неделя, 28 февруари 2016 г.

ХИСАРСКА ИМПРЕСИЯ


Елисавета Багряна сред хисарски ученици

През 1976 г. в хисарското читалище "Ив. Вазов" поставят началото на оригинална летописна книга за творци на литературата, гостуващи в курорта. Елисавета Багряна е сред първите, които саморъчно написват думи на възхищение от Хисаря, а към тях и наскоро създаденото тук баладично стихотворение "Хисарска импресия" /отпечатано после в стихосбирката "Светлосенки", 1977 г./:
 
Обхождам пак хисарската стена
през тази ранна пролет.
Събуденият парк надига рамена
и грее с куполите златни
на цъфналите храсти
като катедрала.

Дори хилядолетната развалина
е жизнерадостно запяла
с птичи гласове.

Какъв атавистичен зов през вековете
несетно ме превзема.
Изтръпвам с мисълта, че хилядите птички,
които тук, в развалините,
сред хоросан и камъни
са се вгнездили
като в държава своя,
са може би душите
на онези хиляди и хиляди непознати
траки роби,
които с нечовешки труд, с последни сили
са крепости градили
за римлянина чужденец
и поробител.

Ръкопис на стихотворението "Хисарска импресия" от Елисавета Багряна

... Когато в пролетен ден минавам край крепостта, заслушан в птиците, които на облаци излитат и долитат, се сещам за поетичната образност на Елисавета Багряна, спомням си как съм я виждал да се разхожда край древната стена по алеята в парка, мълчалива, вглъбена и замислена. Сътворявайки своята "Хисарска импресия", тя я бе завършила с философския размисъл:

Природата и времето не се боят
от най-непримиримите контрасти
и сплавят ги в хармония
за нас непостижима.

/Из книгата ми "Отдих и творчество в Хисаря. Срещи и интервюта с писатели - приятели на Хисаря" (2004)/


Хисарска импресия

събота, 13 февруари 2016 г.

ДЪЩЕРЯТА НА ИМПЕРАТОР ДИОКЛЕЦИАН

Дъщерята на римския император Диоклециан (284-305 г.) е посещавала града край топлите извори, който носел името на баща ѝ.
Интересна, с трагичен край е нейната съдба.

Диоклециан и жена му Приска имали дъщеря Валерия. В деветата година от своето управление той я омъжил за Максимиан Галери, който тогава бил провъзгласен за цезар. Това станало в същата тази година, когато селището край топлите извори получило статут на град и било наречено Диоклецианопол (днешният Хисар).

Император Диоклециан (284-305)
Резиденцията на Галери, като цезар, била в град Сирмий, стара крепост в римската провинция Долна Панония. За там заминала и съпругата му, младата и красива императорска дъщеря. Двамата нямали деца, но тя осиновила и се грижела за незаконния му син Кандидиан. Според едно предание Валерия идвала в Диоклецианопол, където водата на един от изворите с божията помощ помага на бездетните жени. Тя и майка ѝ били приели тайно христовата вяра и се налагало по принуда да принасят жертвените дарове пред бог Аполон, на когото римляните били посветили изградената при извора баня. После тайно отправяла молитви към Исус да ѝ прости за проявеното малодушие, заричайки се да проявява твърдост, да не се прекланя повече пред езически идоли. Казват, че поради туй раздвоение, макар да се къпала в целебната вода, не получила изцеление.

На тежки изпитания бил подложен съпружеският живот на Валерия с Максимиан Галери, който бил голям враг на християните. Според летописците под негов натиск император Диоклециан издал едикт за тяхното масово преследване, за разрушаване на християнските черкви, изгаряне на книгите им и смъртно наказание за тези, които не се откажат от вярата си. Диоклециан почитал традиционната римска религия, носил прозвището Йовий, което означава произхождащ от Юпитер и макар че бил човек търпим и не изпитвал лична ненавист към християните, ги преследвал по политически причини, за да заздрави империята. Галери обаче ги мразел жестоко, направо безчинствал при тяхното преследване. Християнският писател Лактанций е оставил за него едно мрачно описание: "Имал нрав див и суров. Бил висок и изключително дебел, с глас, с жестове и с целия си външен вид вдъхвал страх и ужас. Дори близките му се страхували от него."

Максимиан Галери и съпругата му Валерия
По време на гонението на християните. Валерия и майка ѝ Приска изпитвали големи мъки и душевни страдания. За да избягнат смъртното наказание били принудени да се прекланят и пренасят жертви на римските божества.
Когато след 20 години управление Диоклециан се оттеглил от властта, Максимиан Галери получил титлата август и се преместил в неговата резиденция в Никомедия на брега на Пропонтида. Случило се, че в края на дните си заболял от неизлечима болест и навярно търсейки опрощение за греховете си, под влиянието съпругата си Валерия, която постоянно била покрай него, издал официален указ за религиозна търпимост. С него се давало право на християните да изповядват свободно своята религия, като уважават съществуващите закони. Ала само месец след издаването на указа Галери починал и скоро след това гоненията срещу християните се възобновили.
Името на Максимиан Галери, когото християнските летописци, може би с известно пристрастие, описват само с тъмни краски, е свързано със строителството на Диоклецианопол. Латинският тухлен надпис в зида на Момина баня показва, че е градена когато той и Лициний са били императори. В омайните води на тази баня, чиято слава се разнася из Римската империя, идвала да се къпе и съпругата на императора, диоклециановата дъщеря Валерия.
След смъртта на Галери за нея настъпили тежки времена. Неговият племенник Максимиан Даза, който бил цезар, станал август и управлявал Египет и Сирия. Привлечен от красотата и богатството на Валерия, поискал да се ожени за нея и се развел с жена си. Валерия обаче му отказала и той конфискувал имуществото ѝ, подложил на изтезание близките ѝ, заловил я заедно с майка ѝ и ги поставил под стража в малко сирийско селце. Тя не склонявала да изпълни волята му и стражата ги местила от едно на друго място из затънтените краища на Сирия. Диоклециан, след оттеглянето си от властта, прекарвал спокойно дните си в имението си на Адриатическия бряг в град Солона. Оттам отправял молби да му върнат жената и дъщерята, но бил вече обикновен гражданин и не му обръщали внимание.
Когато подир две години Максимиан Даза умрял, Валерия и майка ѝ Приска избягали при император Лициний в резиденцията му в Никомедия. Той ги посрещнал отначало добре, но опасявайки се от осиновения Кандидиан като наследник на Галери, наредил да го убият. Валерия и майка ѝ успели да избягат от двореца и в продължение на 15 месеца странствали, преоблечени в плебейски дрехи, криейки се от хората на Лициний. Остава тайна къде са прекарали тези месеци, но едва ли в своето странстване са минали оттук, където в Диоклецианопол мнозина можело да ги познаят. Сигурно са отсядали из тракийските селища по Егейския бряг. Уловили ги в Тесалоника и по нареждане на Лициний ги обезглавили и хвърлили труповете им в морето. Тъй приключил трагично животът на диоклециановата дъщеря и на нейната майка. Самият Диоклециан повече от година преди това вече бил умрял в имението си.

(Из книгата ми "Съкровището - повест за древния Хисар", 2006 г.)