Дъщерята на римския император Диоклециан (284-305 г.) е посещавала града край топлите извори, който носел името на баща ѝ.
Интересна, с трагичен край е нейната съдба.
Диоклециан и жена му Приска имали дъщеря Валерия. В деветата година от своето управление той я омъжил за Максимиан Галери, който тогава бил провъзгласен за цезар. Това станало в същата тази година, когато селището край топлите извори получило статут на град и било наречено Диоклецианопол (днешният Хисар).
 |
| Император Диоклециан (284-305) |
Резиденцията на Галери, като цезар, била в град Сирмий, стара крепост в римската провинция Долна Панония. За там заминала и съпругата му, младата и красива императорска дъщеря. Двамата нямали деца, но тя осиновила и се грижела за незаконния му син Кандидиан. Според едно предание Валерия идвала в Диоклецианопол, където водата на един от изворите с божията помощ помага на бездетните жени. Тя и майка ѝ били приели тайно христовата вяра и се налагало по принуда да принасят жертвените дарове пред бог Аполон, на когото римляните били посветили изградената при извора баня. После тайно отправяла молитви към Исус да ѝ прости за проявеното малодушие, заричайки се да проявява твърдост, да не се прекланя повече пред езически идоли. Казват, че поради туй раздвоение, макар да се къпала в целебната вода, не получила изцеление.
На тежки изпитания бил подложен съпружеският живот на Валерия с Максимиан Галери, който бил голям враг на християните. Според летописците под негов натиск император Диоклециан издал едикт за тяхното масово преследване, за разрушаване на християнските черкви, изгаряне на книгите им и смъртно наказание за тези, които не се откажат от вярата си. Диоклециан почитал традиционната римска религия, носил прозвището Йовий, което означава произхождащ от Юпитер и макар че бил човек търпим и не изпитвал лична ненавист към християните, ги преследвал по политически причини, за да заздрави империята. Галери обаче ги мразел жестоко, направо безчинствал при тяхното преследване. Християнският писател Лактанций е оставил за него едно мрачно описание: "Имал нрав див и суров. Бил висок и изключително дебел, с глас, с жестове и с целия си външен вид вдъхвал страх и ужас. Дори близките му се страхували от него."
 |
| Максимиан Галери и съпругата му Валерия |
По време на гонението на християните. Валерия и майка ѝ Приска изпитвали големи мъки и душевни страдания. За да избягнат смъртното наказание били принудени да се прекланят и пренасят жертви на римските божества.
Когато след 20 години управление Диоклециан се оттеглил от властта, Максимиан Галери получил титлата август и се преместил в неговата резиденция в Никомедия на брега на Пропонтида. Случило се, че в края на дните си заболял от неизлечима болест и навярно търсейки опрощение за греховете си, под влиянието съпругата си Валерия, която постоянно била покрай него, издал официален указ за религиозна търпимост. С него се давало право на християните да изповядват свободно своята религия, като уважават съществуващите закони. Ала само месец след издаването на указа Галери починал и скоро след това гоненията срещу християните се възобновили.
Името на Максимиан Галери, когото християнските летописци, може би с известно пристрастие, описват само с тъмни краски, е свързано със строителството на Диоклецианопол. Латинският тухлен надпис в зида на Момина баня показва, че е градена когато той и Лициний са били императори. В омайните води на тази баня, чиято слава се разнася из Римската империя, идвала да се къпе и съпругата на императора, диоклециановата дъщеря Валерия.
След смъртта на Галери за нея настъпили тежки времена. Неговият племенник Максимиан Даза, който бил цезар, станал август и управлявал Египет и Сирия. Привлечен от красотата и богатството на Валерия, поискал да се ожени за нея и се развел с жена си. Валерия обаче му отказала и той конфискувал имуществото ѝ, подложил на изтезание близките ѝ, заловил я заедно с майка ѝ и ги поставил под стража в малко сирийско селце. Тя не склонявала да изпълни волята му и стражата ги местила от едно на друго място из затънтените краища на Сирия. Диоклециан, след оттеглянето си от властта, прекарвал спокойно дните си в имението си на Адриатическия бряг в град Солона. Оттам отправял молби да му върнат жената и дъщерята, но бил вече обикновен гражданин и не му обръщали внимание.
Когато подир две години Максимиан Даза умрял, Валерия и майка ѝ Приска избягали при император Лициний в резиденцията му в Никомедия. Той ги посрещнал отначало добре, но опасявайки се от осиновения Кандидиан като наследник на Галери, наредил да го убият. Валерия и майка ѝ успели да избягат от двореца и в продължение на 15 месеца странствали, преоблечени в плебейски дрехи, криейки се от хората на Лициний. Остава тайна къде са прекарали тези месеци, но едва ли в своето странстване са минали оттук, където в Диоклецианопол мнозина можело да ги познаят. Сигурно са отсядали из тракийските селища по Егейския бряг. Уловили ги в Тесалоника и по нареждане на Лициний ги обезглавили и хвърлили труповете им в морето. Тъй приключил трагично животът на диоклециановата дъщеря и на нейната майка. Самият Диоклециан повече от година преди това вече бил умрял в имението си.
(Из книгата ми "Съкровището - повест за древния Хисар", 2006 г.)
