ХИСАРСКА ИМПРЕСИЯ

Елисавета Багряна сред хисарски ученици

През 1976 г. в хисарското читалище "Ив. Вазов" поставят началото на оригинална летописна книга за творци на литературата, гостуващи в курорта. Елисавета Багряна е сред първите, които саморъчно написват думи на възхищение от Хисаря, а към тях и наскоро създаденото тук баладично стихотворение "Хисарска импресия" /отпечатано после в стихосбирката "Светлосенки", 1977 г./:

 

Обхождам пак хисарската стена

през тази ранна пролет.

Събуденият парк надига рамена

и грее с куполите златни

на цъфналите храсти

като катедрала.

Дори хилядолетната развалина

е жизнерадостно запяла

с птичи гласове.

Какъв атавистичен зов през вековете

несетно ме превзема.

Изтръпвам с мисълта, че хилядите птички,

които тук, в развалините,

сред хоросан и камъни

са се вгнездили

като в държава своя,

са може би душите

на онези хиляди и хиляди непознати

траки роби,

които с нечовешки труд, с последни сили

са крепости градили

за римлянина чужденец

и поробител.

Ръкопис на стихотворението "Хисарска импресия" от Елисавета Багряна

... Когато в пролетен ден минавам край крепостта, заслушан в птиците, които на облаци излитат и долитат, се сещам за поетичната образност на Елисавета Багряна, спомням си как съм я виждал да се разхожда край древната стена по алеята в парка, мълчалива, вглъбена и замислена. Сътворявайки своята "Хисарска импресия", тя я бе завършила с философския размисъл:

Природата и времето не се боят

от най-непримиримите контрасти

и сплавят ги в хармония

за нас непостижима.

/Из книгата ми "Отдих и творчество в Хисаря. Срещи и интервюта с писатели - приятели на Хисаря" (2004)/

Хисарска импресия