През декември, по Никулден, като гледам изнесената на пазара за продан жива риба, се сещам нещо интересно за хисарските шарани...
Спомням си рибарските увлечения на неколцина от писателите, с които се срещах в писателския дом през седемдесетте години на миналия век.
Хумористът Димитър Чавдаров /Челкаш/ беше известен с риболовната си страст. Обичаше да ходи с въдица по язовирите в околността. В шеговития разговор, отпечатан в хисарския вестник през 1971 година, има една история как прекопава розовите храсти, за да търси червеи, уверявайки, че в това няма нищо символично. С удоволствие разказваше за големите шарани в хисарските язовири. Но на рибарски истории, особено разказани от писател хуморист, може ли всичко да се вярва.
Любен Дилов споделяше, че Хисар му дава условия не само за творчество, но и желаната почивка край пълните с риба язовири сред красивите околности на града.
През 1975 г. в интервю с писателя Павел Вежинов той бе споделил: "Като рибар много съжалявам, че се похабиха някои от чудесните водни източници около града, особено топлиците. През неактивния сезон това бе едно от развлеченията, които градът може да предложи на своите гости.
А за мнозина е било и специална съблазън."
Говореше се тогава, че добър въдичар бил поетът Крум Пенев, който се връщал от риболов винаги с пълно кошче. Самият той не ядял риба, но обичал да я приготвя и доволен да я предоставя на колегите си в писателския дом вкусно да си похапнат.
За въдичарите от голямо значение е изборът на стръв. В спомените от онова време един от писателите, гости на курорта, споменава как майсторски месел качамак за неуловения още голям шаран в язовира край хисарския квартал Миромир...
Писателите отдавна вече рядко посещават Хисар. Но за другите въдичари, дошли на курорт, язовирите в околността продължават да са място за развлечение и надежда за улов на голямата риба.
- - -
На пазара, в декемврийския ден, хората купуват риба от търговците, мърморейки, че е скъпа.
В античността римският император Диоклециан, на чието име бил наречен Диоклецианопол /днешния гр.Хисар/, се опитал да въведе единни цени за стоките. Издал специален едикт през 301 година. Според него цената на пресноводната риба била равна на цената на свинското месо. А една либра /347 грама/ риба струвала колкото 15 зелки, които се продавали на бройки. Кой знае, рибата ли била скъпа, зелето ли било много евтино?
Спомням си рибарските увлечения на неколцина от писателите, с които се срещах в писателския дом през седемдесетте години на миналия век.
Хумористът Димитър Чавдаров /Челкаш/ беше известен с риболовната си страст. Обичаше да ходи с въдица по язовирите в околността. В шеговития разговор, отпечатан в хисарския вестник през 1971 година, има една история как прекопава розовите храсти, за да търси червеи, уверявайки, че в това няма нищо символично. С удоволствие разказваше за големите шарани в хисарските язовири. Но на рибарски истории, особено разказани от писател хуморист, може ли всичко да се вярва.
Любен Дилов споделяше, че Хисар му дава условия не само за творчество, но и желаната почивка край пълните с риба язовири сред красивите околности на града.
През 1975 г. в интервю с писателя Павел Вежинов той бе споделил: "Като рибар много съжалявам, че се похабиха някои от чудесните водни източници около града, особено топлиците. През неактивния сезон това бе едно от развлеченията, които градът може да предложи на своите гости.
А за мнозина е било и специална съблазън."
Говореше се тогава, че добър въдичар бил поетът Крум Пенев, който се връщал от риболов винаги с пълно кошче. Самият той не ядял риба, но обичал да я приготвя и доволен да я предоставя на колегите си в писателския дом вкусно да си похапнат.
За въдичарите от голямо значение е изборът на стръв. В спомените от онова време един от писателите, гости на курорта, споменава как майсторски месел качамак за неуловения още голям шаран в язовира край хисарския квартал Миромир...
Писателите отдавна вече рядко посещават Хисар. Но за другите въдичари, дошли на курорт, язовирите в околността продължават да са място за развлечение и надежда за улов на голямата риба.
- - -
На пазара, в декемврийския ден, хората купуват риба от търговците, мърморейки, че е скъпа.
В античността римският император Диоклециан, на чието име бил наречен Диоклецианопол /днешния гр.Хисар/, се опитал да въведе единни цени за стоките. Издал специален едикт през 301 година. Според него цената на пресноводната риба била равна на цената на свинското месо. А една либра /347 грама/ риба струвала колкото 15 зелки, които се продавали на бройки. Кой знае, рибата ли била скъпа, зелето ли било много евтино?
