БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ СТЕФАН”

Диоклецианопол: базиликата "Св. Стефан"

Като разкопавал на около 120 метра южно от крепостната порта Камилите, в късната есен на 1935 г. един хисарски иманяр изровил малка сребърна кутийка - мощехранителница. От зидовете, които се подавали при изкопа, специалистите разбрали, че е открита антична базилика и през следващата година, щом се изпролетило, археоложката Вяра Иванова със средства от фонда за изучаване на Пловдивски окръг започнала разкопки, които продължили и през 1937 г. Окончателното проучване става през 1980 г. при работата по консервиране и експониране на основите на базиликата. Щом излезем през южната порта, може да ги видим наблизо, вдясно от пътя. Сега той е тих и спокоен, но в античността е бил главният път, по който пристигали в града край топлите извори гости от Филипопол и Константинопол.

Базиликата, изградена подобно на крепостната стена със смесена зидария от редове камъни и редове тухлени пояси, била трикорабна, с тристранна абсида, с предверие, в което се влизало през един вход и пред него на запад се простирал двор, ограден със зид. Малък вход имало откъм пътя, в източната страна на северния кораб. Вътре трите кораба били разделени от два реда по пет кръгли, иззидани от сегментни тухли колони, измазани с розова мазилка. Подовата настилка била от тухли, с тухли бил настлан и черковния двор.

При разкопките в източната част на северния кораб, дълбоко под пода е открит зидан гроб, който бил отварян. Край него, сред развалините, е намерен счупен мраморен надгробен надпис на гръцки език, който специалистите датират от VI в. От надписа се разбира, че базиликата се наричала “Свети Стефан”. Преводът гласи:

Като дар от Бога се принесе,

спазвайки божиите заповеди,

Теодор със светла памет;

И като трябваше да отиде към Бога

и беше пожелал да има вечното си жилище

в този честен дом на светия

славен първомъченик Стефан,

тук намери успокоение

на месец октомври, трети ден, индиктион седми,

след като изпрати пред себе си,

като чист тамян,

собствения си син Йоана,

протектора, който почива в предверието на този храм.

Базиликата "Св. Стефан" и сребърната мощехранителница

Не е известно какъв е бил Теодор, а титлата протектор на сина му Йоан не е точно установена. Смята се, че през VI в. по времето на император Юстиниан, когато Йоан бил погребан в храма, протекторите изпълнявали ролята на декоративна благородническа гвардия.

Според археологическите проучвания базиликата “Свети Стефан” е сред най-старите от откритите в Хисар раннохристиянски храмове. Построена е в средата на IV в. и вероятно е била гробищна черква към големия градски некропол на изток от нея. Разрушена е при нападението на хуните в средата на V в. После я възстановили на същите основи, като преустроили абсидата ѝ, която първоначално била полукръгла, в тристенна. По онова време Диоклецианопол се бил разраснал извън крепостните стени, край нея на запад се появил малък градски квартал и тя била превърната в енорийска черква. Окончателно била разрушена от голям пожар. При разкопките бил открит дебел пласт пепел и овъглени части от дървената конструкция на покрива, срутил се върху тухления под. От намерените в пепелта императорски монети и други находки се разбира, че това е станало към края на X в.

Дълга и интересна е историята на базиликата “Свети Стефан”. Сребърната мощехранителница, станала причина за случайното откриване на нейните останки, сега е в експозицията на археологическия музей в Хисар.

Мощехранителниците, в които се пазели мощите на някакъв светец, били закопавани под престолния камък в черковния олтар. От олтарното пространство на базиликата е изровена от иманяра и малката елипсовидна кутийка от старо потъмняло сребро. Предполага се, че е била обвита в оловен лист, който се е разпаднал. Имало ли е нещо в нея при изравянето ѝ не се знае...

Останки от базиликата "Св. Стефан" днес