БАЗИЛИКАТА КРАЙ МОМИНА БАНЯ

В своята книжка за Хисар, излязла през 1889 г., историкът Г. Димитров обяснява, че Момина баня се намирала вън от крепостта, в началото на Горещия дол, на около 160 метра под мястото, наречено Черковище. Имало ли е някога черква на това място близко до банята и каква е била тя се изяснява едва през 1960 г., когато във връзка с прилагането на градоустройствения план на курорта, археолозите Д. Цончев и К. Маджаров започват там разкопки и проучване и откриват останките на раннохристиянската базилика. Тя била построена в началото на V в. като енорийска черква към новия квартал, възникнал при разширяването на Диоклецианопол източно от укрепената му част. Обслужвала и многобройните му гости, които идвали да търсят изцеление в намиращата се наблизо римска баня. От тухлен латински надпис в запазен от античната постройка зид разбираме, че банята е била градена век по-рано от базиликата, през 308 г. по времето на императорите съавгусти Максимиан Галери и Линиций баща. Тогава християнството не било признато още за официална религия, християните били жестоко преследвани. Любопитно е обаче, че съпругата на Галери, която се казвала Валерия и била дъщеря на император Диоклециан, а така също и нейната майка, изповядвали тайно християнската вяра. Вероятно Валерия, заедно с други знатни гости, е идвала в града край топлите извори, който носел името на баща ѝ. Къпала се и в омайните води на Момина баня, отправяйки скришом молитви към своя Бог, но за да избегне смъртното наказание е била принудена да се прекланя пред римските божества и да принася жертвени дарове в езическите светилища. А няколко десетилетия по-късно християнството проникнало и бързо се утвърждавало в Диоклецианопол.
В средата на IV в. били изградени и първите християнски храмове в града. Когато построили базиликата край Момина баня, градът бил вече не само известен водолечебен център, но и важно средище, в което новата религия намирала условия за широко разпространение.

Диоклецианопол: Базиликата край Момина баня

По своето архитектурно оформление базиликата край банята е била трикорабна, с една полукръгла абсида. Трите кораба били разделени от два реда по пет колони с правоъгълна форма, иззидани от камъни. Подовата настилка била от тухли. Предверието било с три входа от запад и малък портик с пет колони пред тях. Имало и ограден със зид черковен двор, който не е проучен напълно, защото сега върху него минава широка асфалтирана улица.
От северната страна на базиликата, до преддверието, допълнително бил изграден баптистерий (кръщелна) във връзка със започналото по-късно масово покръстване на възрастното население. Той представлявал правоъгълно помещение с малко засводена полукръгла абсида и пред нея - малък басейн с изградени от камъни стени, измазан отвътре с розов водоустойчив хоросан. В баптисерия се влизало през врата от към двора и след извършване на църковния обред кръщение, новопокръстените минавали в предверието и от там в храма.
Живеещите в квартала край базиликата били главно от местното тракийско население от племето беси. Част от тях, по-заможните, вече били романизовани, но другите продължавали да говорят на своя език, да спазват тракийските обреди и ритуали.
Знае се, че в края на IV в. и началото на V в. пръв покръстител на бесите, горе в Родопите, бил епископ Никита Ремесиански, който превел Библията на бески език и на него извършвал богослужението. За съжаление този превод (Библия Бесика) не е запазен. И в Диоклецианопол по това време започнало постепенното приобщаване на бесите към християнството, но няма сведения богослужението сред тях да е ставало на родния им език. В античния град се говорело на гръцки и латински, така били извършвани и църковните служби.
Днес каменните основи на базиликата край Момина баня след направената консервация и реставрация, привличат нашия интерес. Минавайки оттам, можем да се отбием, да спрем пред сухия, празен сега малък басейн на кръщелната. Можем да си представим как някога го напълвали с вода, донесена от топлия извор на близката римска баня, как свещеникът освещавал водата и в нея нагазвал с боси крака поредния желаещ, дошъл със смирение и надежда чрез тайнството на светото кръщение да приеме християнството.

Каменните основи на базиликата край Момина баня днес

Ако застанем на мястото на централния вход на храма, двете редици от основите на зиданите от камък колони, които някога се извисявали високо, ще насочат погледа ни на изток към абсидата, където е бил олтарът. С помощта на въображението може да си представим картини от онези далечни времена преди 15-16 века, докато само на крачки от останките на античната базилика тече ежедневието на днешния ден.