БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ СТЕФАН”

Диоклецианопол: базиликата "Св. Стефан"

Като разкопавал на около 120 метра южно от крепостната порта Камилите, в късната есен на 1935 г. един хисарски иманяр изровил малка сребърна кутийка - мощехранителница. От зидовете, които се подавали при изкопа, специалистите разбрали, че е открита антична базилика и през следващата година, щом се изпролетило, археоложката Вяра Иванова със средства от фонда за изучаване на Пловдивски окръг започнала разкопки, които продължили и през 1937 г. Окончателното проучване става през 1980 г. при работата по консервиране и експониране на основите на базиликата. Щом излезем през южната порта, може да ги видим наблизо, вдясно от пътя. Сега той е тих и спокоен, но в античността е бил главният път, по който пристигали в града край топлите извори гости от Филипопол и Константинопол.

Базиликата, изградена подобно на крепостната стена със смесена зидария от редове камъни и редове тухлени пояси, била трикорабна, с тристранна абсида, с предверие, в което се влизало през един вход и пред него на запад се простирал двор, ограден със зид. Малък вход имало откъм пътя, в източната страна на северния кораб. Вътре трите кораба били разделени от два реда по пет кръгли, иззидани от сегментни тухли колони, измазани с розова мазилка. Подовата настилка била от тухли, с тухли бил настлан и черковния двор.

При разкопките в източната част на северния кораб, дълбоко под пода е открит зидан гроб, който бил отварян. Край него, сред развалините, е намерен счупен мраморен надгробен надпис на гръцки език, който специалистите датират от VI в. От надписа се разбира, че базиликата се наричала “Свети Стефан”. Преводът гласи:

Като дар от Бога се принесе,

спазвайки божиите заповеди,

Теодор със светла памет;

И като трябваше да отиде към Бога

и беше пожелал да има вечното си жилище

в този честен дом на светия

славен първомъченик Стефан,

тук намери успокоение

на месец октомври, трети ден, индиктион седми,

след като изпрати пред себе си,

като чист тамян,

собствения си син Йоана,

протектора, който почива в предверието на този храм.

Базиликата "Св. Стефан" и сребърната мощехранителница

Не е известно какъв е бил Теодор, а титлата протектор на сина му Йоан не е точно установена. Смята се, че през VI в. по времето на император Юстиниан, когато Йоан бил погребан в храма, протекторите изпълнявали ролята на декоративна благородническа гвардия.

Според археологическите проучвания базиликата “Свети Стефан” е сред най-старите от откритите в Хисар раннохристиянски храмове. Построена е в средата на IV в. и вероятно е била гробищна черква към големия градски некропол на изток от нея. Разрушена е при нападението на хуните в средата на V в. После я възстановили на същите основи, като преустроили абсидата ѝ, която първоначално била полукръгла, в тристенна. По онова време Диоклецианопол се бил разраснал извън крепостните стени, край нея на запад се появил малък градски квартал и тя била превърната в енорийска черква. Окончателно била разрушена от голям пожар. При разкопките бил открит дебел пласт пепел и овъглени части от дървената конструкция на покрива, срутил се върху тухления под. От намерените в пепелта императорски монети и други находки се разбира, че това е станало към края на X в.

Дълга и интересна е историята на базиликата “Свети Стефан”. Сребърната мощехранителница, станала причина за случайното откриване на нейните останки, сега е в експозицията на археологическия музей в Хисар.

Мощехранителниците, в които се пазели мощите на някакъв светец, били закопавани под престолния камък в черковния олтар. От олтарното пространство на базиликата е изровена от иманяра и малката елипсовидна кутийка от старо потъмняло сребро. Предполага се, че е била обвита в оловен лист, който се е разпаднал. Имало ли е нещо в нея при изравянето ѝ не се знае...

Останки от базиликата "Св. Стефан" днес

БАЗИЛИКАТА КРАЙ МОМИНА БАНЯ

В своята книжка за Хисар, излязла през 1889 г., историкът Г. Димитров обяснява, че Момина баня се намирала вън от крепостта, в началото на Горещия дол, на около 160 метра под мястото, наречено Черковище. Имало ли е някога черква на това място близко до банята и каква е била тя се изяснява едва през 1960 г., когато във връзка с прилагането на градоустройствения план на курорта, археолозите Д. Цончев и К. Маджаров започват там разкопки и проучване и откриват останките на раннохристиянската базилика. Тя била построена в началото на V в. като енорийска черква към новия квартал, възникнал при разширяването на Диоклецианопол източно от укрепената му част. Обслужвала и многобройните му гости, които идвали да търсят изцеление в намиращата се наблизо римска баня. От тухлен латински надпис в запазен от античната постройка зид разбираме, че банята е била градена век по-рано от базиликата, през 308 г. по времето на императорите съавгусти Максимиан Галери и Линиций баща. Тогава християнството не било признато още за официална религия, християните били жестоко преследвани. Любопитно е обаче, че съпругата на Галери, която се казвала Валерия и била дъщеря на император Диоклециан, а така също и нейната майка, изповядвали тайно християнската вяра. Вероятно Валерия, заедно с други знатни гости, е идвала в града край топлите извори, който носел името на баща ѝ. Къпала се и в омайните води на Момина баня, отправяйки скришом молитви към своя Бог, но за да избегне смъртното наказание е била принудена да се прекланя пред римските божества и да принася жертвени дарове в езическите светилища. А няколко десетилетия по-късно християнството проникнало и бързо се утвърждавало в Диоклецианопол.
В средата на IV в. били изградени и първите християнски храмове в града. Когато построили базиликата край Момина баня, градът бил вече не само известен водолечебен център, но и важно средище, в което новата религия намирала условия за широко разпространение.

Диоклецианопол: Базиликата край Момина баня

По своето архитектурно оформление базиликата край банята е била трикорабна, с една полукръгла абсида. Трите кораба били разделени от два реда по пет колони с правоъгълна форма, иззидани от камъни. Подовата настилка била от тухли. Предверието било с три входа от запад и малък портик с пет колони пред тях. Имало и ограден със зид черковен двор, който не е проучен напълно, защото сега върху него минава широка асфалтирана улица.
От северната страна на базиликата, до преддверието, допълнително бил изграден баптистерий (кръщелна) във връзка със започналото по-късно масово покръстване на възрастното население. Той представлявал правоъгълно помещение с малко засводена полукръгла абсида и пред нея - малък басейн с изградени от камъни стени, измазан отвътре с розов водоустойчив хоросан. В баптисерия се влизало през врата от към двора и след извършване на църковния обред кръщение, новопокръстените минавали в предверието и от там в храма.
Живеещите в квартала край базиликата били главно от местното тракийско население от племето беси. Част от тях, по-заможните, вече били романизовани, но другите продължавали да говорят на своя език, да спазват тракийските обреди и ритуали.
Знае се, че в края на IV в. и началото на V в. пръв покръстител на бесите, горе в Родопите, бил епископ Никита Ремесиански, който превел Библията на бески език и на него извършвал богослужението. За съжаление този превод (Библия Бесика) не е запазен. И в Диоклецианопол по това време започнало постепенното приобщаване на бесите към християнството, но няма сведения богослужението сред тях да е ставало на родния им език. В античния град се говорело на гръцки и латински, така били извършвани и църковните служби.
Днес каменните основи на базиликата край Момина баня след направената консервация и реставрация, привличат нашия интерес. Минавайки оттам, можем да се отбием, да спрем пред сухия, празен сега малък басейн на кръщелната. Можем да си представим как някога го напълвали с вода, донесена от топлия извор на близката римска баня, как свещеникът освещавал водата и в нея нагазвал с боси крака поредния желаещ, дошъл със смирение и надежда чрез тайнството на светото кръщение да приеме християнството.

Каменните основи на базиликата край Момина баня днес

Ако застанем на мястото на централния вход на храма, двете редици от основите на зиданите от камък колони, които някога се извисявали високо, ще насочат погледа ни на изток към абсидата, където е бил олтарът. С помощта на въображението може да си представим картини от онези далечни времена преди 15-16 века, докато само на крачки от останките на античната базилика тече ежедневието на днешния ден.

ПОД СЛЪНЧЕВИЯ КРЪГОВРАТ

Един слънчев часовник, открит при арехологическите разкопки, показва как са измервали времето в Диоклецианопол. Върху квадратната горна част на мраморен капител е издълбан полукръг. В центъра имало оловна пръчица (гномон), заварена с олово. От нея излизат 12 врязани линии, които определят часовете. Огрявана от слънцето, пръчицата хвърляла сянка върху съответната врязана линия и така показвала колко е часът. Ако на мястото на загубения гномон се сложи нова оловна пръчица, под лъчите на тракийското слъце, както е било преди много векове, нейната сянка отново ще отмерва времето, сякаш нищо не се е променило...

Само че всичко тече, всичко се променя. Под слънчевия кръговрат градът край целебните извори е преживял времена на разцвет и времена на разруха и сега, обновен, гради своето настояще и бъдеще. А мраморният часовник, който е бил поставен на видно място върху някоя сграда на централния диоклецианополски площад, днес е експонат в музея в Хисар.

ПРЕСКОКЪТ НА БЕСТИАРИИТЕ

Прескокът на бестиариите

Две фигури на мъже (бестиарии) в къси туники, в ръцете с по един прът в готовност за прескок вероятно на атакуващо ги животно... Това е изобразено на намерената край амфитеатъра на античния Диоклецианопол част от мраморен барелеф.

Бестиарии е наименование за акробати, които извършвали опасни циркови номера с диви животни. То идва от латинското – бестия, което означава звяр. Сигурно балерефът, който е имал и други сцени, е служел за реклама на провежданите там циркови акробатични игри.

Амфитеатърът - така е изглеждал в Античността.

Диоклецианополският амфитеатър бил изграден в края на III в. В малката долчинка наблизо, на юг от римската баня при извора Топлица. Отначало в него се устройвали гладиаторски борби, но след утвърждаването на християнството, когато църквата ги забранила, те били заменени с циркови игри и други зрелищни забавления.

Арената, разкрита при арехологическите разкопки през 1981 г., е с елипсовидна форма, оградена от стена, изградена от камъни и четириредов тухлен пояс. От седалките наоколо няма следи, защото са били дървени.

Останки от античния Амфитеатър

Като минавате край амфитеатъра, вгледайте се в притихналата днес арена, обрасла със зелена трева. Вслушайте се, може би ще ви се стори, че чувате идващи от далечното минало удари на тимпан, отривисти викове на акробати, възгласи на публиката, ръмжене на диви животни, пускани през трите тесни врати от север... Най-вероятно в представленията са участвали мечки, глигани, за което напомнят и откритите при разкопките няколко глигански зъба.

За да имате по-точна представа как е изглеждал амфитеатърът може да разгледате в музея негов сполучливо направен макет.

А на мраморния барелеф двамата бестиарии отдавна, от толкова векове се готвят за прескок...

ДИОКЛЕЦИАНОПОЛСКО МОМИЧЕ СЪС ЗЛАТНИ НАКИТИ

Красиви са две леки златни обици с ромбоидна форма и малки висулки, с врагден в ромбовете зелен емайл. Те са част от златните накити открити в зидан гроб в един от некрополите на Диоклецианопол, отвън край северния край на източната крепостна стена. Там през IV век било погребано младо момиче от знатен произход, облечено в дрехи от златотъкан плат. Сред златните му накити освен обиците има още две малки кръстчета, пръстен, игла за коса, златна халка и част от огърлица от две филигранови топчета в единия край с правоъгълна пластина, която завършва с кука за прихващане.

Кое е било това момиче? Каква е била съдбата му? Връщам се повече от 16 века назад и въображението ми рисува една легенда за млада зеленоока римлянка и момък от траките роби, работел на строежа на императорската резиденция в крепостта до голямата римска баня. Въпреки тежкия изнурителен труд, момъкът обичал да свири със своята тръстикова свирка, а от единственото си богатство – стара златна монета, останала от баща му, поръчал тайно на тракийски майстор да направи красиви обици, за да ги подари на зеленооката римлянка... Дълга тъжна история за една невъзможна любов.

Младият роб бил откаран далеч на някакъв строеж на пътна станция край Хемус. А момичето загинало, препускайки с колесницата си, чийто път бил пресечен от черен глиган, тая тъмна митична сила. Така ли е било? Кой знае... Какво ли е станало с младия тракиец? Дали се е опитал да избяга и е изчезнал в планината, за да бъде свободен или заради момичето е тръгнал обратно към Диоклецианопол, бил е заловен и пребит като беглец?

Сега двете златни обици с капчици зелен емайл са в музейната експозиция. А градината край минералните бани могат да се видят разкритите при разкопките останки от голяма римска сграда, градена с труда на траките роби. Някога тук, в краткото време за почивка се е разнасяла мелодията на тракийска тръстикова флейта, а по пътеката, сред дърветата се долавяли стъпките на младата римлянка, тръгнала със своята слугиня към топлите извори.

КАТАПУЛТИ

Любопитно е какви са били защитните машини, които при обсада гражданите на Диоклецианопол издигали на крепостните стени, може би на връхните платформи на крепостните кули.

Един от видовете катапулти имал в основата си стабилна хоризонтална дървена рамка, в средата между нея с дебело въже от волски сухожилия, усукано здраво около дръжката на голяма дървена лъжица. Отпред на рамката било монтирано въртящо се обло дърво – макара, върху което се навивало друго въже, завързано за горния край на лъжицата и дърпало назад, като опъвало усуканите около дръжките сухожилия. При пускане лъжицата, със сложения в нея камък, отскачала силно напред, удряла се в издиганата в средата вертикална рамка и камъкът изхвърчавал надалеч. Обслужването ставало от трима души. Двама държали лостовете за навиване на макарата, при опъване назад към лъжицата, третият слагал в нея камък, грубо очукан във формата на голямо кълбо. Когато я пускали тя го мятала със сила. Изхвърляните каменни гюлета или гърнета със запалена смола достигали на разстояние до два стадия по римските мерки. А един стадий се равнява на около 190 метра.

ОТБРАНАТА НА КРЕПОСТТА

През последните десетилетия на IV век, по времето когато била изградена на сегашното си място южната порта, били построени казармените сгради край южната и източната крепостни стени на Диоклецианопол. Те имали спални помещения за войниците от градския гарнизон, отзад със складове за храни и боеприпаси, а отпред с портик с масивни квадратни колони от тухли. От западната страна, непосредствено до южната порта, се намирало караулното помещение за стражата, която контролирала влизането и излизането от крепостта. 

Южната крепостна порта. Отдавна я няма вратата на входа.

От източната страна на портата при разкопки за проучване на казармите било намерено полукръгло съоръжение с отточен канал, открити били кости от животни, ножове, поставки от стъклени чаши, парчета от антична керамика. Навярно там, на втория етаж на сградата се е намирала войнишката кухня... Подробности за устройството на диоклецианополските казарми могат да се намерят в монографията на Константин Маджаров „Диоклецианопол“ (1993).

Входът за вътрешната тухлена стълба в Южната порта.

След археологическите проучвания е направена консервация на откритите основи на казармените помещения. В тихия днешен ден любопитно е да се разходим сред тях, там където някога са оттеквали стъпките на римски войници.

Отбраната на крепостта се осъществявала от постоянен гарнизон от една кохорта бойци (около 500 души). При голяма опасност в защитата се включвало и градското население. За такъв случай съобщава византийският историк Теофилакт Самоката. В своя разказ за нахлуването на аварите в Тракия през 587 г. посочва, че след неуспешната обсада на Берое (Стара Загора), се отправили към Диоклецианопол. Той пише: „те обсадили здраво Диоклецианопол, но градът се противопоставил с всички сили и смело възпирал настъплението им. Гражданите издигнали на стените катапулти и други защитни машини, така че за варварите било невъзможно да влязат в непосредствен бой. Така те си изпатили, както се говори в приказката за вълка, който останал с отворени уста и празни надежди“.

Как ли са били посрещани атаките към главния южен вход? За това в хрониките не се споменава, но нека си представим как от двете кули отстрани и от третата кула на външната арка нападателите са обстрелвани постоянно със стрели и леки копия, мятани надалеч. На широката връхна платформа на кулите са качени катапулти. От вътрешната страна на фронтона на портата е прикрепена желязна макара с прехвърлено през нея въже. Долу от натрупаната наблизо купчина с едри камъни пълнят коляма кошница, вързана за въжето и ги качват горе. От складовете на казармите изнасят да качат и малки бурета със смола. Срещу аварите, обсадили града, катапултите изхвърлят надалеч грубо очукани като гюлета камъни, понякога и гърнета със запалена смола. Ако скритите под защитните покрития, наричани костенурки, от изплетени пръти и мокри волски кожи, успеят да приближат някои от своите обсадни машини – тараните и опитат да разбият вратата, от малката кула на външния свод с отвор на пода се изсипват да ги смажат и подпалят тежки камъни и горяща смола...

Останки от римските казарми

Край южната порта и по цялата диоклецианополска крепост защитниците оказали упорита съпротива. Както пише в хрониките, аварите си изпатили, вдигнали обсадата и си заминали. Истината обаче е, че преди това, например при нашествието на хуните в средата на V век, а и по-късно, през следващите векове, крепостта е разрушавана на отделни места, Диоклецианопол е превземан и опожаряван. Но при нападенията южната порта е показала, че е здраво отбранително съоражение.