лятото на 1890 година. С това Хисар изпреварва редица други курорти в страната, защото този въпрос се урежда цялостно чак през 1901 год., когато е издаден специален правилник за медицинския надзор на минералните бани в България.

СЪС САЛ ПО РЕКА МАРИЦА

Знае се, че някога в древността, а и в годините преди Освобождението, река Марица е била плавателна.

Средношколците от ЕСПУ „Христо Смирненски“ в град Хисар през 1976 година бяха решили да докажат, че макар вече водата на реката да е по-малко, може да се премине със сал от Пловдив до Свиленград.

Такова плаване бе дълго и старателно подготвяно от ученическия клуб за научно и техническо творчество на младежта, съвместно с хисарското туристическо дружество.

Отплаването от Пловдив стана в един хубав априлски ден през пролетната ваканция. От редакцията на хисарския вестник бяхме подготвили почетен флаг по случай средношколската експедиция. С моя колега Георги Славков отидохме да го връчим при изпращането, да направим снимки и да пожелаем успешно плаване. В експедицията участваха десет десетокласници – седем момчета и три момичета. Задно с тях бяха и трима ръководители – водачът Енчо Енчев – учител по география и председател на туристическото дружество в Хисар, учителят Петър Маджев и секретарят на туристическото дружество Кольо Мичев.

Салът, който средношколците сами бяха направили, бе дълъг осем и широк четири метра. Сглобен беше от 4 осеметрови и 10 четириметрови чамови греди, свързани с болтове, отдолу привързани с въжета вътрешни гуми от трактор Беларус, отгоре с дъски. Имаше мотор от лодка, лопати за гребане, пръти за оттласкване. На сала бяха натоварени палатки и други туристически принадлежности, необходими за няколкодневно пътешествие.

След завръщането участниците в експедицията бяха споделили на страниците на хисарския вестник любопитни моменти по преодоляването на плитчините и баражите по реката. Налагало се понякога да слизат, да бутат или теглят сала с въжета. Първият лагерен бивак бил на брега край село Поповица. Плаването им беше донесло интересни срещи и запознанства при слизането в Димитровград и други селища, възхищението от красивите пролетни пейзажи край Марица. Беше доказано, че макар и с трудности може да се пътува със сал. Изпълнена бе и поставената научна задача за изследване замърсяването на реката. Учениците бяха взели проби от водата за анализ в кръжока по химия. Изводът бе, че най-големи замърсители по изминатия маршрут са били отпадните води на Пловдив, Комбинатът за цветни метали, Химкомбинатът в Димитровград и обогатителната фабрика в Марица изток.

– – –

Плаването със сал по Марица през 1976 година бе началото на една хубава традиция. В продължение на десетина, а може би и повече години след това, хисарчани провеждаха редовно водни походи по реката, като вместо със сал това ставаше с лодки. Ала това са вече други истории...

ИЗПИТАНО СРЕДСТВО

Някога целебните хисарски води, за да достигнат до нуждаещите се, били пренасяни в стомнички. През 1930 година започва бутилирането на вода от извора Момина баня и продажбата и в страната, което държавата възложила на наемател от Пловдив. Наливането на бутилките ставало от специално поставена край извора инсталация. Още същата година били бутилирани 82 000 литра.

В реклама от онова време се казва, че природно лековитата минерална вода на хисарската Момина баня има извънредно сполучлив химически състав и физически свойства, че още траките са знаели за нейната лековитост, а в последствие римляните са я използували за лекуване на хиляди болни.

Посочва се нейното целително действие на пищеварителната /храносмилателаната/ система, на черния дроб, жлъчката, бъбреците. Рекламата подчертава: „Пиенето на минерална вода от хисарския извор Момина баня е вярно и изпитано средство за церение на болестите и запазване на здравето.“

След няколко десетилетия, през 1958 година, в Хисар е създадено едно от първите модерни предприятия в страната за бутилиране на минерална вода, като тогава се захранва чрез водопровод от сондаж на извора Момина баня.

Днес в курорта Хисар вече има няколко предприятия, оборудвани с модерна техника, които бутилират натурална и газирана вода от лечебните хисарски извори и продават годишно милиони бутилки из цялата страна и в чужбина. А славата на хисарската минерална вода е многовековна, тя и днес носи здраве и изцеление.

ПЪРВА И ВТОРА КЛАСА

В годините преди освобождението най-прочута в Хисар била най-горещата баня Хавуза /Топлица/. Възвръщайки древната си слава, през следващите десетилетия най-популярна станала Момина баня. През тридесетте години на двадесети век тя вече предлагала най-добри условия за посетителите.

Басейнът бил в стара постройка с висок свод. Послан бил с нови красиви плочки. До банята било построено ново ванно отделение с 10 вани и курни /малки корита/ за измиване. Новото здание на съблекалните било обширно, двуетажно, за първа и втора класа.

Любопитно е, че по онова време и в други хисарски бани съблекалните били разделени на две класи съобразно мебелировката, но и от първата и от втората класа се къпели в един и същ басейн. Според една тогавашна реклама билетът за къпане бил 10 лева за първа класа и 6 лева за втора. За предлагане на бельо – чисти чаршафи за постилане и завиване на леглата /кушетките/, където посетителите лягали да си отпочинат след къпането, се плащало отделно по 6 лева. По-скъпо било къпането във ваните – първа класа с бельо – 22 лева, втора класа с бельо – 18 лева.

По желание на курортистите можело да бъдат обслужени от теляк като заплатят 8 лева и от масажист, което струвало 15 лева. Работата на теляка в банята била традиционна, позната – да помага при изкъпване и изтриване на телата на посетителите, пък и да ги разтрие и масажира, доколкото умее. Но какви ли лечебни масажи е правел тогава специалистът масажист? Старите реклами не обясняват.

По-състоятелните курортисти ползували съблекалните първа класа. Някои плащали за вана и масажист, като това им струвало 37 лева.

Бедните можели да се окъпят в целебните горещи води на басейна само за 6 лева с билет за втора класа, както се казва сега без никакви други екстри – бельо, тяляк, масажист и прочие.

КОШНИЦА РОЗОВ ЦВЯТ

В една своя публикация от началото на двадесети век хисарчанинът генерал Тодор Марков пише: “Хвърлете кошница рози в Момина баня, окъпете се в животворната ѝ вода, направете си разходката из околностите на Хисар, забравете за миг земните грижи, слейте душата си с младата и весела душа на природата и вие ще усетите вечното блаженство на рая.“

Това не е само поетична пролетна картина, фантазия, намек за древните времена на римските патриции, които посещавали античния град. Тодор Марков наистина го е правил и препоръчвал на гостите си. В мемоарната си книга „Дипломат и градинар“ Ив. Д. Станчов, споменавайки за краткия си престой в Хисар със съпругата си Марион, разказва: „Марион с удоволствие се къпеше в басейна на Момина баня, с още по-голямо удоволствие посрещна кошницата с дъхави розови листа, изсипана в кристално чистите сини води. Кошницата бе изпратена от генерал Марков, наш домакин, който държи малък хотел за гости.“ Този хотел бил някогашната вила „Момина“, която Тодор Марков построил в курорта през тридесетте години на миналия век.