ТОПЛИЦА

През 831 година Диоклецианопол влязъл в пределите на България.
Наследникът на хан Омуртаг Маламир, който бил малолетен и заедно с него и от негово име управлявал кавхан Исбул, нахлул с войските си в Тракия да накаже византийците за нарушения мир.
Много градове, много крепости, помнещи още конниците на ювиги хан Крум, отново паднали в български ръце. Взет бил и Филипопол. Ала войниците на кавхан Исбул не оставили меча. Зад гърба им, на север, имало още една византийска твърдина – градът край топлите извори Диоклецианопол.
Със смелост и храброст, с помощта на славяните, които отдавна се били настанили и живеели по тези земи, крепостта била превзета. Сражението се водело на много места, но най-упоритият натиск бил при главната южна порта. Скоро през нея, възседнал своя кон, влязъл самият кавхан Исбул и за разбитите ромейски войници единственото спасение било или да потърсят за бягство тайните изходи или да се предадат в плен.
Кавханът прибрал меча в ножницата. Събрали се край него българи и славяни. Разнесли се възгласи: „Ромейската твърдина е наша! Топлица е свободна!“ Приближил се стар, беловлас славянин и му поднесъл гостоприемно стомна с вода от топлите извори, даващи здраве и сила...
Няма точни исторически данни, но според легендите, възникналото тук средновековно българско селище се наричало със славянското име Топлица.

ДИОКЛЕЦИАНОПОЛ

Император Диоклециан /284 – 305/ разгърнал широка градоустройствена дейност в Тракия. По негово време разрушеното при готските нашествия селище при днешния Хисар, което много преди това било обявено за императорско владение, било възстановено и обновено. За да бъде предпазено от нападение, започнало ограждането му с високи крепостни стени, като за строежа били събрани от близо и далеч хиляди траки роби.

"Целебна вода за императора"

През 293 г., в деветата година от идването си на власт, Диоклециан посетил Берое, Филипопол и Сердика. От 25 май до 10 юни и после отново от 2 до 15 юли бил във Филипопол. През това лято навършил 50 години и послучай юбилейната годишнина възстановеното селище край топлите извори, където по негово нареждане се изграждала крепост, получило статут на град и било напречено Диоклецианопол.

Смята се, че тъкмо тогава, при престоя си във Филипопол, е отишъл лично да го посети. Едно лятно утро се качил на колесницата и съпроводен от вярната си стража поел на север по главния римски път, който прехвърлял Хемус и достигал до Ескус на брега на Истър / Дунав/. Пътното отклонение преди планината го отвело в града, който вече щял да носи неговото име.
/ Из книгата ми „Диоклециан и Диоклецианопол“, 2010 г. /

– – –
През 1993 г. град Хисар тържествено отбеляза своята 1700 годишнина.
Въз основа на нови данни и археологически изследвания, науката потвърждава първоначалното предположение на Константин Иречек, че тук е бил античният град Диоклецианопол, споменат в пътеводителя на византийския историк Хиерокъл като трети по големина град в Тракия след Филипопол /Пловдив/ и Берое / Стара Загора /. В архиерейските списъци той е посочван като важен епископски център към Филипополската митрополия. За това говорят и откритите при разкопки останки от многобройни раннохристиянски базилики.

– – –

Посрещане на император Диоклециан
(театрална възстановка от 1970 г.)

Днес в Хисар за Диоклециан напомнят останките от високите римски стени, които са градени по негово време и по негово нареждане. За античния Диоклецианопол може много да се научи от археологическите разкопки и от експозицията на градския Археологически музей.

Крепостни стени на древния Диоклецианопол

През изминалите години в летните хисарски празници са представяни възстановки от античното минало – шествие, показващо пристигането на император Диоклециан, театрални сцени край крепостта, разкриващи моменти от живота на древните траки и римляни в курорта.

АУГУСТА

През 1935 година при разкопки на античната римска баня в Хисар е открито парче от мраморна плоча със запазени 7 реда от латински надпис. Въз основа на разчитането и тълкуването, направено от Д. Дечев, той излиза със становището, че античният град при Хисар се е наричал Аугусте / Auguste /– августейшо, императорско селище. След публикацията му в годишника на Пловдивския музей / 1937 г./ това становище се възприема като достоверно в научната литература в продължение на няколко десетилетия. То добива широка популярност, въпреки,че по-късно, опирайки се на нови данни, анализи и проучвания, учените утвърждават, че при топлите хисарски извори се е намирал античният град Диоклецианопол.

Балнеосанаториум "Аугуста" на Балкантурист
(старата сграда)

Кой знае как се е казвало античното римско селище преди идването на император Диоклециан / 284 – 305 /, но къс сигурност е било императорско владение.

В курорта името Аугуста носят различни обекти.

Спа-хотел "Аугуста"

Така се нарича улицата, на която живея, започваща от гарата до стария хотел „Балкан“.През 1965 година в Хисар е открит балнеосанаториум на Балкантурист „Аугуста“. Преместен по-късно в нова сграда, днес „Аугуста“ е модерен спа хотел, посрещащ целогодишно чуждестранни и наши гости.


През същата 1965 г. името „Аугуста“ получава и новоиизграденият тогава в курорта голям универсален магазин. Отдавна сградата е преустроена и има не само търговско предназначение. Но красивото фасадно керамично пано от керамичката Ана Кметова напомня за името Auguste.





Любопитно е, че някога беше популярна една забравена вече естрадна песен „Аугуста“, посветена на древния град. Текстът е на поета Дамян Дамянов, композитор е Тончо Русев. През 1970 година, по време на празника на курорта, тя прозвуча за първи път в летния театър в изпълнение на родената в Хисар Мими Иванова. През 1972 г. песента е записана от Балкантон на грамофонна плоча в изпълнение на Лили Иванова. Една красива, романтична мелодия с думи за любов и мечти.

Ето текстът:  

Сърцето ми е яка крепост древна,

тъгата ми – един затрупан ров.

Но съм жена от земните най-земна

и още чакам твоята любов.

Не питай как се казвам! Ще те пусна

на крепостта през тайната врата.

Наричай ме със името „Аугуста“!

Наричай ме любов или мечта!

Аугуста, Аугуста е моето име.

Аугуста зови ме! Аугуста люби ме!

Изгаряй ме с поглед, изгаряй ме с устни!

И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!

Ако забравиш името ми даже,

ако нощта лика ми окраде –

попитай вятъра, ще ти го каже,

моли зората – ще ти го даде!

Навярно текстът на песента Дамянов е написал в Хисар, където в продължение на много години редовно гостуваше в почивния дом на писателите и създаде тук много свои поетични творби.

ЯБЪЛКИ „АМАСИЯ“

В първия том на „Българска помология“/ 1958/ пише, че този сорт ябълки е от азиатската част на Турция /град Амасия /. Принесен бил от Турция в началото на двадесетте години на двадесети век от генерал Тодор Марков, тогава български консул в Цариград. Сортът бил слабо разпространен у нас. Имало малко на брой дървета в Хисар и в колекционните градини на овощарските научно-изследователски институти.
За мен и за други хисарчани, с които споделих прочетеното, беше изненада, че генерал Марков, известен със своята любов и грижа за природните богатства и старините на Хисар, е имал и такъв принос – да донесе тук нов сорт ябълки.
Казват, че ябълките от град Амасия били хубави, ароматни, широко популярни в Турция. Сигурно първите дръвчета, донесени от генерала, били засадени в курорта или в родното му село Хисар- Кюселери / днес квартал „Момина баня“/. Минали са обаче много години оттогава. Едва ли в хисарския край има от някогашните ябълки „Амасия“.
Според специалистите, плодовете им са плоско закръглени, под средно големи, широки около пет и половина сантиметра. Потребителска зрелост придобиват в края на ноември, но може да се консумират и по-рано. Съхраняват се до месец март, дори до по-късно. Дърветата били силно развити, на 20 години достигали до 7 метра височина и до 8 метра ширина.
Може да си ги представим, но не сме опитали вкуса и аромата на плодовете и за нас това е една далечна, любопитна история.

ЗЕЛЕНАТА ПТИЦA

Разглеждайки по интернет спътниковата карта на Хисаря, случайно открих, че обраслата с гора височина край квартал „Момина баня“ прилича на зелена птица, разперила огромни криле.

Не знам дали някои моминобанци, които са се изкачвали на могилата, са доловили тази странна прилика. Навярно, за да се открие загадката, трябва да се погледне от близките по-високи средногорски върхове.
Нарисувах картина на приказната птица и я включих сред хисарските картини на организираната през есента моя самостоятелна изложба. Съществуването на този природен феномен изненада и събуди любопитството на дошлите на откриването на изложбата. Оказа се, че само един от тях знаеше за странната прилика.

Може би напомня на сокол– юнашка птица? Нали там, под могилата се е родил моминобанецът хайдут Генчо и е бродил с четата си из гората. В тежкото време преди Освобождението, за да се спасят от безчинствата на башибозука, българите се криели горе на могилата, намирайки всъщност закрила в горските крила на птицата.
Може да пофантазираме, че разперила криле край Хисар днес зелената птица носи на хисарчани и на гостите на курорта щастие и късмет.
Тази интересна, уникална природна забележителност, за която все още малцина знаят, заслужава широко да се популяризира.