При завладяването на Пловдивския край
от османските турци след упорита
съпротива било превзето, опожарено и
разрушено и средновековното българско
селище в крепостта край топлите извори,
наричано Топлица.
Дълги години това място останало обезлюдено, изоставено, обрасло с дървета и гъсти храсталаци. За преоткриването на целебните извори има различни народни предания. През седемнадесети век, може би дори по-рано, в северозападната част на крепостта върху руините на античните и средновековни сгради било създадено малко селце от анадолски преселници, наречено Хисар / арабска дума, която означава крепост /. Величествените останки от крепостта, като един от характерните белези на селището, подсказват защо е наречено с това име.
Пътешественици, които през деветнадесети век минават оттук, го отбелязват в своите пътеписи и карти най-често като Хисар, но също така – Лъджа / означаващо на български баня, горещ минерален извор / и Лъджа Хисар / Хисарските бани/.
След Освобождението село Хисар става популярен български курорт. През 1942 година то се слива със съседното село Момина баня и е наименувано Хисар– Момина баня. През 1964 година е обявено за град с името Хисаря / център на община Хисаря /.
Мнозина обаче от местното население, особено по-възрастните, продължават да го наричат Хисар. Любопитно е, че и в някогашния вестник „Хисарска заря“/ 1967 – 1990 /, на който бях редактор, винаги го пишехме Хисар.
В действителност това „Хисаря“ не е измислица на чиновници и учени. То се употребявало често от гостите на курорта много преди обявяването му за град. Среща се понякога в художествени и журналистически публикации, в надписи на пощенски картички още от края на деветнадесети и началото на двадесети век.
„Хисаря“ е членувана форма от Хисар с непълния член „я“. Според специалистите и други наименования на наши географски обекти се употребяват в членувана форма – Леденика, Юндола, Предела, Кайлъка и др.
Е, кой ли се интересува от езиковедските въпроси. Всеки казва и пише както желае – Хисаря или Хисар. Но официалното е както е посочено в указа за обявяването на селото в град, публикуван в Държавен вестник през 1964 г.
Дълги години това място останало обезлюдено, изоставено, обрасло с дървета и гъсти храсталаци. За преоткриването на целебните извори има различни народни предания. През седемнадесети век, може би дори по-рано, в северозападната част на крепостта върху руините на античните и средновековни сгради било създадено малко селце от анадолски преселници, наречено Хисар / арабска дума, която означава крепост /. Величествените останки от крепостта, като един от характерните белези на селището, подсказват защо е наречено с това име.
Пътешественици, които през деветнадесети век минават оттук, го отбелязват в своите пътеписи и карти най-често като Хисар, но също така – Лъджа / означаващо на български баня, горещ минерален извор / и Лъджа Хисар / Хисарските бани/.
 |
| Хисарь (карта от 1930 г.) |
След Освобождението село Хисар става популярен български курорт. През 1942 година то се слива със съседното село Момина баня и е наименувано Хисар– Момина баня. През 1964 година е обявено за град с името Хисаря / център на община Хисаря /.
 |
| Хисар-Момина баня (туристическа карта на България от 1963 г.) |
Мнозина обаче от местното население, особено по-възрастните, продължават да го наричат Хисар. Любопитно е, че и в някогашния вестник „Хисарска заря“/ 1967 – 1990 /, на който бях редактор, винаги го пишехме Хисар.
В действителност това „Хисаря“ не е измислица на чиновници и учени. То се употребявало често от гостите на курорта много преди обявяването му за град. Среща се понякога в художествени и журналистически публикации, в надписи на пощенски картички още от края на деветнадесети и началото на двадесети век.
„Хисаря“ е членувана форма от Хисар с непълния член „я“. Според специалистите и други наименования на наши географски обекти се употребяват в членувана форма – Леденика, Юндола, Предела, Кайлъка и др.
 |
| Карта на община Хисаря днес |
Е, кой ли се интересува от езиковедските въпроси. Всеки казва и пише както желае – Хисаря или Хисар. Но официалното е както е посочено в указа за обявяването на селото в град, публикуван в Държавен вестник през 1964 г.
