КОПРИНЕНОТО ДЪРВО

Много години в парка в центъра на Хисар до белокаменната колонада имаше голямо дърво с широка, разперена като чадър корона. От юни до септември се отрупваше с красиви бяло-розови като нежни метлици съцветия, съставени от дългите розиви тичинки на цветовете.

Това беше албиция (по-точно юлибрисинова албиция), на която казват копринено дърво. Интересно е обяснението за научното ѝ название -  албиция юлибрисин. Първата част идва от името на италианския благородник Филипо Албиций, който през 1740 г. я пренесъл от Константинопол във Франция. Втората част (юлибрисин) е от изкривената персийска реч (гюл-ибришим), което означава копринен цвят. В някои държави я наричат копринена акация, копринено дърво. Казват ѝ още "спящо дърво", защото дългите двуперести листа в горещо време се затварят през нощта, подобно на листата на мимозата. Не ми се е случвало да видя дали в топлите летни нощи дървото край колонадата заспиваше и кога се събуждаше рано сутрин. Но когато минавах оттам денем забелязвах как някои от дошлите да пият минерална вода се спират да се полюбуват на цъфналата албиция. Други си правеха край нея снимки за спомен.

Сестра ми с внучето си Благовест пред старата,
несъществуваща вече албиция край колонадата, 2004 г.

Старото дърво обаче вече го няма. За жалост дебелото му стебло нещо се бе повредило, загнило и се наложи градинарите да го отрежат. До същото място засадиха нова албиция. Разперила е вече млади клони и започнала да цъфти.

Албиции има и в други хисарски паркови, а и в някои частни дворове. Голямо е красивото дърво край балнеохотел "Аугуста".

Лете, разхождайки се из зеления Хисар сред другите екзотични паркови дървета можете да видите и албиции, отрупани с копринено-меки ярки цветове.

ИНДИЙСКИ ЛЮЛЯК

В градинката срещу нашия жилищен блок има красив декоративен
храст. Щом се разлисти през пролетта е ярко зелен. През лятото се отрупва с големи кичести съцветия с едри розови цветове. През есента, когато прецъфти, също има екзотична красота, защото зелените му листа придобиват тъмночервена пурпурна окраска.

В късна есен с тъмночервени листа

Градинарите го наричат
индийски люляк. Научното му название е - лагерстремия индика. Наречено е на името на шведския търговец Магнус Лагерстрем приятел на известния учен Карл Линей. Връщайки се от далечно пътешествие през 1747 г. търговецът пренесъл този красив екзотичен храст от югоизточна Азия, оставяйки семена ли, резнеци ли за засаждане в някои европейски пристанищни градове по Средиземноморието.

Яркочервен индийски люляк

Навярно малцина знаят тази история, но и хисарчани, и гости се възхищават на растящите в курорта индийски люляци. В двора на хисарската черква "Свети Пантелеймон" има храст с яркочервени цветове.

Лилави са цветовете на малка лагерстремия в един частен двор в центъра на Хисар.

Голям и широкоразклонен храст е индийският люляк от южната страна на хисарското читалище. То е от няколко корена и е трицветен - отгоре е тъмно и светло розов, а отдолу е с бели цветове. Ето няколко снимки, направени от сестра ми Павлина Кънчева.

Храст с трицветна лагерстремия

Бяла лагерстремия

ДОЛИУМИТЕ

В годините на моето детство видях един от големите антични глинени съдове в градината пред хисарския извор "Момина баня". Наклонен напред, с дъно вкопано в земята, децата обикаляха любопитно около него, качваха се отгоре, възсядаха го. Услужлив фотограф предлагаше да направи снимки за спомен. Възрастните казваха, че това е голяма стара делва, но не обясняваха колко е стара. Много години по-късно, когато започнах да се интересувам от древната история, разбрах, че се нарича долиум и е от римската епоха, от преди повече от 16 века.

Долиумите впечатляват със своята големина и със специфичната си форма - яйцевидно тяло, остро дъно и широко устие, високи са до метър и половина, а може би и повече. Употребявани били за съхранение на вода или зърнени храни и други продукти.

Долиумът, който някога стоеше в парка край Момина баня

Могат да се посочат любопитни факти за откриване на напълно запазени долиуми или фрагменти от тях при разкопки в Хисар. Голям глинен долиум бил намерен сред развалините на римската баня при горещия извор "Топлица". В него събирали студена вода за пиене и разхлаждане. Тя била докарвана чрез зидан водопровод от намиращото се само на четиридесетина метра студено изворче, което се изтичало от пукнатините на гранитна скала.

При проучване на останките от античен склад за храни, който се намирал в югоизточната част на Диоклецианопол близо до римските казарми, били открити долните части на осем долиума за зърнени храни. Вероятно складът е обслужвал войниците от градския гарнизон.

Два добре запазени долиума, до половината заровени в земята били открити сред развалините на голямата диоклецианополска жилищна сграда на високия бряг на Банското дере, близо до южната крепостна стена. Те били във вътрешния двор с колонада. Сградата била разрушена в средата на V в. при нападението на хуните, но случило се долиумите да оцелеят.

В една от кулите на северната крепостна стена археолозите попаднали на глинен долиум, вкопан в земята. Когато повдигнали капака се оказало, че е празен, но сигурно е бил използван някога за съхраняване на вода или хранителни продукти за защитниците на крепостта...

Когато отидете в Хисарския археологически музей, макар че има и други, по-интересни експонати, спрете се и пред няколкото големи глинени долиума изложени навън. Как ли ги е изработвал древният майстор грънчар? Колко ли вода побират или зърно, един тон или повече? До тях има ръчни каменни мелници - хромели, с които някога смилали зърното, съхранявано в долиумите. Но това е друга история.

ШАХМАТ С ЖИВИ ФИГУРИ

По време на традиционния празник на града "Хисар - древен и млад" някога сред спортните прояви бе и шахматният сеанс под колонадата на гостуващ шахмайстор за едновременна игра на двадесетина дъски срещу желаещи хисарчани и курортисти.

В празничните дни през 1973-та година за любителите на шахмата бе представен и един интересен спектакъл - шахмат с живи фигури.

На шахматното поле на сцената на летния театър се срещнаха двете "войски" - тракийската и римската. Сред редица трудни ходове, проявявайки храброст и саможертва, траките извоюваха победа.

Снимка от този спектакъл, на която се вижда и хисарският ученически фанфарен оркестър. С фанфарни сигнали и подходящи мелодии те озвучаваха шахматната битка.