КАТАПУЛТИ

Любопитно е какви са били защитните машини, които при обсада гражданите на Диоклецианопол издигали на крепостните стени, може би на връхните платформи на крепостните кули.

Един от видовете катапулти имал в основата си стабилна хоризонтална дървена рамка, в средата между нея с дебело въже от волски сухожилия, усукано здраво около дръжката на голяма дървена лъжица. Отпред на рамката било монтирано въртящо се обло дърво – макара, върху което се навивало друго въже, завързано за горния край на лъжицата и дърпало назад, като опъвало усуканите около дръжките сухожилия. При пускане лъжицата, със сложения в нея камък, отскачала силно напред, удряла се в издиганата в средата вертикална рамка и камъкът изхвърчавал надалеч. Обслужването ставало от трима души. Двама държали лостовете за навиване на макарата, при опъване назад към лъжицата, третият слагал в нея камък, грубо очукан във формата на голямо кълбо. Когато я пускали тя го мятала със сила. Изхвърляните каменни гюлета или гърнета със запалена смола достигали на разстояние до два стадия по римските мерки. А един стадий се равнява на около 190 метра.