КОПРИНЕНОТО ДЪРВО

Много години в парка в центъра на Хисар до белокаменната колонада имаше голямо дърво с широка, разперена като чадър корона. От юни до септември се отрупваше с красиви бяло-розови като нежни метлици съцветия, съставени от дългите розиви тичинки на цветовете.

Това беше албиция (по-точно юлибрисинова албиция), на която казват копринено дърво. Интересно е обяснението за научното ѝ название -  албиция юлибрисин. Първата част идва от името на италианския благородник Филипо Албиций, който през 1740 г. я пренесъл от Константинопол във Франция. Втората част (юлибрисин) е от изкривената персийска реч (гюл-ибришим), което означава копринен цвят. В някои държави я наричат копринена акация, копринено дърво. Казват ѝ още "спящо дърво", защото дългите двуперести листа в горещо време се затварят през нощта, подобно на листата на мимозата. Не ми се е случвало да видя дали в топлите летни нощи дървото край колонадата заспиваше и кога се събуждаше рано сутрин. Но когато минавах оттам денем забелязвах как някои от дошлите да пият минерална вода се спират да се полюбуват на цъфналата албиция. Други си правеха край нея снимки за спомен.

Сестра ми с внучето си Благовест пред старата,
несъществуваща вече албиция край колонадата, 2004 г.

Старото дърво обаче вече го няма. За жалост дебелото му стебло нещо се бе повредило, загнило и се наложи градинарите да го отрежат. До същото място засадиха нова албиция. Разперила е вече млади клони и започнала да цъфти.

Албиции има и в други хисарски паркови, а и в някои частни дворове. Голямо е красивото дърво край балнеохотел "Аугуста".

Лете, разхождайки се из зеления Хисар сред другите екзотични паркови дървета можете да видите и албиции, отрупани с копринено-меки ярки цветове.

ИНДИЙСКИ ЛЮЛЯК

В градинката срещу нашия жилищен блок има красив декоративен
храст. Щом се разлисти през пролетта е ярко зелен. През лятото се отрупва с големи кичести съцветия с едри розови цветове. През есента, когато прецъфти, също има екзотична красота, защото зелените му листа придобиват тъмночервена пурпурна окраска.

В късна есен с тъмночервени листа

Градинарите го наричат
индийски люляк. Научното му название е - лагерстремия индика. Наречено е на името на шведския търговец Магнус Лагерстрем приятел на известния учен Карл Линей. Връщайки се от далечно пътешествие през 1747 г. търговецът пренесъл този красив екзотичен храст от югоизточна Азия, оставяйки семена ли, резнеци ли за засаждане в някои европейски пристанищни градове по Средиземноморието.

Яркочервен индийски люляк

Навярно малцина знаят тази история, но и хисарчани, и гости се възхищават на растящите в курорта индийски люляци. В двора на хисарската черква "Свети Пантелеймон" има храст с яркочервени цветове.

Лилави са цветовете на малка лагерстремия в един частен двор в центъра на Хисар.

Голям и широкоразклонен храст е индийският люляк от южната страна на хисарското читалище. То е от няколко корена и е трицветен - отгоре е тъмно и светло розов, а отдолу е с бели цветове. Ето няколко снимки, направени от сестра ми Павлина Кънчева.

Храст с трицветна лагерстремия

Бяла лагерстремия

ДОЛИУМИТЕ

В годините на моето детство видях един от големите антични глинени съдове в градината пред хисарския извор "Момина баня". Наклонен напред, с дъно вкопано в земята, децата обикаляха любопитно около него, качваха се отгоре, възсядаха го. Услужлив фотограф предлагаше да направи снимки за спомен. Възрастните казваха, че това е голяма стара делва, но не обясняваха колко е стара. Много години по-късно, когато започнах да се интересувам от древната история, разбрах, че се нарича долиум и е от римската епоха, от преди повече от 16 века.

Долиумите впечатляват със своята големина и със специфичната си форма - яйцевидно тяло, остро дъно и широко устие, високи са до метър и половина, а може би и повече. Употребявани били за съхранение на вода или зърнени храни и други продукти.

Долиумът, който някога стоеше в парка край Момина баня

Могат да се посочат любопитни факти за откриване на напълно запазени долиуми или фрагменти от тях при разкопки в Хисар. Голям глинен долиум бил намерен сред развалините на римската баня при горещия извор "Топлица". В него събирали студена вода за пиене и разхлаждане. Тя била докарвана чрез зидан водопровод от намиращото се само на четиридесетина метра студено изворче, което се изтичало от пукнатините на гранитна скала.

При проучване на останките от античен склад за храни, който се намирал в югоизточната част на Диоклецианопол близо до римските казарми, били открити долните части на осем долиума за зърнени храни. Вероятно складът е обслужвал войниците от градския гарнизон.

Два добре запазени долиума, до половината заровени в земята били открити сред развалините на голямата диоклецианополска жилищна сграда на високия бряг на Банското дере, близо до южната крепостна стена. Те били във вътрешния двор с колонада. Сградата била разрушена в средата на V в. при нападението на хуните, но случило се долиумите да оцелеят.

В една от кулите на северната крепостна стена археолозите попаднали на глинен долиум, вкопан в земята. Когато повдигнали капака се оказало, че е празен, но сигурно е бил използван някога за съхраняване на вода или хранителни продукти за защитниците на крепостта...

Когато отидете в Хисарския археологически музей, макар че има и други, по-интересни експонати, спрете се и пред няколкото големи глинени долиума изложени навън. Как ли ги е изработвал древният майстор грънчар? Колко ли вода побират или зърно, един тон или повече? До тях има ръчни каменни мелници - хромели, с които някога смилали зърното, съхранявано в долиумите. Но това е друга история.

ШАХМАТ С ЖИВИ ФИГУРИ

По време на традиционния празник на града "Хисар - древен и млад" някога сред спортните прояви бе и шахматният сеанс под колонадата на гостуващ шахмайстор за едновременна игра на двадесетина дъски срещу желаещи хисарчани и курортисти.

В празничните дни през 1973-та година за любителите на шахмата бе представен и един интересен спектакъл - шахмат с живи фигури.

На шахматното поле на сцената на летния театър се срещнаха двете "войски" - тракийската и римската. Сред редица трудни ходове, проявявайки храброст и саможертва, траките извоюваха победа.

Снимка от този спектакъл, на която се вижда и хисарският ученически фанфарен оркестър. С фанфарни сигнали и подходящи мелодии те озвучаваха шахматната битка.

ГРОЗДОКОМБАЙНИ

Тази есен чух по радиото реклама, че се предлагат за продажба нови, модерни гроздокомбайни, чуждестранно производство. Това ме подсети, че някога, през 70-те години на XX в., в лозята на Аграрно-промишления комплекс - Хисар работеха български гроздокомбайни, произведени в Карловския тракторен завод. За първи път през есента на 1973-та година бе изпробван такъв гроздокомбайн за прибиране на винени сортове в големия масив от широкоредови и високостъблени лозя край с. Старосел.

Гроздокомбайн в лозята край с. Старосел, 1973 г.

Като редактор във в-к "Хисарска заря", където работех тогава, бях отишъл да видя с любопитство как действа новата техника, как машина бере грозде. Гроздокомбайнът беше висок, прекрачваше лозовите редове. Отстрани, на две гумени транспортни ленти падаха чепки, зърна, листа. Вентилатор отвяваше листата, а гроздето се изсипваше отзад в големи метални корита, наричани шарапани, които камиони откарваха във "Винпром".

Закупени бяха още 10 гроздокомбайна, които отначало работеха на различни места в лозята на агрокомплекса. За да се подобри организацията на работа, през 1975-та от единайсетте комбайна бе създадена първата в окръга, а може би и в страната, комплексна бригада за механизирано прибиране на гроздето.

В ежедневното съревнование групите от комбайнер, помощник комбайнер и тракторист се стремяха към набиране на повече грозде и по-малко загуби при беритбата. Проблем беше, че лесно се чупеха вибриращите пръчки на гроздокомбайните, а подмяната им отнемаше доста време.

През 1977-ма година на лозовия масив край с. Паничери се проведе национално съвещание за обмяна на опита на АПК - Хисар по организацията и заплащането при прибиране на грозде с гроздокомбайни.

Интересното бе още, че в агрокомплекса бе намерено техническо решение за увеличаване използването на комбайните и през други сезони, а не само през гроздобера. Някои от тях с монтирането на големи резервоари с вместимост 2500 л. се приспособяваха във високо производителни пръскачи при широкоредовите лозя...

Гроздокомбайни в лозовия масив край с. Паничери, 1977 г.

 

Всичко това беше отдавна. Навярно рядко някой си спомня за работата на гроздокомбайните в лозята на Хисарския район. Ето две снимки, отпечатани някога на страниците на в-к "Хисарска заря", които напомнят за тях.

МАШИНИ ЗА БРАНЕ НА СИНИ СЛИВИ

В края на 60-те и началото на 70-те години на XX век в Държавно замеделско стопанство (ДЗС)-Хисар имаше над 2000 дка сини сливи. В прибирането на реколтата, част от която се изнасяше с вагони за чужбина, участваха и бригади от работници и служители от други предприятия, ученици от хисарските училища. Направени бяха и опити за прилагане на машинно бране на плодове.

През 1968-ма година в градините на село Веригово бе изпробвана машина за бране на сливи, предоставена от Лозаро-овощарския институт в Пловдив. Любопитно бе да се види как на принципа на вибрацията узрелите плодове падаха на брезентова платформа отдолу, придвижвана на колела, а жени от звеното бързо ги нареждаха в касетките. Няколко години подобни машини работеха в градините на стопанството. През 1972-ра година на базата на този образец младежки колектив от ремонтното предприятие на АПК-Хисар направи редица подобрения за повишаване на ефективността на работата. Обслужването бе от двама души. Придвижването на машината ставаше с трактор. Трактористът разгръщаше под дървото брезентова платформа, която го обгръщаше като обърнат нагоре чадър. Един оператор насочваше дълга стрелка, която без да наранява стъблото, го караше да вибрира и плодовете падаха на брезента, а оттам по транспортьор се изсипваха в контейнер. Спестяваше се много време и работна ръка. Мисля, че набраните с машина плодове се изпращаха за промишлена преработка.

Експериментът с машинното бране на сини сливи продължи още няколко години, но поради технологични или други причини не успя да се наложи в практиката на стопанството.

Снимка, отпечатана някога във в-к "Хисарска заря", показва бране на сини сливи с машина през есента на 1972-ра година.

С ЛОДКИ ПО РЕКА ДУНАВ

Някога години наред се провеждаха водни походи през пролетта по река Марица, а през лятото по река Дунав, организирани от клуба по воден туризъм към туристическо дружество "Орела" гр. Хисар. Председателят на дружеството Енчо Енчев бе публикувал редица материали за тях в общинския вестник "Хисарска заря".

Като прелиствам и препрочитам старите броеве на вестника ще отбележа няколко интересни момента от тези туристически инициативи.

Началото на водните походи на хисарчани по Дунав е през лятото на 1977-ма година, когато група хисарски средношколци с построения от тях сал се спускат в плаване по реката. След това водните походи се организират с лодки.

В една дописка във вестник "Хисарска заря" от лятото на 1983-та година (бр. 377) са посочени интересни факти от шестия традиционен воден поход. Той е гребно-ветроходен с шест лодки по маршрут от Козлодуй до Силистра. Новото е участието на три семейни двойки -- Енчеви, Сугареви и Бойчеви. Останалите участници са П. Богданов, Ст. Иванов, Ст. Чолаков, В. Козарски и учениците Д. Божков и В. Ненчев.

Хисарски платноходки, 1983 г.

Маршрутът е разделен на девет етапа. Провеждат се състезателни гонки, обучение на новите участници в тайната на моряшкото изкуство, изучаване на правилата и опознаване на знаците за плаване по Дунав. Изнасят се беседи за исторически и природни забележителности, посещават се исторически места и музеи край Козлодуй, Свищов и Русе. Незабравими остават вечерите край биваците на островите Градина, Пясъчният и Голям Ветрен. Всички прекарват активна приятна почивка сред природата.

В дописка във вестника от лятото на 1986-та година (бр. 460) се описва накратко деветият традиционен поход на хисарчани по Дунав от Видин до Силистра с дванадесет участници и седем лодки. Ръководител на похода е Иван Сугарев, а капитан на похода -- Енчо Енчев.

Нощуването става в палатки на брега или на дунавските острови. В походната кухня мнозина показват кулинарното си майсторство. Провеждат се състезания по умело водене на лодките, ветроходство и плуване. Късмет в опитите за риболов е уловът на един голям сом.

Изнасят се беседи за исторически и природни обекти край реката. Посетени са крепостта "Баба Вида" край Видин, корабът "Радецки" край Козлодуй, къщата на Алеко Константинов в Свищов и къщата на баба Тонка в Русе, музеят в Силистра, езерото-резерват "Сребърна"...

В хисарския язовир "Веригово" се провеждаха курсове за обучение на ученици за лодководачи, за да бъдат подготвени за участие във водните походи по Марица и Дунав.

ВЪВ ВЕРИГОВО

В първите следосвобожденски години, когато посещава Хисарските бани, Вазов прави своите разходки и до близкото село Синджирлий (днес квартал Веригово на гр. Хисар). По това време той живо се интересува от участието на местното население в освободителните борби, от дейността на Васил Левски и други революционни дейци в този край.

Поетът е имал възможност да научи много случки и истории при срещите и разговорите си със завърналите се след Освобождението от далечно заточение синджирлийските поборници, особено от разговорите с даскал Колю поп Димитров, пръв помощник на загиналия в сраженията водач на синджирлийци в Априлското въстание Антон Билкин.

Бунтовното село Синджирлий, разположено в полите на Средногорието, тогава се намирало на пътя, който води през Средна гора за Войнягово, Карлово, Сопот, а от там през балкана за Троян и Северна България. По този път не веднъж е минавал Васил Левски, който имал приятели сред синджирлийци още когато е бил учител във Войнягово. При своята първа обиколка из България през 1869 г. той основава местен революционен комитет в Синджирлий в къщата на Антон Билкин, където после много пъти е бил гостоприемно посрещан. Останал верен последовател на Левски, Антон Билкин посреща апостола на Четвърти революционен окръг Панайот Волов. В дома на Антон е основан и вторият таен местен революционен комитет в селото и той отново е избран за негов председател.

По-късно, когато далеч от родината, като емигрант в Одеса Вазов пише своя роман "Под игото", припомняйки си слушаните преди години разкази, пренася действието в една от главите в първата част на романа в намиращото се в южните поли на Средна гора село Веригово. Там Бойчо Огнянов след едно раняване от турците се укрива и лекува в продължение на няколко седмици в къщата на чичо Марин, посрещнат с голяма любов и гостоприемство не само от стопаните, а от цялото село. Смята се, че в този епизод е описана една действителна случка, станала с Васил Левски, който е един от прототипите при изграждане образа на Бойчо Огнянов.

Според спомени на съвременници, записани по-късно, раняването на Васил Левски станало през 1871 г. от една турска шайка в гората край близкото до Синджирлий село Войнягово, когато се движел по стария римски път, наричан от населението в този край Друма. След раняването в крака Левски се укрива и лекува в Синджирлий в къщата на Антон Билкин (показан в романа в образа на чичо Марин).

В своята статия "Средногорски извори на романиста" (поместена в пловдивския вестник "Литературен глас" през 1988 г.) Илия Бояждиев посочва, че тази случка за раняването, укриването и лекуването на Левски в Синджирлий се споменава в записаните след Освобождението спомени на дъщерята на известния синджирлийски деец от Априлското въстание поп Петко Стойнов, а също така в спомените на Мария Богданова Апостолова и други синджирлийци, съвременници на тези събития.

Художественото творчество обаче си има свои изисквания, затова Илия Бояжиев изтъка в статията си: "Разбира се не може да се очаква, че в своя роман Иван Вазов е възпроизвел точно слушаните години преди това разкази в Синджирлий и Хисар. Авторът на романа е взел почти само основния мотив, взел е скелета на разказа, за да го приспособи към замислената интрига, към един разгърнат сюжет."

Още през 1888 г. при написването на романа "Под игото" Вазов заменя името на Синджирлий с неговия български превод Веригово. Това име то получава официално през 1934 г. Сега във Веригово (квартал на Хисар) признателните потомци са поставили барелеф на Апостола на свободата Васил Левски, издигнали са белокаменен паметник на вериговските участници в Априлското въстание в 1876 г. (Из книгата ми "Вазов в Хисар", 2000 г.).

*   *   * 

Бойчо Огнянов, илюстрация на Антон Митов
от първото издание на романа "Под игото" 1894 г.

Първата част на романа "Под игото", в която е главата "Във Веригово", е отпечатана в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество" през 1889 г.

Първото издание на романа като самостоятелна книга излиза през 1894 г. Любопитно е, че най-напред е бил отпечатан на английски език в Лондон. След това е преведен и на много други езици по света.

Ето две илюстрации от руски издания на "Под игото", свързани с гостоприемното посрещане и лечение на Бойчо Огнянов във Веригово. 

Едната рисунка (1954 г., художник А. Таран) показва срещата в снежната нощ на ранения и преследван от турците Огнянов с вериговци, които правят дървени въглища в гората (в главата "Скитникът"). На другата рисунка от изданието на романа през 1970 г. се вижда как излекуваният вече Огнянов напуска Веригово на кон на път за Бяла Черква, предрешен като турчин.

ЖЕЛЕЗНИТЕ ВЪРХОВЕ НА СТРЕЛИТЕ

При археологически разкопки сред останките на римските казарми и на крепостните кули са открити много железни върхове на стрели, сигурно останали там без да им дойде реда да бъдат изстреляни от войнишките лъкове. А може би някой от тях е от вража стрела, улучила диоклецианополски войник и извадена умело от лекаря, който е бил на особена почит и уважение. Нека си припомним думите на Омир от "Илиадата", казани много векове преди това за лекарите войни: "Колкото множество хора струва един изкусен лекар, изрязва той стрелата и раната посипва с лекарство..."

Диоклецианополската крепост е изградена като е спазено изискването разстоянието от кула до кула да е съобразено с далекобойността  на стрелите. Най-голямото разтояние е 68 метра, което  давало възможност при нападение войниците от кулите да обстрелват със своите лъкове цялото пространство между тях.

Охранта на  Диоклецианопол се осъществявавала от една кохорта римски войници. Отгоре, от крепостната стена и през амбразурите на крепостните кули, бранителите обсипвали нападателите  с копия  и стрели. Нападенията били редки, имало дълги, мирни, спокойни години, но копията  и стрелите били необходими на населението и войниците и за ловуване из богатите на дивеч околности на античния град. Железните им върхове били изработвани от местни ковачи и железари, които наред с предмети за бита правели и оръжия. Едно окритие на археолозите доказва, че за известно време, навярно за кратко, диоклецианополци сами добивали желязо.

В центъра на днешния  Хисар, край останките на антична постройка, е намерена пещ за добив на желязо, свързана с улей, издълбан в поредица от дебели каменни блокове, по които е изтичал металът. От къде ли са донасяли рудата, кое е наложило това да става  в самия град, за какво е служело полученото желязо? От него са можели да направят чукове за каменоделците, мотики за градинарите или поразяващи железни върхове за стрели…

ПОСРЕЩАНЕТО НА КНЯЗА

В своите мемоари Никола Генадиев разказва за любопитна случка, станала в Хисар в първите дни след обявяване на Съединението на Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. Княз Александър Батенберг, придружен от министър председателя Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, идвайки от Търново, преминава през Шипка, навсякъде посрещнат триумфално и пристига в Пловдив на 9-ти септември. Не можел обаче да дочака брат си Франц Батенберг, който служил като офицер в неговата свита. Той пътувал два-три дни след него, придружен от министъра на правосъдието Васил Радославов. Но като минали Балкана, вместо от Калофер да отидат направо в Пловдив, завили през Хисарските бани. Тук населението, заблудено от телеграмата на околийския началник мислело, че ще посреща княз Александър и издигнало триумфална арка, а местната учителка приготвила реч.

Тази случка Никола Генадиев описва колоритно: "Като пристигнали гостите, кметът разбрал, че има недоразумение, но учителката продължила да чете речта си:
- Ваше Височество, светли княже, ти, който седиш на престола на Крума и Симеона...

Обяснили на многоуважаемата госпожица, че това не е Князът, но тя си продължавала. Намесил се и министърът на правосъдието, но и на него тя отвърнала:
- Може и да не е Князът, но аз съм се мъчила да напиша речта си, трябва да я прочета.

Най-после прибегнали до спогодба. Учителката се съгласила да не довършва речта си, при условие, че ще даде ръкописа на княз Франц и той ще го предаде на брат си."

Княз Франц Батенберг

Васил Радославов

СТАРИЯТ ХИСАР

На 25-ти юни библиотеката при народно читалище "Иван Вазов" Хисаря организира среща с хисарската общественост, на която пред 60 души библиотекарката Янка Стойнова представи новата ми книга "Старият Хисар" - истории и спомени от курорта от Освобождението до 50-те години на двадесети век.

 

Гост бе доц. д-р Пело Михайлов от катедрата по туризъм към Аграрния университет в Пловдив, който сподели впечатленията си за книгата и своите изследвания в тази област.

Като благодарих за проявения интерес и изказаните добри думи за новоизлязлата ми книга, аз споделих, че стремежът ми е бил въз основа на моите проучвания да разкажа занимателно и любопитно за старите минерални бани, чешми, паркове, хотели, вили, ресторанти, кръчми, обекти на търговията, услугите, да покажа какъв е бил курортът със своя колорит и атмосфера на онова отминало време. По традиция, на всички присъстващи на срещата подарих своята книга с автограф.

Ето няколко снимки от срещата, направени от сестра ми Павлина Кънчева:

ПОРТРЕТ

Тази година по време на празниците на Хисар за първи път по инициатива на Сдружение "Добротворци" бе организирана "Галерия на открито" с участието на девет местни творци.

На 13-ти юни, под колонадата в центъра на курорта бе подредена изложба от картини - живопис, дърворезба, пирография. В един кът имаше художествено ателие за занимания с деца, които обичат да рисуват.

Любопитен акцент сред картините на изложбата бе една празна рамка, окачена по колонадата. Можеше да застанеш зад рамката и да се снимаш на фона на зелените дървета на парка. И аз застанах в нейните очертания и както се казва шеговито, без четка и бои, като щракна с фотоапарата, сестра ми направи цветен портрет за спомен от празниците.

АНТИЧЕН ФЕСТИВАЛ "ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС"

На 29, 30 и 31 май, 2015 г. в Хисар се проведе първият античен фестивал "Диоклецианополис". Участваха Сдружение за антични и средновековни реконструкции от град Пловдив, гости представящи "13-ти римски легион" от румънския град Алба Юлия. Имаше и участие от конната база "Ездул", Хисар.

В античния амфитеатър, в парк "Момина сълза" край римските терми пред гражданите и гости на курорта бяха показани сцени от живота на древните римляни и траки, демонстрация на въоръжения и облекла, тракийски игри и антична фехтовка, гладиаторски борби, пазара на роби, антични религиозни ритуали - на розите, на Арес, на Дионис. Особен интерес предизвика ритуалът Ауспиция - гадаене по полета на птиците.

Присъстващите можеха да опитат чорба от леща, за която се е смятало, че дава сила и е била сред храната на римските войници.










 

Една от атракциите на фестивала бе възможността да си закупиш сувенир - реплика на римска монета с образа на император Диоклециан, основател на античния Хисар, изработена от фирмата на Петър Петров - "Петроний" от гр. Варна. Още по-любопитно бе, че с помощта на майстора или неговите помощници, можеше сам ръчно да си отсечеш този сувенир. Аз също се изкуших и удряйки седем-осем пъти с чука си отсяках една реплика (подражание) на антична монета и получих съответния сертификат. Може би, не излезе много сполучлива, но ми остана като спомен.

Реплика на антична монета с образа на император Диоклециан

„ЗЛАТНАТА ПОРТА“

Ако се разходим привечер край Хисарската крепост, когато, както пише образно поетът Иван Вазов, небето „тъне в злато, пламък и пембе“, ще видим с изненада, че озарената от залеза южна порта изглежда като златна. Да спрем и да се полюбуваме на тази загадъчна картина.

С прозвището „златна порта“ били наричани главните врати на някои стари крепости – в Йерусалим, Константинопол, Киев... За всяка от тях има интересни истории и легенди.

И южната хисарска порта, по своето архитектурно оформление извисяваща се като триумфална арка, но всъщност солидно отбранително съоръжение, била главният вход на античната крепост. От тук минавал пътят за Филипопол и Константинопол.

Загледани в позлатените от залеза стени не може да не се размислим за отминали времена и хора. Отдавна я няма тежката двукрила врата на входа. Можем свободно да пристъпим и влезем през „златната порта“ с чувството, че преминаваме в един приказен свят, А там, вътре, е драгоценното съкровище, както Константин Иречек нарича горещите хисарски целебни извори, заради които е изградена крепостта.

 

Кратки са златните картини на залеза. Не винаги могат да се видят. Ето няколко снимки на „златната порта“, които сестра ми Павлина Кънчева е успяла да направи със своя фотоапарат:

ПИТИЕПРОДАВСКО СДРУЖЕНИЕ

Един от внуците на Иван Р. Витев е запазил от дядо си, който имал някога пивница-ресторант в Хисар, четири стари печата, разкриващи, че в курорта съществувало питиепродавско сдружение.

Интересно оформен е запазеният кръгъл печат. На него околовръст е изписано – „Питиепродавско браншово сдружение– с. Хисаря – Карловско“. В средата е изобразена чепка грозде, от двете и страни по една чашка с вино, а отдолу– годината 1936, което показва кога е създадено сдружението.

На трапецовиден печат, предназначен за извеждане с номер и дата на документи и писма на сдружението, отгоре в малък кръг е образът на древногръцкия бог Хермес, покровител на търговията. Показан е с крилатия си шлем и със своя жезъл.

Един правоъгълен печат е служел за отбелязване на процентите върху патентната стойност при търговита на дребно на спиртни напитки, съобразно закона за акцизите за съответното полугодие.

Любопитен е и правоъгълният личен печат на Иван Р. Витев, от който разбираме, че е бил собственик на пивница-ресторант „Радецки“ при Хисарските бани – Карловско.

За съжаление не са запазени от онова време никакви документи за членовете на хисарското питиепродавско сдружение, за работата му, до кога е съществувало. Вероятно Иван Витев е бил негов председател, щом е съхранявал печатите и после ги е оставил на своите наследници.

В курорта някога имало над двадесетина кръчми и ресторанти, където сервирали вино, ракия, бира и други алкохолни напитки. Може да се предположи, че собствениците на повечето от тях са членували в сдружението. Подобни браншови сдружения се създавали някога в страната за защита на професионалните интереси, спазване на законите, подържане на добри отношения.

МУЗИКАЛНА ИМПРОВИЗАЦИЯ ПО СТИХОТВОРЕНИЕТО "ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ"

На осми март, 2015-та година за първи път у нас, по радио Пловдив бе излъчено предаването "Музика по желание", в което световно известната българска пианистка и импровизатор на класическа музика проф. Галина Врачева изпълни на живо музикални импровизации по теми, зададени от слушателите.
Радвам се, че изпълни и моето желание за кратка музикална импровизация по стихотворението на Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти", написано в Хисар през 1882 г.

проф. Галина Врачева, източник: bnr.bg

Изпълнението на нейната импровизация можете да чуете в аудио файла тук