ЯПОНСКАТА ВИШНА

Преди няколко години в Хисар в градинката в центъра, край фонтана, посадиха нова декоративно дръвче - японска вишна (сакура), която рано на пролет се отрупва с красиви, кичести, светло розови цветове.
Сакурата е един от символите на Япония. Там на пролет в парковете организирали празници на цъфналите вишни - събирали се роднини, приятели, колеги да се насладят на аромата им, да се любуват на краткотрайния им цъфтеж, напомнящ за отминаващата младост и красота. Пък и да се почерпят с тяхната си оризова ракия - саке и с оризови сладки.

Сакурата в хисарския парк, кой знае какъв вид е, е оставена да расте на високо. Горе короната ѝ още е малка, но може би след години ще се разпусне, ще разпери клони.
И тази пролет в един слънчев ден, в началото на април, отидохме със сестра ми в парка, край фонтана, специално да погледаме японската вишна преди да е прецъфтяла.
Рядко минаващите по алеята курортисти спираха, заглеждаха се любопитно и отминаваха. А улисани в своето ежедневие, сигурно мнозина от хисарчаните даже и не знаеха за това екзотично дръвче с красиви цветове.

Докато сестра ми правеше снимки, отново се сетих за старата хисарска история от времето на Константин Иречек, който посетил курорта през лятото на 1883 г. Тогава дъбове и вишни простирали своите клони край черносивите зидове на крепостта. Та наистина вишни имало отдавна по този край. От плодовете им правели хубава вишновка. Иречек описва интересна картина, как в хисарските бани след къпането посетителите седели завити в хавлии, пиели кафе и вишновка и се забавлявали с весели разговори. Правилникът позволявал в баните да се пие само кафе и други прохладителни, но трудно било да се откажат от своите навици.




Прииска ми се да се поговоря с някого за нашенските и японските вишни, но освен сестра ми не се виждаше в парка никой друг познат да го заприказвам.
Е, сакурата е декоративно дръвче, не може от нея да си направиш вишновка, сироп или вишнево сладко. Но добре е да се спреш, да погледаш кичестите бледорозови цветове, усещайки радостта от дошлата пролет. За пролетта напомняше целият раззеленил се парк, пролетните цветя и цъфналите магнолии.

НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНОТО БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ

Славата на Хисар идва от древността, но той има и самочувствието, че тук се поставя началото на организираното балнеолечение в България. 130 години са минали оттогава...
След Освбождението още с първия си бюджет Областното събрание на Източна Румелия отпуска кредит от 1200 лири за ремонт и постройка на някои бани в курорта Хисар. Средствата не били използувани веднага, но подир две години баните били ремонтирани. Изградени били две нови крила към баня Кюпчез /Русалка/, която наред с новия голям басейн имала и 4 малки стаички с по едно корито /вана/ за самостоятелно къпане, нещо непознато до тогава.
През пролетта на 1882 година, на 10 април, в пловдивския вестник „Народний глас“ е отпечатано обявление, в което се казва: „Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради има чест да уведоми почитаемата публика, че поправките и постройката на Хисарските бани се свършиха и че тия, последните, са отворени за посетители от 1-ви май 1882 година.
При новопостроената баня Кюпчез се построиха две крила, от които едното от 4 стаички с по едно корито /вана/, а другато от 7 стаички за събличане.
Целителността на тия бани, както местоположението и климата им, са спечелили вече справедливо местна и вънкашна репутация. Посетителите се съобразевят с долоизложения правилник, утвърден от правителството.“
Във вестника е отпечатан и „ПРАВИЛНИК ЗА ЕКСПЛОТАЦИЯТА НА ХИСАРСКИТЕ БАНИ“, който очертава насоките за организацията на балнеолечението, опиращо се до тогава само на традициите.
Правилникът определя часовете за къпане в баните, заплащането и редица правила за поведение на посетителите:
„Член 1. Къпането в Хисарските бани става с платка, определена в настоящия правилиник или безплатно.
Член 2. Къпането с платка става сутрин часа от 5 до 10 за жените, от 10 до 2 за мъжете, а безплатно от два след пладне до 6 за жените и от 6 до 9 вечерта за мъжете, в Момина баня и Хавуза до 11 вечерта.
Член 3. Никое къпане не може да се продължи повече от 1 час, включително събличането и обличането.
Член 4. Никой път не се дозволява да влизат повече от 20 души в кое да е корито.
Член 5. Щом се окъпе, сякой е длъжен да излиза от банята в определения срок.
Член 6. Гореназначените постановления се отнасят само за баните Момина, Хавуза, Чулуджа, Инджеза и за големите корита на Кюпчеза.
Член 7. Къпането в четирите малки корита в кабините на Кюпчеза става само с платка от 5 до 12 сутринта за жените и от 12 до 8 вечерта за мъжете. Траенето на къпането в кабините е само половин час.
Член 8. Платката за едно къпане само в големите корита е 30 пари текущи, а в малките корита в кабините по 60 пари. Деца по-малки от 10 години плащат половин цена.
Член 9. Събличането и обличането става безплатно само в една от големите зали при всяка баня или в мястото около курните. Който би пожелал да се съблече в особена стая, плаща по 20 пари текущи за всяко лице без разлика на възраст."
За тогавашните нрави на някои курортисти говори необходимостта да бъдат включени в правилиника и подобни разпоредби:
„Член 11. Пране на дрехи в баните е съвършено запретено.
...Член 13. Ядене и пиене се строго запрещава в баните /освен кафе, лимонада и други прохладителни/.
Член 14. Входът в баните на пияни и смутители изрично се забранява."

Балнеотерапия

За неспазване изискванята на правилника било предвидено на нарушителите за първи път налагане на глоба от 5 гроша, за втори – 10 гроша, за трети – 20 гроша и ако не се поправи „запрещава му се да влиза в коя да е баня“. Контролът по изпълнението на правилника и събиране на глобите се възлагал на общинския кмет в Хисар, подпомаган от селския старши стражар.
Интересно е, че през курортния сезон, който продължавал от май до октомври, баните работели още от 5 часа сутринта, а в двете най-големи бани – Момина и Хавуза /Топлица/ къпането продължавало чак до 11 часа вечерта. Можем да си представим някогашната любопитна картина в баните, където правилникът въвеждал ред, забранявайки да влизат повече от 20 души в което е да е корито, както наричали тогава басейните.
Според новата организация, хисарските бани се отдавали под наем за една година, като експлоатацията им ставала съобразно условията, утвърдени в правилника. Наемателят получавал парите, които посетителите плащали за къпане, а той се задължавал да подържа чистотата на баните, да поправя всичко, кето се развали и повреди. Първото наддаване за определяне на наемател на баните станало на 19 април, а на 1 май 1882 година започнал новият курортен сезон.
През същата 1882 година в лабораторията на Санитарния съвет в Източна Румелия в Пловдив химикът-фармацевт Состержонек извършва първия химически анализ на водата на пет хисарски минерални извора – Хавуза /Топлица/, Чулуджа /Бистрица/, Инджеза /Свежест/, Кюпчеза /Русалка/ и Момина баня. За сравнение може да се отбележи, че анализът на минералните води на други наши курорти се извършва много по-късно, например в Княжево /днес квартал в София/ – 1887 година, в Банкя – 1906 година, в Каменица /днес квартал на Велинград/ – 1912 година и други.
За подобряване организацията на балнеолечението допринася изпращането в курорта на постоянен сезонен лекар, което започва от лятото на 1890 година. С това Хисар изпреварва редица други курорти в страната, защото този въпрос се урежда цялостно чак през 1901 год., когато е издаден специален правилник за медицинския надзор на минералните бани в България.

СЪС САЛ ПО РЕКА МАРИЦА

Знае се, че някога в древността, а и в годините преди Освобождението, река Марица е била плавателна.

Средношколците от ЕСПУ „Христо Смирненски“ в град Хисар през 1976 година бяха решили да докажат, че макар вече водата на реката да е по-малко, може да се премине със сал от Пловдив до Свиленград.

Такова плаване бе дълго и старателно подготвяно от ученическия клуб за научно и техническо творчество на младежта, съвместно с хисарското туристическо дружество.

Отплаването от Пловдив стана в един хубав априлски ден през пролетната ваканция. От редакцията на хисарския вестник бяхме подготвили почетен флаг по случай средношколската експедиция. С моя колега Георги Славков отидохме да го връчим при изпращането, да направим снимки и да пожелаем успешно плаване. В експедицията участваха десет десетокласници – седем момчета и три момичета. Задно с тях бяха и трима ръководители – водачът Енчо Енчев – учител по география и председател на туристическото дружество в Хисар, учителят Петър Маджев и секретарят на туристическото дружество Кольо Мичев.

Салът, който средношколците сами бяха направили, бе дълъг осем и широк четири метра. Сглобен беше от 4 осеметрови и 10 четириметрови чамови греди, свързани с болтове, отдолу привързани с въжета вътрешни гуми от трактор Беларус, отгоре с дъски. Имаше мотор от лодка, лопати за гребане, пръти за оттласкване. На сала бяха натоварени палатки и други туристически принадлежности, необходими за няколкодневно пътешествие.

След завръщането участниците в експедицията бяха споделили на страниците на хисарския вестник любопитни моменти по преодоляването на плитчините и баражите по реката. Налагало се понякога да слизат, да бутат или теглят сала с въжета. Първият лагерен бивак бил на брега край село Поповица. Плаването им беше донесло интересни срещи и запознанства при слизането в Димитровград и други селища, възхищението от красивите пролетни пейзажи край Марица. Беше доказано, че макар и с трудности може да се пътува със сал. Изпълнена бе и поставената научна задача за изследване замърсяването на реката. Учениците бяха взели проби от водата за анализ в кръжока по химия. Изводът бе, че най-големи замърсители по изминатия маршрут са били отпадните води на Пловдив, Комбинатът за цветни метали, Химкомбинатът в Димитровград и обогатителната фабрика в Марица изток.

– – –

Плаването със сал по Марица през 1976 година бе началото на една хубава традиция. В продължение на десетина, а може би и повече години след това, хисарчани провеждаха редовно водни походи по реката, като вместо със сал това ставаше с лодки. Ала това са вече други истории...