ИЗПИТАНО СРЕДСТВО

Някога целебните хисарски води, за да достигнат до нуждаещите се, били пренасяни в стомнички. През 1930 година започва бутилирането на вода от извора Момина баня и продажбата и в страната, което държавата възложила на наемател от Пловдив. Наливането на бутилките ставало от специално поставена край извора инсталация. Още същата година били бутилирани 82 000 литра.

В реклама от онова време се казва, че природно лековитата минерална вода на хисарската Момина баня има извънредно сполучлив химически състав и физически свойства, че още траките са знаели за нейната лековитост, а в последствие римляните са я използували за лекуване на хиляди болни.

Посочва се нейното целително действие на пищеварителната /храносмилателаната/ система, на черния дроб, жлъчката, бъбреците. Рекламата подчертава: „Пиенето на минерална вода от хисарския извор Момина баня е вярно и изпитано средство за церение на болестите и запазване на здравето.“

След няколко десетилетия, през 1958 година, в Хисар е създадено едно от първите модерни предприятия в страната за бутилиране на минерална вода, като тогава се захранва чрез водопровод от сондаж на извора Момина баня.

Днес в курорта Хисар вече има няколко предприятия, оборудвани с модерна техника, които бутилират натурална и газирана вода от лечебните хисарски извори и продават годишно милиони бутилки из цялата страна и в чужбина. А славата на хисарската минерална вода е многовековна, тя и днес носи здраве и изцеление.

ПЪРВА И ВТОРА КЛАСА

В годините преди освобождението най-прочута в Хисар била най-горещата баня Хавуза /Топлица/. Възвръщайки древната си слава, през следващите десетилетия най-популярна станала Момина баня. През тридесетте години на двадесети век тя вече предлагала най-добри условия за посетителите.

Басейнът бил в стара постройка с висок свод. Послан бил с нови красиви плочки. До банята било построено ново ванно отделение с 10 вани и курни /малки корита/ за измиване. Новото здание на съблекалните било обширно, двуетажно, за първа и втора класа.

Любопитно е, че по онова време и в други хисарски бани съблекалните били разделени на две класи съобразно мебелировката, но и от първата и от втората класа се къпели в един и същ басейн. Според една тогавашна реклама билетът за къпане бил 10 лева за първа класа и 6 лева за втора. За предлагане на бельо – чисти чаршафи за постилане и завиване на леглата /кушетките/, където посетителите лягали да си отпочинат след къпането, се плащало отделно по 6 лева. По-скъпо било къпането във ваните – първа класа с бельо – 22 лева, втора класа с бельо – 18 лева.

По желание на курортистите можело да бъдат обслужени от теляк като заплатят 8 лева и от масажист, което струвало 15 лева. Работата на теляка в банята била традиционна, позната – да помага при изкъпване и изтриване на телата на посетителите, пък и да ги разтрие и масажира, доколкото умее. Но какви ли лечебни масажи е правел тогава специалистът масажист? Старите реклами не обясняват.

По-състоятелните курортисти ползували съблекалните първа класа. Някои плащали за вана и масажист, като това им струвало 37 лева.

Бедните можели да се окъпят в целебните горещи води на басейна само за 6 лева с билет за втора класа, както се казва сега без никакви други екстри – бельо, тяляк, масажист и прочие.

КОШНИЦА РОЗОВ ЦВЯТ

В една своя публикация от началото на двадесети век хисарчанинът генерал Тодор Марков пише: “Хвърлете кошница рози в Момина баня, окъпете се в животворната ѝ вода, направете си разходката из околностите на Хисар, забравете за миг земните грижи, слейте душата си с младата и весела душа на природата и вие ще усетите вечното блаженство на рая.“

Това не е само поетична пролетна картина, фантазия, намек за древните времена на римските патриции, които посещавали античния град. Тодор Марков наистина го е правил и препоръчвал на гостите си. В мемоарната си книга „Дипломат и градинар“ Ив. Д. Станчов, споменавайки за краткия си престой в Хисар със съпругата си Марион, разказва: „Марион с удоволствие се къпеше в басейна на Момина баня, с още по-голямо удоволствие посрещна кошницата с дъхави розови листа, изсипана в кристално чистите сини води. Кошницата бе изпратена от генерал Марков, наш домакин, който държи малък хотел за гости.“ Този хотел бил някогашната вила „Момина“, която Тодор Марков построил в курорта през тридесетте години на миналия век.

ПРЕДПОЧИТАНИЕТО НА ПОЕТА

Посещавайки Хисар през лятото на 1897 година поетът Иван Вазов пише, че с двама свои приятели предпочели да отидат да се окъпят в Момина баня. Водата била дста гореща, но за щастие имало няколко вани с умерена вода и те влезли в тях. Той добавя шеговито, че гледали с искрено съжаление мъчениците, които се къпели в басейна.

Тогава само към баня Кюпчеза /днес Русалка/ имало изградено отделение с четири стаички /кабини/ с по едно каменно корито /вана/ за самостоятелно къпане. Но съществувал любопитен обичай, регламентиран с правилника на Хисарските бани, където било разпоредено: „Забранява се на наемателя да държи и дава за общо употребление от посетителите вани /каци/, освен цинкови или от друг метал. Частни лица могат да си служат за свое частно употребление с каквито да било вани.“ Сигурно във вани, предоставени от наемателя и разположени край басейна, са се къпали Вазов и приятелите му.

Поетът споделя, че предпочел Момина баня и заради нейната легенда. Още през 1882 година, когато прекарва лятната си отпуска в Хисар, той написва тук баладичното си стихотворение „Момина баня“ за непознатата мома, която излиза нощем из топлите вълни и се къпе в тъмния вир, изкача и се плиска, а в нощния мрак банята странно и глухо колокочи. Тази легенда за хисарската Момина баня знаел още от дете в Сопот. Майка му я разказвала.

МОМИНА БАНЯ

/балада/

Чучурът печално бърбори в нощта.

На плочите влажни дреме челядта,

децата сънуват унесени сладко:

до Петя бе Тинко, до Иванча – Радко.

Чучурът печално бърбори в нощта.

Една я майка дрямка не улавя.

Тя пули се в мрака, слухти, не забравя...

Водата под ключ е, пусто е навън,

шумът на чучура докарова сън,

но бедната майка сън я не улавя.

Чучурът замлкна! Но вирът шуми,

кат че нещо шатри в топлите вълни:

ту плиска се тихо, ту глухо клокочи,

утихне внезапно и пак избърбочи...

Чучурът замлъкна! Но вирът шуми.

„Ах, Господи мили! – тя бледна пришъпна, –

Какво се бърбука? Ух, цяла аз тръпна!

Иванчо е влязъл и къпе се тук.

Дете вироглаво! Та кой ще е друг?

Ах, Господи мили!" – тя бледне пришъпна.

Тя стана уплашена, пална свещта:

децата са всички на свойте места.

Но в банята се нещо страшно вълнува,

изпъкне потъне и мрака заплува...

Тя гледа уплашена, дигна свещта.

И гледа: водата надула се цяла,

улея закрила, до горе преляла.

Мома непозната полива се там,

бърбука се, плува и гледа насам,

а майката гледа, настръхнала цяла.

Момата се къпе във тъмния вир,

косата ѝ плува надлъж и нашир,

тя гмурка се мълком, играе и плиска,

потъва, изкача и гаче се киска –

Момата се къпе във тъмния вир.

И банята странно и глухо клокочи,

и капките пръскат на самите плочи...

И майката духна свещта и легна

ни жива, ни мъртва. Наста тъмнина,

а банята странно и глухо клокочи.

Хисар, 15 юли 1882

МОМИНА БАНЯ – ПРИКАЗКА ШУМЯЩА

Преди години в някои публикации за Хисар се споменаваше за стара балнеоложка енциклопедия, в която пишело, че античният град край топлите извори се славел най-вече с Момина баня – приказка шумяща по цялата Римска империя. Кой знае каква е била тази енциклопедия, но и сега Момина баня впечатлява с разкритите исторически тайни, със славата на целебната вода.

Античният римски град израстнал на мястото на тракийското селище с целебните извори. Ала топли извори бликат и в Горещия дол – живописната долчинка от източната страна на града. Върху един от тях, този в началото на долчинката, който първите му стопани, траките, много почитали заради лечебната му сила, римляните изградили голяма баня. И за да се знае кога е построена, в каменния зид вградили латински надпис с червени тухли. Подир векове върху развалините на римската баня, върху стария каптаж, била изградена друга банска постройка, а надписът останал зарит, забравен в земята...
Момина баня – приказка шумяща. Ако се вслушаме в нейния извор ще доловим легенди и предания от далечни времена.

Легенда за Момина баня

Има легенда, че много отдавна, още преди да построят банята, една красива мома от близкото тракийско село обичала да идва и да с къпе тук във вира в зелената долчинка. Понякога сама, понякога с приятелки. Един летен ден, като тръгнала насам, селото било обградено, нападнато от врагове. Нямало как да се прибере при своите. Чуждите войници я забелязали, подгонили я и за да не я заловят, като дошла до извора нагазила навътре в топлия вир, помолила се на богинята Бендида да ѝ помогне, по-добре да умре, отколкото да попадне в ръцете им. Войниците се спрели стреснати на брега, гледали я как пристъпя към дълбкото в бяла пара обвита. Водата закипяла, зашумяла, когато парата се разнесла момата била изчезнала, само вирът продължавал да бълбука. Разправяло се, че от тогава и след построяването на банята понякога момата изплувала по среднощ разпуснала дългите си коси, гмуркала се и плискала в топлата вода.

Според едно народно предание, записано през 1890 година от гостуващия в Хисар пловдивски доктор Драгомиров, някога, отдавна една красива мома, болярска дъщеря, обичала да се къпе в Момина баня заедно със своите 12 приятелки, които я веселели с песните си. Веднъж по време на къпането дошло известие, че нападатели обсадили крепостта. Болярската дъщеря не можела да се прибере в нея и заедно с приятелките си всички изчезнали във вира на банята. Оттогава, от време на време, тъкмо по среднощ тази чудна мома излизала из вълните на банята и се къпела със своите 12 приятелки. Селяните се страхували да влизат нощем в банята и разказвали,че често се чувало в полунощ пляскането на водата и тихо и сладко моминско пеене.

Легенда за Момина баня

Друго обяснение за името на извора е народното предание за селското момиче овчарче, което открило забравения през годините горещ извор. Тайно от другите подкарвало своите овце, отвеждало ги по закътанте сред храстите поляни край зелената долчинка и всеки ден отивало да се къпе, за изненада на всички ставайки все по-хубаво, като омагьосано, най-хубавата мома, която са срещали някога. И когато я проследили и я видели да се къпе, разпуснала дългите си коси, обвита от топла пара, рзбрали, че магията – това било вълшебството на горещата вода и нарекли извора Момина баня...

Интересно каква е била Момина баня в първите години след Освобождението, когато курортът започва да възвръща своята древна слава?

Авторът на книжката „Хисарските бани“ /1889 г./ Г. Димитров разказва, че нейното местоположение било прелестно и великолепно. От трите ѝ страни стърчали високи рътлини, а от едната се простирала покрита със зелена трева долчинка. Кичести дървета хвърляли приятна сянка. Зданието било старо. Освен южната страна, другите три били вдлъбнати в полите на рътлината.

Момина баня в края XIX век

Доктор Белинов, сезонен лекар в курорта през 1901 година пише: „Момина баня заслужава красивото си име. Зданието е просто, но басейнът е необикновено красив, най-голям между всички хисарски бани. Осветява се от свода. Водата тече по мраморен камък и нейният шум приятно ласкае слуха на посетителите. Тя е толкова прозрачна, че окото различава през кристаланата ѝ повърхност даже разтрогите между дъските, с които е покрит пода. На много места от дъното извира вода с изобилно количество газове, които във вид на големи мехури изкачат на повърхността."

Докторът отбелязва, че даже един профан по археология може да различи, че основите на банята и част от стените са древна постройка, останала вероятно от римляните.

Когато през 1927 г. се извършва ремонт на банята щом махнали дървеното дюшеме на басейна, отдолу се открило дъното на стария римски басейн, наслан с червени, изпечени тухли. А през следващата 1928 г. при работа за разширяване на банята случайно бил разкрит масивен римски зид със забравения, зарит в земята тухлен надпис и се разгадала тайната за първоначалния римски градеж.

Зидът бил изграден чрез смесена зидария с редуване на каменни и четириредови тухлени пояси като крепостните стени и други антични постройки в Хисар. По прдължение в зида бил вграден шестнадесетметров тухлен надпис на латински. Той показва, че по време на римските императори Максимиан Глери / 293 – 311/ и Лициний баща /308 – 324 / и техните синове Максимин и Константин е била построена тази баня. Тогава била епохата на тетрархията /четиривластието/ и Римската империя се управлявала от двама императори /августи/, които си избирали по един помощник /цезар/ и го осиновявали. Затова в надписа помощниците са упоменати като синове.

Правейки съпоставка за времето на управлението на августите и цезарите, посочени в надписа, някои изледователи изказват стновището, че той е изграден в края на 308 г. Така може да се напрви точна датировка на строителството на римската баня на този извор. Как е изглеждала тя, какъв е бил нейният архитектурен план не се знае, защото над римския каптаж се издига голяма съвременна постройка и археолозите не могат да правят разкопки.

Но нашето въображение може да нарисува пъстрата картина как тук, в беломраморната баня, са идвали гости от различни краища на Римската империя да се къпят в топлата ѝ вода за изцеление и за удоволствие. Навярно сред тях е била и Валерия, красивата съпруга на споменатия в надписа император Максимиан Галери, дъщеря на Диоклециан, на чието име само 15 години преди строителствто на банята бил наречен ограденият с крепостни стени античен град Диоклецианопол /днешния Хисар/.

Момина баня днес

Тази баня останала извън крепостта, в която вече имало и други римски терми, но била много привлекателна и посещавана в годините на мир и спокойствие.

Какво ли още може да ни нашепне течащият през вековете Моминобански извор?