ОТБРАНАТА НА КРЕПОСТТА

През последните десетилетия на IV век, по времето когато била изградена на сегашното си място южната порта, били построени казармените сгради край южната и източната крепостни стени на Диоклецианопол. Те имали спални помещения за войниците от градския гарнизон, отзад със складове за храни и боеприпаси, а отпред с портик с масивни квадратни колони от тухли. От западната страна, непосредствено до южната порта, се намирало караулното помещение за стражата, която контролирала влизането и излизането от крепостта. 

Южната крепостна порта. Отдавна я няма вратата на входа.

От източната страна на портата при разкопки за проучване на казармите било намерено полукръгло съоръжение с отточен канал, открити били кости от животни, ножове, поставки от стъклени чаши, парчета от антична керамика. Навярно там, на втория етаж на сградата се е намирала войнишката кухня... Подробности за устройството на диоклецианополските казарми могат да се намерят в монографията на Константин Маджаров „Диоклецианопол“ (1993).

Входът за вътрешната тухлена стълба в Южната порта.

След археологическите проучвания е направена консервация на откритите основи на казармените помещения. В тихия днешен ден любопитно е да се разходим сред тях, там където някога са оттеквали стъпките на римски войници.

Отбраната на крепостта се осъществявала от постоянен гарнизон от една кохорта бойци (около 500 души). При голяма опасност в защитата се включвало и градското население. За такъв случай съобщава византийският историк Теофилакт Самоката. В своя разказ за нахлуването на аварите в Тракия през 587 г. посочва, че след неуспешната обсада на Берое (Стара Загора), се отправили към Диоклецианопол. Той пише: „те обсадили здраво Диоклецианопол, но градът се противопоставил с всички сили и смело възпирал настъплението им. Гражданите издигнали на стените катапулти и други защитни машини, така че за варварите било невъзможно да влязат в непосредствен бой. Така те си изпатили, както се говори в приказката за вълка, който останал с отворени уста и празни надежди“.

Как ли са били посрещани атаките към главния южен вход? За това в хрониките не се споменава, но нека си представим как от двете кули отстрани и от третата кула на външната арка нападателите са обстрелвани постоянно със стрели и леки копия, мятани надалеч. На широката връхна платформа на кулите са качени катапулти. От вътрешната страна на фронтона на портата е прикрепена желязна макара с прехвърлено през нея въже. Долу от натрупаната наблизо купчина с едри камъни пълнят коляма кошница, вързана за въжето и ги качват горе. От складовете на казармите изнасят да качат и малки бурета със смола. Срещу аварите, обсадили града, катапултите изхвърлят надалеч грубо очукани като гюлета камъни, понякога и гърнета със запалена смола. Ако скритите под защитните покрития, наричани костенурки, от изплетени пръти и мокри волски кожи, успеят да приближат някои от своите обсадни машини – тараните и опитат да разбият вратата, от малката кула на външния свод с отвор на пода се изсипват да ги смажат и подпалят тежки камъни и горяща смола...

Останки от римските казарми

Край южната порта и по цялата диоклецианополска крепост защитниците оказали упорита съпротива. Както пише в хрониките, аварите си изпатили, вдигнали обсадата и си заминали. Истината обаче е, че преди това, например при нашествието на хуните в средата на V век, а и по-късно, през следващите векове, крепостта е разрушавана на отделни места, Диоклецианопол е превземан и опожаряван. Но при нападенията южната порта е показала, че е здраво отбранително съоражение.