ПРЕДПОЧИТАНИЕТО НА ПОЕТА

Посещавайки Хисар през лятото на 1897 година поетът Иван Вазов пише, че с двама свои приятели предпочели да отидат да се окъпят в Момина баня. Водата била дста гореща, но за щастие имало няколко вани с умерена вода и те влезли в тях. Той добавя шеговито, че гледали с искрено съжаление мъчениците, които се къпели в басейна.

Тогава само към баня Кюпчеза /днес Русалка/ имало изградено отделение с четири стаички /кабини/ с по едно каменно корито /вана/ за самостоятелно къпане. Но съществувал любопитен обичай, регламентиран с правилника на Хисарските бани, където било разпоредено: „Забранява се на наемателя да държи и дава за общо употребление от посетителите вани /каци/, освен цинкови или от друг метал. Частни лица могат да си служат за свое частно употребление с каквито да било вани.“ Сигурно във вани, предоставени от наемателя и разположени край басейна, са се къпали Вазов и приятелите му.

Поетът споделя, че предпочел Момина баня и заради нейната легенда. Още през 1882 година, когато прекарва лятната си отпуска в Хисар, той написва тук баладичното си стихотворение „Момина баня“ за непознатата мома, която излиза нощем из топлите вълни и се къпе в тъмния вир, изкача и се плиска, а в нощния мрак банята странно и глухо колокочи. Тази легенда за хисарската Момина баня знаел още от дете в Сопот. Майка му я разказвала.

МОМИНА БАНЯ

/балада/

Чучурът печално бърбори в нощта.

На плочите влажни дреме челядта,

децата сънуват унесени сладко:

до Петя бе Тинко, до Иванча – Радко.

Чучурът печално бърбори в нощта.

Една я майка дрямка не улавя.

Тя пули се в мрака, слухти, не забравя...

Водата под ключ е, пусто е навън,

шумът на чучура докарова сън,

но бедната майка сън я не улавя.

Чучурът замлкна! Но вирът шуми,

кат че нещо шатри в топлите вълни:

ту плиска се тихо, ту глухо клокочи,

утихне внезапно и пак избърбочи...

Чучурът замлъкна! Но вирът шуми.

„Ах, Господи мили! – тя бледна пришъпна, –

Какво се бърбука? Ух, цяла аз тръпна!

Иванчо е влязъл и къпе се тук.

Дете вироглаво! Та кой ще е друг?

Ах, Господи мили!" – тя бледне пришъпна.

Тя стана уплашена, пална свещта:

децата са всички на свойте места.

Но в банята се нещо страшно вълнува,

изпъкне потъне и мрака заплува...

Тя гледа уплашена, дигна свещта.

И гледа: водата надула се цяла,

улея закрила, до горе преляла.

Мома непозната полива се там,

бърбука се, плува и гледа насам,

а майката гледа, настръхнала цяла.

Момата се къпе във тъмния вир,

косата ѝ плува надлъж и нашир,

тя гмурка се мълком, играе и плиска,

потъва, изкача и гаче се киска –

Момата се къпе във тъмния вир.

И банята странно и глухо клокочи,

и капките пръскат на самите плочи...

И майката духна свещта и легна

ни жива, ни мъртва. Наста тъмнина,

а банята странно и глухо клокочи.

Хисар, 15 юли 1882

МОМИНА БАНЯ – ПРИКАЗКА ШУМЯЩА

Преди години в някои публикации за Хисар се споменаваше за стара балнеоложка енциклопедия, в която пишело, че античният град край топлите извори се славел най-вече с Момина баня – приказка шумяща по цялата Римска империя. Кой знае каква е била тази енциклопедия, но и сега Момина баня впечатлява с разкритите исторически тайни, със славата на целебната вода.

Античният римски град израстнал на мястото на тракийското селище с целебните извори. Ала топли извори бликат и в Горещия дол – живописната долчинка от източната страна на града. Върху един от тях, този в началото на долчинката, който първите му стопани, траките, много почитали заради лечебната му сила, римляните изградили голяма баня. И за да се знае кога е построена, в каменния зид вградили латински надпис с червени тухли. Подир векове върху развалините на римската баня, върху стария каптаж, била изградена друга банска постройка, а надписът останал зарит, забравен в земята...
Момина баня – приказка шумяща. Ако се вслушаме в нейния извор ще доловим легенди и предания от далечни времена.

Легенда за Момина баня

Има легенда, че много отдавна, още преди да построят банята, една красива мома от близкото тракийско село обичала да идва и да с къпе тук във вира в зелената долчинка. Понякога сама, понякога с приятелки. Един летен ден, като тръгнала насам, селото било обградено, нападнато от врагове. Нямало как да се прибере при своите. Чуждите войници я забелязали, подгонили я и за да не я заловят, като дошла до извора нагазила навътре в топлия вир, помолила се на богинята Бендида да ѝ помогне, по-добре да умре, отколкото да попадне в ръцете им. Войниците се спрели стреснати на брега, гледали я как пристъпя към дълбкото в бяла пара обвита. Водата закипяла, зашумяла, когато парата се разнесла момата била изчезнала, само вирът продължавал да бълбука. Разправяло се, че от тогава и след построяването на банята понякога момата изплувала по среднощ разпуснала дългите си коси, гмуркала се и плискала в топлата вода.

Според едно народно предание, записано през 1890 година от гостуващия в Хисар пловдивски доктор Драгомиров, някога, отдавна една красива мома, болярска дъщеря, обичала да се къпе в Момина баня заедно със своите 12 приятелки, които я веселели с песните си. Веднъж по време на къпането дошло известие, че нападатели обсадили крепостта. Болярската дъщеря не можела да се прибере в нея и заедно с приятелките си всички изчезнали във вира на банята. Оттогава, от време на време, тъкмо по среднощ тази чудна мома излизала из вълните на банята и се къпела със своите 12 приятелки. Селяните се страхували да влизат нощем в банята и разказвали,че често се чувало в полунощ пляскането на водата и тихо и сладко моминско пеене.

Легенда за Момина баня

Друго обяснение за името на извора е народното предание за селското момиче овчарче, което открило забравения през годините горещ извор. Тайно от другите подкарвало своите овце, отвеждало ги по закътанте сред храстите поляни край зелената долчинка и всеки ден отивало да се къпе, за изненада на всички ставайки все по-хубаво, като омагьосано, най-хубавата мома, която са срещали някога. И когато я проследили и я видели да се къпе, разпуснала дългите си коси, обвита от топла пара, рзбрали, че магията – това било вълшебството на горещата вода и нарекли извора Момина баня...

Интересно каква е била Момина баня в първите години след Освобождението, когато курортът започва да възвръща своята древна слава?

Авторът на книжката „Хисарските бани“ /1889 г./ Г. Димитров разказва, че нейното местоположение било прелестно и великолепно. От трите ѝ страни стърчали високи рътлини, а от едната се простирала покрита със зелена трева долчинка. Кичести дървета хвърляли приятна сянка. Зданието било старо. Освен южната страна, другите три били вдлъбнати в полите на рътлината.

Момина баня в края XIX век

Доктор Белинов, сезонен лекар в курорта през 1901 година пише: „Момина баня заслужава красивото си име. Зданието е просто, но басейнът е необикновено красив, най-голям между всички хисарски бани. Осветява се от свода. Водата тече по мраморен камък и нейният шум приятно ласкае слуха на посетителите. Тя е толкова прозрачна, че окото различава през кристаланата ѝ повърхност даже разтрогите между дъските, с които е покрит пода. На много места от дъното извира вода с изобилно количество газове, които във вид на големи мехури изкачат на повърхността."

Докторът отбелязва, че даже един профан по археология може да различи, че основите на банята и част от стените са древна постройка, останала вероятно от римляните.

Когато през 1927 г. се извършва ремонт на банята щом махнали дървеното дюшеме на басейна, отдолу се открило дъното на стария римски басейн, наслан с червени, изпечени тухли. А през следващата 1928 г. при работа за разширяване на банята случайно бил разкрит масивен римски зид със забравения, зарит в земята тухлен надпис и се разгадала тайната за първоначалния римски градеж.

Зидът бил изграден чрез смесена зидария с редуване на каменни и четириредови тухлени пояси като крепостните стени и други антични постройки в Хисар. По прдължение в зида бил вграден шестнадесетметров тухлен надпис на латински. Той показва, че по време на римските императори Максимиан Глери / 293 – 311/ и Лициний баща /308 – 324 / и техните синове Максимин и Константин е била построена тази баня. Тогава била епохата на тетрархията /четиривластието/ и Римската империя се управлявала от двама императори /августи/, които си избирали по един помощник /цезар/ и го осиновявали. Затова в надписа помощниците са упоменати като синове.

Правейки съпоставка за времето на управлението на августите и цезарите, посочени в надписа, някои изледователи изказват стновището, че той е изграден в края на 308 г. Така може да се напрви точна датировка на строителството на римската баня на този извор. Как е изглеждала тя, какъв е бил нейният архитектурен план не се знае, защото над римския каптаж се издига голяма съвременна постройка и археолозите не могат да правят разкопки.

Но нашето въображение може да нарисува пъстрата картина как тук, в беломраморната баня, са идвали гости от различни краища на Римската империя да се къпят в топлата ѝ вода за изцеление и за удоволствие. Навярно сред тях е била и Валерия, красивата съпруга на споменатия в надписа император Максимиан Галери, дъщеря на Диоклециан, на чието име само 15 години преди строителствто на банята бил наречен ограденият с крепостни стени античен град Диоклецианопол /днешния Хисар/.

Момина баня днес

Тази баня останала извън крепостта, в която вече имало и други римски терми, но била много привлекателна и посещавана в годините на мир и спокойствие.

Какво ли още може да ни нашепне течащият през вековете Моминобански извор?

ЗА КУПАТА НА ВЕСТНИК "ХИСАРСКА ЗАРЯ"

През февруари 1971 година в Хисар се проведе за първи път масова лекоатлетическа щафета за преходната купа на излизащия тогава градски вестник „Хисарска заря“. Организирана от редакцията и от физкултурното дружество „Крепост“, с подкрепата на комсомолските и профсъюзните ръководства в града и района на хисарския агрокомплекс, щафетата стана традиционна, като след три години бе преобразувана в зимен окръжен лекоатлетически крос.

Победителите - 1971 г.

Спомням си ентусиазираното начало. Младите лекоатлети от града и селата в района се събраха в центъра на курорта под звуците на ученическата фанфарна музика. Състезателното трасе от 1400 метра бе по градските улици. Комплексни победители и първи носители на купата станаха отборите пионери и средношколци от СПУ „Христо Смирненски“ – Хисар.

Победителите - 1973 г.

След три поредни комплексни победи на хисарските лекоатлети, както бе според регламента, през 1973 г. първата купа на вестника остана за постоянно в Хисар.
В Пловдив имаше спортен магазин, от където можеха да се купят за награда различни купи, но искахме нашата да бъде оригинална. За това поръчахме новата купа да бъде изработена от един хисарски младеж, който бе учил дърворезба. Направи я от орехово дърво, резбована с името на вестника и с един от символите на Хисар – южната крепостна порта.
Друга една от преходните купи беше кристална. Всъщност – красива, висока кристална ваза, към която в долния край прикрепихме медна пластинка, гравирана със съответния надпис. По онова време обаче не позволяваха на предприятия и учреждения да купуват кристални съдове и трябваше да взема специално разрешение от Окръжния народен съвет, обяснявайки, че в редакцията няма да слагаме цветя във вазата, а ще бъде спортна купа за награда на победителите в окръжния крос.

Награждаването на победителите

Кросът, който се провеждаше ежегодно в един от неделните февруарски дни, беше истински спортен празник с участието, общо от всички възрастови групи, на над 300, а понякога и 400 състезатели, с многобройна публика от хисарчани и курортисти, които наблюдаваха с интерес спортната надпревара. Често, както се полага за зимата, се случваше времето да е доста студено, да е натрупал дебел сняг, да продължава да вали, но за ентусиазма и спортната воля нямаше пречка, а организацията винаги беше добра. От комуналното предприятие от ранно утро почистваха и опесъчаваха състезателното трасе по хисарските улици. В центъра, пред градското кино бе осигурено озвучаване и свиреше музика. Отменена бе предиобедната кинопрожекция и вътре, където парното работеше, състезателите събличаха зимните дрехи, за да излязат по спортни екипи.
При хубаво време награждаването на победителите бе на площада, а ако вали – вътре в киносолана. Там в дъното имаше сцена, на нея слагахме маса за спортните съдии, които след получаване на резултатите определяха класирането. То си беше истински спектакъл. На сцената се качваха най-добрите да получат своите грамоти, флагчета, предметни награди и накрая купата на вестника. Бляскаше светкавицата на стария хисарски фотограф бай Иван Рачев, имаше радостни възгласи, ръкопляскания и малко тъга за тези, които не бяха успели да се представят добре.
Във вестника публикувахме само няколко снимки, но бай Иван изщракваше много кадри – стартове, финали. Накрая настойчиво канеше носителите на купата да се съберат навън, дори и сняг да вали, за традиционната обща снимка.
Спортният празник приключваше в един от хисарските ресторанти, където за всички участници в състезанието бе осигурен обяд. Само че бяха много, та трябваше да минат на две смени.
– – –
Разгърнах старите вестници да си припомня някои подробности.
Кросът се провеждаше с отбори разделени в девет възрастови групи: пионери, девойки младша възраст, девойки старша възраст и жени – на 1000 метра, пионери – 1500 м, юноши младша и юноши старша възраст – 2000 м, мъже – 3000 м и мъже ветерани – 2000 м.

Един от стартовете - 1983 г.

Победителите - 1983 г

Любопитно е, че през 1984 година бе проявил желание и участвувал в групата на ветераните и един от чуждестранните гости в санаториума на Балкантурист – Рафтис Алипов от руския град Перм. Тогава се шегувахме, че кросът е станал международен.
Като домакин Хисар редовно се представяше с най-добрите си млади лекоатлети от трите хисарски училища. Участие имаха при мъжете и жени и отбори от Санаторно-курортния комплекс и Почивно дело.

През различните години освен от Хисар и района е имало състезатели от Пловдив, Карлово, Калофер, Сопот, Първомай, Асеновград, Съединение, Девин, курорта Банкя и др.

Най-масов е бил кросът през 1987 година – с 460 състезатели.
От началото, ежегодно, двадесет години поред, състезането се ръководеше от един и същи главен съдия – Марко Шиваров от Пловдив, който със своя опит допринасяше за добрата организация.

Един от стартовете - 1987 г.

Според регламента, след три поредни победи преходните купи на вестник „Хисарска заря“ бяха оставали на постоянни адреси във физкултурните дружества в Хисар, Карлово, Първомай и Панагюрище.
През 1991 година вестник „Хисарска заря“ престана да излиза, а с това бе прекъсната и дългогодишната традиция на състезанието за купата на вестника.

ЗИМА

В зимния ден, като заваля и понатрупа малко сняг, кой знаe защо неочаквано се сетих,че има един далечен, непознат за мене град със странното име Зима . За него бях научил случайно, когато отдавна, преди четири десетилетия бях разбрал, че един от руските гости в балнеосанаториума на Балкантурист в Хисар е от град Зима, Иркутска област. Гостът беше написал кратко стихотворение за дружбата и за нашия курорт, което публикувахме в хисарския вестник. Разгърнах старите вестници и си го припомних:
Дружно нас Болгария встречала
чистым небом, доброю душой.
И останет здравница Хисара
долго в нашей памети живой.
Ведь не зря мы прибыли с Байкала
полечиться моминой водой.

Прощай Хисар, а может до свидание,
о Болгарии мы судим по тебе.
И я с радостью приеду на свидание,
коль возможност повернется мне.



Виктор Павличук се казваше авторът на това стихотворение, което по- късно бе публикувал и във вестника на град Зима „Приокская правда“. В три последователни броя бе отпечатал и свой пътепис за България и Хисар, разказвайки за древната му история и лечебните извори, за грижите на медицинските работници в санаториума.
Спомням си, че на тръгване ме беше поканил да му гостувам, предупреждавайки шеговито, че най- добре да пътувам със самолет, защото с влак ще си изгубя отпуската само за път до там и обратно, макар че сегашните влакове били бързи, не като онези в края на деветнадесети век, когато на пет хиляди километра от Москва, край трансибирската железница се появила гара Зима./ При произнасяне ударението по руски е на последната сричка / .
Обесняваше ми, че при тях зимите били сурови, снежни, с много ниски температури, до минус 40 градуса. Но лете в Зима, въпреки името на града, било топло, понякога и над 30 градуса.
Обещавше ми да ме заведе до езерото Байкал, което според техните представи било близо.
Сед заминаването му обаче си бяхме разминили само няколко писма. Тъй и не се случи да отида до онзи далечен сибирски край.И Виктор Павличук не беше се обадил да е идвал повече в Хисар, макар да споделяше, че с радост би го сторил, ако му се отдаде възможност.
В стихотворението си бе определил нашия курорт с крсивата савянска дума здравница, където се лекувал с момина вода. Няма загадка– това е целебната вода от известния хисарски минерален извор Момина баня . . .
Та ето за какво се бях подсетил в зимния ден като заваля краткият нашенски сняг.

ГРАДСКИТЕ АВТОБУСИ

Преди 40 години в Хисар бе поставено началото на вътрешноградския автотранспорт. Помня, че в един снежен януарски ден на 1972 година в центъра на курорта,край два току-що пристигнали нови автобуса „Чавдар“, се проведе тържество.Както се полага имаше приветствия, прерязване на лента. След това любопитни пътници препълниха колите и те поеха своя първи рейс из градските улици до кварталите Момина баня и Миромир.
Редовният маршрут беше: квартал Момина баня– тогавашния стопански двор– учището „Васил Левски“ – мостта при мандрата / отдавна там няма мандра, но хисарчани продължават така да го наричат/ – квартал „Клюнка“ – новата балнеолечебница / наистина беше нова, просторна, красива, само две години преди това открита, но от доста време вече е затворена, не работи / – ресторант „Орфей“ – железопътната гара – центъра на Хисар – южната порта „Камилите“ – моста в началото на квартал Миромир – центъра на квартала и после обратно по същия маршрут.
След време започна да се движи автобус и до другия хисарски квартал Веригово.
Преди появата на граските автобуси няколко файтона посрещаха на гарата всички влакове и предлагаха услугите на пристигащите гости. Имаше и един странен, мълчалив хамалин, който изкараваше по нещо за хапване и пийване като носеше тежки куфари и чанти на курортисти до санаториумите.Настойчиви хазяйки на частни квартири с хвалби и увещания подканяха гостите и бяха готови да вземат от рцете им багажа и да ги отведат у дома си. Казваха, че някои по хитри пътували до близката гара Долна махала и на връщане, още преди препълненият влак да пристигне в Хисар, успявали да направят пазарлъка и да си осигурат квартиранти.
Скоро след като започна движението на градските автобуси,които возеха с билетче за четири стотинки, изчезнаха и последните хисарски файтони.А те бяха не само транспортно средство, но и една атракция за курорта.
– – –
Сега онези автобуси, които някога се движеха от ранна сутрин до късна вечер през час ли, през 30 минути ли беше, отдавна ги няма. Градският автотранспорт се осъществява от малък автобус, който минава по своя маршрут до два от хисарскте квартали пет- шест пъти дневно. Времената се промениха.Днес мнозина имат леки коли,стари, нови, улиците са пълни. А на стоянката на гарата може да се възползуваш от чакащите таксита. Може и преди 40 години да е имало някое такси, ала нямам спомен. Не бяха жълти, като сегашните, да привличат погледа.

ПЪРВИТЕ АВТОМОБИЛИ

Автомобили край хотел Централ през 30-те години на XX век.

В далечната 1907 година, при появата на първите автомобили, които започнали да минават през курорта Хисар и да превозват пътници,хората още нямали доверие на новото превозно средство,но скоро се убедили в неговото предимство пред файтона.

В свята книга „Пловдививска хроника“ Никола Алваджиев пише,че в края на 1906 г. в Пловдив било създадено първото в България автомобилно дружество с рейс Пловдив– Хисар–Карлово. От началото на 1907 г. се движел един автомобил, но скоро доставили още две осемместни коли от Франция, защото броят на пътниците нарастнал. Нямало професионални шофьори, затова повикали един шофьор българин от Америка, после един австриец.

Моторните коли били по-бързи от файтоните, но се случвало често да се повреждат по пътя и шофьорите понякога се отбивали до крайпътните ханчета, та нямало точно разписание.

По онова време таксата за пътуване на един човек от Пловдив до Хисар заедно с багажа била два лева.За сравнение– едно преспиване в хотел в курорта струвало един лев.

– – –

Веднъж един старец разправяше:“Голямо оживление беше, когато посрещахме автобусите „Радецки“ край западната порта, при хотел „Балкан“.

Това бяха спомени от детството му, когато една автобусна фирма, превозваща пътници от Пловдив до Хисар, носела името „Радецки“. Другите старци, при които бях седнал на раздумка, не си спомняха. То и сега фирми разни, кой дй ги запомни. Ала някога, особено преди да бъде прококарарана железницата през 1936 година,идването на автобусите два пъти на ден наестина било чакано събитие. През зимата, ако натрупвал повече сняг, слугите на хотелите, посрещащи пътниците, излизали да помагат за разчистването на шосето край Хисар при Ахча тепе, за да може да пристигне закъсалият автобус...

Когато в началото на двадесетия век първите автомобили започнали да минават през Хисар, хотел „Балкан“ още не бил построен. Навярно посрещането ставало на пазарния площад– наоколо с кафенета, бакалници, стари ханове и малки хотели, от чиито сгради отдавна няма следи.

На този пазаран прощад през лятото на 1912 г. с оживление и любопитство бил посрещнат и един от организираните тогава рекламни автопоходи с новия автомобил „Форд“ по маршрут Казанлък– Калофер– Карлово– Сопот– Хисарскоите бани.

– – –

През 1930 г. , както съобщава стара реклама, имало редовно автомобилно движение Пловдив– Хисар,автомобили пътували и до Казанлък и отвъд Балкана, до Габрово. А стари снимки показват посрещането им край тогавашните хисарски хотели.

РИБАРСКИ ИСТОРИИ

През декември, по Никулден, като гледам изнесената на пазара за продан жива риба, се сещам нещо интересно за хисарските шарани...
Спомням си рибарските увлечения на неколцина от писателите, с които се срещах в писателския дом през седемдесетте години на миналия век.
Хумористът Димитър Чавдаров /Челкаш/ беше известен с риболовната си страст. Обичаше да ходи с въдица по язовирите в околността. В шеговития разговор, отпечатан в хисарския вестник през 1971 година, има една история как прекопава розовите храсти, за да търси червеи, уверявайки, че в това няма нищо символично. С удоволствие разказваше за големите шарани в хисарските язовири. Но на рибарски истории, особено разказани от писател хуморист, може ли всичко да се вярва.
Любен Дилов споделяше, че Хисар му дава условия не само за творчество, но и желаната почивка край пълните с риба язовири сред красивите околности на града.
През 1975 г. в интервю с писателя Павел Вежинов той бе споделил: "Като рибар много съжалявам, че се похабиха някои от чудесните водни източници около града, особено топлиците. През неактивния сезон това бе едно от развлеченията, които градът може да предложи на своите гости.
А за мнозина е било и специална съблазън."
Говореше се тогава, че добър въдичар бил поетът Крум Пенев, който се връщал от риболов винаги с пълно кошче. Самият той не ядял риба, но обичал да я приготвя и доволен да я предоставя на колегите си в писателския дом вкусно да си похапнат.
За въдичарите от голямо значение е изборът на стръв. В спомените от онова време един от писателите, гости на курорта, споменава как майсторски месел качамак за неуловения още голям шаран в язовира край хисарския квартал Миромир...
Писателите отдавна вече рядко посещават Хисар. Но за другите въдичари, дошли на курорт, язовирите в околността продължават да са място за развлечение и надежда за улов на голямата риба.

- - -

На пазара, в декемврийския ден, хората купуват риба от търговците, мърморейки, че е скъпа.
В античността римският император Диоклециан, на чието име бил наречен Диоклецианопол /днешния гр.Хисар/, се опитал да въведе единни цени за стоките. Издал специален едикт през 301 година. Според него цената на пресноводната риба била равна на цената на свинското месо. А една либра /347 грама/ риба струвала колкото 15 зелки, които се продавали на бройки. Кой знае, рибата ли била скъпа, зелето ли било много евтино?