„ЗЛАТНАТА ПОРТА“

Ако се разходим привечер край Хисарската крепост, когато, както пише образно поетът Иван Вазов, небето „тъне в злато, пламък и пембе“, ще видим с изненада, че озарената от залеза южна порта изглежда като златна. Да спрем и да се полюбуваме на тази загадъчна картина.

С прозвището „златна порта“ били наричани главните врати на някои стари крепости – в Йерусалим, Константинопол, Киев... За всяка от тях има интересни истории и легенди.

И южната хисарска порта, по своето архитектурно оформление извисяваща се като триумфална арка, но всъщност солидно отбранително съоръжение, била главният вход на античната крепост. От тук минавал пътят за Филипопол и Константинопол.

Загледани в позлатените от залеза стени не може да не се размислим за отминали времена и хора. Отдавна я няма тежката двукрила врата на входа. Можем свободно да пристъпим и влезем през „златната порта“ с чувството, че преминаваме в един приказен свят, А там, вътре, е драгоценното съкровище, както Константин Иречек нарича горещите хисарски целебни извори, заради които е изградена крепостта.

 

Кратки са златните картини на залеза. Не винаги могат да се видят. Ето няколко снимки на „златната порта“, които сестра ми Павлина Кънчева е успяла да направи със своя фотоапарат:

ПИТИЕПРОДАВСКО СДРУЖЕНИЕ

Един от внуците на Иван Р. Витев е запазил от дядо си, който имал някога пивница-ресторант в Хисар, четири стари печата, разкриващи, че в курорта съществувало питиепродавско сдружение.

Интересно оформен е запазеният кръгъл печат. На него околовръст е изписано – „Питиепродавско браншово сдружение– с. Хисаря – Карловско“. В средата е изобразена чепка грозде, от двете и страни по една чашка с вино, а отдолу– годината 1936, което показва кога е създадено сдружението.

На трапецовиден печат, предназначен за извеждане с номер и дата на документи и писма на сдружението, отгоре в малък кръг е образът на древногръцкия бог Хермес, покровител на търговията. Показан е с крилатия си шлем и със своя жезъл.

Един правоъгълен печат е служел за отбелязване на процентите върху патентната стойност при търговита на дребно на спиртни напитки, съобразно закона за акцизите за съответното полугодие.

Любопитен е и правоъгълният личен печат на Иван Р. Витев, от който разбираме, че е бил собственик на пивница-ресторант „Радецки“ при Хисарските бани – Карловско.

За съжаление не са запазени от онова време никакви документи за членовете на хисарското питиепродавско сдружение, за работата му, до кога е съществувало. Вероятно Иван Витев е бил негов председател, щом е съхранявал печатите и после ги е оставил на своите наследници.

В курорта някога имало над двадесетина кръчми и ресторанти, където сервирали вино, ракия, бира и други алкохолни напитки. Може да се предположи, че собствениците на повечето от тях са членували в сдружението. Подобни браншови сдружения се създавали някога в страната за защита на професионалните интереси, спазване на законите, подържане на добри отношения.