АНТИЧЕН ФЕСТИВАЛ "ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС"

На 29, 30 и 31 май, 2015 г. в Хисар се проведе първият античен фестивал "Диоклецианополис". Участваха Сдружение за антични и средновековни реконструкции от град Пловдив, гости представящи "13-ти римски легион" от румънския град Алба Юлия. Имаше и участие от конната база "Ездул", Хисар.

В античния амфитеатър, в парк "Момина сълза" край римските терми пред гражданите и гости на курорта бяха показани сцени от живота на древните римляни и траки, демонстрация на въоръжения и облекла, тракийски игри и антична фехтовка, гладиаторски борби, пазара на роби, антични религиозни ритуали - на розите, на Арес, на Дионис. Особен интерес предизвика ритуалът Ауспиция - гадаене по полета на птиците.

Присъстващите можеха да опитат чорба от леща, за която се е смятало, че дава сила и е била сред храната на римските войници.










 

Една от атракциите на фестивала бе възможността да си закупиш сувенир - реплика на римска монета с образа на император Диоклециан, основател на античния Хисар, изработена от фирмата на Петър Петров - "Петроний" от гр. Варна. Още по-любопитно бе, че с помощта на майстора или неговите помощници, можеше сам ръчно да си отсечеш този сувенир. Аз също се изкуших и удряйки седем-осем пъти с чука си отсяках една реплика (подражание) на антична монета и получих съответния сертификат. Може би, не излезе много сполучлива, но ми остана като спомен.

Реплика на антична монета с образа на император Диоклециан

„ЗЛАТНАТА ПОРТА“

Ако се разходим привечер край Хисарската крепост, когато, както пише образно поетът Иван Вазов, небето „тъне в злато, пламък и пембе“, ще видим с изненада, че озарената от залеза южна порта изглежда като златна. Да спрем и да се полюбуваме на тази загадъчна картина.

С прозвището „златна порта“ били наричани главните врати на някои стари крепости – в Йерусалим, Константинопол, Киев... За всяка от тях има интересни истории и легенди.

И южната хисарска порта, по своето архитектурно оформление извисяваща се като триумфална арка, но всъщност солидно отбранително съоръжение, била главният вход на античната крепост. От тук минавал пътят за Филипопол и Константинопол.

Загледани в позлатените от залеза стени не може да не се размислим за отминали времена и хора. Отдавна я няма тежката двукрила врата на входа. Можем свободно да пристъпим и влезем през „златната порта“ с чувството, че преминаваме в един приказен свят, А там, вътре, е драгоценното съкровище, както Константин Иречек нарича горещите хисарски целебни извори, заради които е изградена крепостта.

 

Кратки са златните картини на залеза. Не винаги могат да се видят. Ето няколко снимки на „златната порта“, които сестра ми Павлина Кънчева е успяла да направи със своя фотоапарат:

ПИТИЕПРОДАВСКО СДРУЖЕНИЕ

Един от внуците на Иван Р. Витев е запазил от дядо си, който имал някога пивница-ресторант в Хисар, четири стари печата, разкриващи, че в курорта съществувало питиепродавско сдружение.

Интересно оформен е запазеният кръгъл печат. На него околовръст е изписано – „Питиепродавско браншово сдружение– с. Хисаря – Карловско“. В средата е изобразена чепка грозде, от двете и страни по една чашка с вино, а отдолу– годината 1936, което показва кога е създадено сдружението.

На трапецовиден печат, предназначен за извеждане с номер и дата на документи и писма на сдружението, отгоре в малък кръг е образът на древногръцкия бог Хермес, покровител на търговията. Показан е с крилатия си шлем и със своя жезъл.

Един правоъгълен печат е служел за отбелязване на процентите върху патентната стойност при търговита на дребно на спиртни напитки, съобразно закона за акцизите за съответното полугодие.

Любопитен е и правоъгълният личен печат на Иван Р. Витев, от който разбираме, че е бил собственик на пивница-ресторант „Радецки“ при Хисарските бани – Карловско.

За съжаление не са запазени от онова време никакви документи за членовете на хисарското питиепродавско сдружение, за работата му, до кога е съществувало. Вероятно Иван Витев е бил негов председател, щом е съхранявал печатите и после ги е оставил на своите наследници.

В курорта някога имало над двадесетина кръчми и ресторанти, където сервирали вино, ракия, бира и други алкохолни напитки. Може да се предположи, че собствениците на повечето от тях са членували в сдружението. Подобни браншови сдружения се създавали някога в страната за защита на професионалните интереси, спазване на законите, подържане на добри отношения.

МУЗИКАЛНА ИМПРОВИЗАЦИЯ ПО СТИХОТВОРЕНИЕТО "ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ"

На осми март, 2015-та година за първи път у нас, по радио Пловдив бе излъчено предаването "Музика по желание", в което световно известната българска пианистка и импровизатор на класическа музика проф. Галина Врачева изпълни на живо музикални импровизации по теми, зададени от слушателите.
Радвам се, че изпълни и моето желание за кратка музикална импровизация по стихотворението на Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти", написано в Хисар през 1882 г.

проф. Галина Врачева, източник: bnr.bg

Изпълнението на нейната импровизация можете да чуете в аудио файла тук

СТИХОТВОРЕНИЯ, НАПИСАНИ В ХИСАР

Читалище „Иван Вазов“– Хисаря издаде съставения от мен с кратък предговор поетичен сборник: Иван Вазов „Стихотворения, написани в Хисар“.

По време на престоя си в Пловдив /1881 – 1886 г./ Вазов многократно посещава Хисарските бани, най-предпочитаното място за неделни разходки с пловдивските приятели и за лятна почивка през годишните отпуски. В Хисар той написва 17 стихотворения.

 

 

В сборника съм подбрал и поместил 12 от тях: Отечество любезно, как хубаво си ти, По райските долини, Долината, Вечерният час, Хисарските развалини, Момина баня, Рицар Балафре, Два сфинкса, Песента на синчеца, Живи картини, Нощната музика, Поет и жътварка.

Новата книга бе представена на среща с читателите в библиотеката на читалището на 9-ти октомври 2014-та година.

ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОИЗЛОЖБА: „50 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА ХИСАРЯ ЗА ГРАД"

Навършиха се 50 години от обявяванетото през 1964 г. на Хисаря за град. По случай юбилената годишнина съвместно с библиотеката на хисарското читалище „Иван Вазов“ подготвих документална фотоизложба със снимки от стари албуми и книги за курорта, факсимилета от вестник „ Хисарска заря“ и фотографии от днешния град, направени от сестра ми Павлина Кънчева.

Изложбата, подредена във фоайето на библиотеката, показва щрихи от курорта по времето на обявяването му за град, любопитни факти от първите празници на града, чието начало е през 1969 г., хисарски изгледи от 70-те и 80-те години на миналия век и фотографии от Хисаря днес – модерен балнеоложки и спа център, привлекателен курорт сред красиви паркове, целебни извори и антични старини.

 

ВАЗОВ В ХИСАР: ЛЮБОВНИ СТРАСТИ

По време на пловдивския период от живота на Иван Вазов посещенията му в Хисар са свързани и с една любовна история. Пред проф. Иван Шишманов той разказва:

Иван Вазов

„За щастие или нещастие след разгулния и изпълнен с умствени занятия живот попаднах на една нова страст. При една разходка до Хисаря се запознах с една млада дама, с която се случвах в хотела. Тая дама беше метреса на един адвокат хърватин. След Хисаря, в Пловдив се сближих с нея. Тя заряза своя покровител и стана моя. Без да дойде при мене. Аз бях с майка си и сестра си, с малките си братя... Две години изпитвах блаженството на взаимната любов. По едно време я поиска за жена един руски полковник, който живееше в София и аз, с разкъсано сърце, трябваше да се разделя с нея. Животът ми се помрачи. Денонощно бях занят с мисълта за нея, но страдах тайно.

 
За да заглуша страданията си, аз потърсих лек в поезията и написах „В царството на самодивите“, за да забравя в мира на фантазията, в далечните области на бляновете тъжната действителност.“

Откъси от поемата „В царството на самодивите“ започват да се отпечатват в началото на март 1884 година във вестник „Народний глас“. В края на април, за да се разведри от продължаващата мъка по изгубената любов, Вазов предприема пътуване с параход до Италия заедно с приятеля си Михаил Маджаров. Стихотворенията, написани по време на пътуването, са събрани в стихосбирката „Италия“ /1884 г./. За едно от тях, със заглавие „4 май“, поетът казва, че това е именният ден на „оная“, както наричал напусналата го приятелка. Четвърти май е денят на света мъченица Пелагия и младата пловдивчанка, с която прекарва две години на взаимна любов и която после при раздялата му донася мъки и страдания, се казвала Пелагия. В стихотворението поетът отговаря на въпроса кое най-бързо бяга. По-бързо от елена, орела, вятъра, бурята, звука, куршума, светкавицата, кометата бягат и отлитат „най-щастливите дни.“ А най-щастливите дни, които така бързо са отлетели тогава, са дните на взаимната любов с неговата приятелка. Тяхното запознаство става в Хисар, сигурно в хотела на пан Мокренски, където обикновено отсядали Вазов и приятелите му, през есентта на 1881 или в ранната пролет на 1882 година. Раздялата била в края на 1883 г.

В книгата си „Неканоничният Вазов“/ 2011 г./ Катя Зогарфска изказва становището, че прототип на змеицата от поемата „В царството на самодивите“ е младата пловдивчанка Пелагия. В анализа се посочва, че вирът на „похотливата змеица“ ни отвежда асоциативно към хисарските бани с горещия серен дъх, защото тъкмо в Хисар поетът е срещнал фаталната си приятелка. „Любовната змеица“ преодолява магическата защитна сила на водата от самодивския вир, в който поетът предварително се е потопил и добротворните му спътнички , Музата и Вилата, едва успяват да го спасят.

Любопитно е, че нистина някога смятали за сярна една от хисарските бани – „Кюпчеза“, закътана сред дърветата в малката долчинка отвън западната порта. После, кой знае защо, серният дъх бил изчезнал и химическият анализ показва липсата на сяра.

Интересен факт е, че при подбора на нови имена на баните „Кюпчеза“ е наречена с поетичното, митологично „Русалка“. А поетът възпява русалките като красиви, весели, чародейни.

За Вазов шедьовърът на природата е хубавата жена /така отговаря през 1895 г. на един от въпросите в анкетата на проф. Ив. Шишманов/. А както сполучливо отбелязва проф. Михаил Арнаудов, в онези две години – 1882-1883 за поета тази хубава жена е Пелагия.

За любовта на Вазов към нея загатват и няколко от лиричните стихотворения, които написва тогава в Хисар. В „Нощната музика“ /1882 г./ в своята дрямка долавя райски звуци, крилатите му мечти го отнасят в неземни предели, хвърчи в блаженство сред леките нимфи, прошепва името на изоставилата го в Берковица любима Зихра и разбуждайки се разбира:

Навън по полето отдавна бе нощ,

а райската музика чуеше се йощ

от тихата стая на мойта съседка.

Тази съседка в хисарския хотел ще да е била новата му любовна страст– Пелагия.

В стихотворението „Вечерният час“/ 1883 г./ изповядва:

Сладък зефир се разлива.

Чудно листата си шъпнат свенливо

тайнствени речи, въздишки свети,

като любовници в сладки мечти

и над полето полусънливо

сладък зефир се разлива.

Постепенно всичко утихва, остава само ручеят да ромони, гората млъква, полето заспива, всичко се слива в едно дихание.

Несъмнено създаването на това стихотворение е свързано с приятните тихи летни вечери в Хисар, където поетът е прекарал щастливи мигове на радост сред природата с любимата си Пелагия.

За тази любовна страст можем да разберем нещо повече и от откритите през 1955 г. в архива на проф. Иван Шишманов няколко непубликувани до тогва Вазови стихотворения с любовен характер. Отбелязано е, че са написани през 1882 и 1883 г., но не е посочено тчно къде – в Пловдив или може би в Хисар, където след тяхната първа среща е имало и редица други прекарани в курорта пролетни и летни дни. В едно от тези стихотворения поетът казва:“Едничка ти изтръгваш някой път луди стонове от мойта лира.“ А в друго – рисува нейния поетичен образ:

Кат приказваш нежно, гласът ти хармоничен

на някаква си песен от раят е приличен,

високият ти стан

е горд, красив и строен, кат брезата планинска

и твоят поглед сини, в мечтателност богинска

неволно предизвиква ил песен, ил метан.

От записките на проф. Иван Шишманов, пред когото Вазов разкрива някои от интимните си преживявания, научаваме каква е била по-нататъшната история на Пелагия. Тя заминава за Русия заедно с мъжа си, руския полковник /казвал се е Арбузов/. Подир години, когато той умира, тя е вече 40-годишна жена, получава голяма пенсия, живее в град Харков и кани Вазов да и гостува, но поетът отказва.

– – –

Хисар е свързан и с един кратък момент от дългогодишното сърдечно приятелство на Вазов с неговата муза Евгения Марс.

Един интересен документ напомня за посещението на стария, вече 65-годишен поет в Хисар през лятото на 1915 г. Това е пощенска картичка, изпратена от него до приятеля му проф. Ив. Шишманов, който по това време е на почивка в Чамкория. Картичката се съхранява в Научния архив на Българската акедемия на науките. От едната страна има изглед от Хисар, а от другата поетът е написал на приятеля си:

„Сърдечен привет от Хисаря,

твой И. Вазав

Хисар 18 авг. 1915„

Тогава Вазов прекарва само два августовски дни в курорта, разхождайки се по познатите места, сред които и зелената долина, за която някога е написал стихотворението „Долината“.

Иван Вазов

Подробности за това посещение научаваме от записките на проф. Ив. Шишманов. След като се върнал от почивка двамата се срещат и поетът му разказва, че през лятото около месец прекарал при брат си Георги в Горна баня, а след това два дни бил с една приятелка и нейния мъж в Хисар, поканен от католишкия свещеник на с.Дуванлий. Тази приятелка е младата писателка Евгения Марс, с която има дългогодишна сърдечна дружба и дълбока духовна връзка. За пътуването до Хисар признава пред проф. Шишманов: „Собствено няма да крия от тебе, отидох защото там беше и Евгения Марс с мъжа си.“

Евгения Марс

Мъжът на младата, красива Евгения доктор Михаил Елмазов, първият наш дипломиран зъболекар, завършил в Киев, знае за любовните чувства на Вазов към жена му, но приема връзката им за творческа дружба. Още от времето на Източна Румелия, когато през 1883 г. Елмазов за кратко бил в Пловдивската театрална трупа като суфльор и деловодител, се познавал с поета.

При пристигането на Вазов в Хисар през 1915 година какво ли са си говорили през двата дни на разходки край древните руини на крепостта и в близката зелена долина. Дали у него се е пробудила мисълта за преживените тук любовни страсти с Пелагия, донесла му после толкова мъка? Или отдавна било забравено, отхвърлено, защото сега бил щастлив от всяка среща с любимата Женичка, както наричал Евгения Марс. Това си остава загадка.