В ПОЛУНОЩ, ПО ПЪЛНОЛУНИЕ, МЪЛЧЕШКОМ

Според митовете Аполон бил бог на изкуствата и светлината, но и всеизцелител, лекуващ болките и страданията. Един мраморен надпис, намерен при разкопките на римската баня при извора
Топлица, показва, че тя била посветена на Аполон, почитан тук като лечител на родилните заболявания. Знатни римлянки идвали да се лекуват от безплодие в топлите води, които помагали на много жени. За почитта към Аполон напомня и намерената при археологическите разкопки на античното селище негова оброчна плоча, на която е изобразен почти гол, само с хламида, преметната през рамо.
Този горещ извор изцерява и други болести, дава сила и бодрост на всички, които се къпят в него. Но през вековете се запазва славата му, че помага на жените /както потвърждава и съвременната медицина -помага за лечение на някои гинекологични заболявания/. Има и една интересна, забравена вече история. В началото на миналия век, до към тридесетте години, някои жени, които идвали да си лекуват от бездетство в тази баня, наричана днес Топлица, изпълнявали странен нощен ритуал. Отвън имало чешма с Топла вода и голямо корито. Събирали се там по пълнолуние, събличали се по ризи и точно в полунощ влизали в пълното с вода корито и започвали да се обливат с вода от чучура. Всичко ставало в мълчание. След процедурата се обличали и се разделяли. Ритуалът се повтарял няколко нощи поред, докато луната започвала да се нащърбва... Уж в античността банята била посветена на бога на слънцето Феб Аполон, а те търсели изцеление в полунощ на месечина. Навярно било някакво народно поверие, като луната се свързва с плодородието.

Жените,които се къпели по пълнолуние, едва ли са знаели древните митове. Ала може нещо от митовете да е останало, защото богинята на плодородието Артемида, която била сестра близначка на Аполон, почитали в древността и като богиня на луната, покровителка на раждането на деца... Е, трудно е да се оправим в роднинските връзки на античните богове. Нали пък здравеносният бог Асклепий бил син на Аполон...

ТРАКИЙСКАТА КАНИЧКА

Това е малка глинена каничка, черна на цвят, с излъскани отвънка стени. Казват, че по античните мерки побира четвърт хойник вода, което е около четвърт литър. Според археолозите е изработена от местен тракийски майстор в края на IV век преди Христа. Може да я видите сред експонатите в Хисарския археологически музей.

Когато през 1978 година се извършват разкопки и проучвания на югозападната кула на римската крепостна стена се оказва, че кулата била изградена върху останките на древно тракийско селище. То било разположено на високата тераса,защитена от стръмните брегове на Славеевия дол и Банското дере, наблизо до топлите извори. В най-долния пласт при разкопките сред откритите керамични съдове е и напълно запазената каничка от малкото селище на тракийското племе беси. Няма точни исторически данни за неговото име, но според някои изследователи то се е казвало Дзеркала, което означавало цепнатина, пролом, топли извори.

Каничката от Дзеркала... Навярно, предавана от поколение на поколение, е служела на своите стопани векове поред в мирни и размирни времена да пият с нея от изворите целебна вода. Може би до завладяването на Тракия от римляните или още по-късно,чак до опустошителното нашествие на готите през 250 година. Тогава селището край топлите извори, отдавна разрастнало се, превърнато от римляните в императорско владение, било опожарено и напълно разрушено. После, при неговото възстановяване и ограждането му с крепостна стена, по времето на император Диоклециан, случило се да изградят югозападната ъглова кула там, където някога, първоначално, било малкото селище на траките.

КАМИЛИТЕ

Южната порта на Хисарската крепост - илюстрация на Йозеф Обербауер от първото издание на романа "Нова земя" (1896 г.)

Една илюстрация от художника Йозеф Обербауер от първото издание на романа на Иван Вазов “Нова земя“ /1896 г./ ни показва каква е била тогава южната порта на Хисарската крепост. От нея, а и от стари архивни снимки, можем да разберем, защо е наречечена Камилите. С изронени камъни, с пропукана арка, нейните останки приличали на две гигантски камили, застанали една срещу друга.

Авторът на книжката „Хисарските бани“ / 1889 г./ Г.Димитров пише, че южната порта носи названието Камилите, защото върху „дебелите и високи 12 метра стени стърчат един срещу друг два отломъка, подобни на камилски шии и виоки 2 метра, които посрещат и изпращат посетителя на баните и напоменуват му за человеческата суета.“

Южната порта много векове изпълнявала своята функция като здраво защитно съоръжение. Все пак, поради опустошението, извършено от човека в миналото, може би и поради някаква природна стихия, като трус от силно земетресение, тя останала с разцепена арка и през деветнадесети век нейните величествени и загадъчни останки вече били получили названието Камилите.

В своето стихотворение „Хисарските развалини“/ 1883 г./ Иван Вазов споменава: „отдавна гръм арките не е разтрясвал“. По спомени, предавани сред местното население, имало силно земетресение стотина години преди Освобождението. Може би тогава да са нанесени поръжения и на някои части от крепостните стени.

– – –

Южната порта. Архивна снимка (началото на XX в.)

По инициатива на местния жител, запасния генерал Тодор Марков, който полагал много грижи за опазването и популяризирането на археологическото богатство на Хисар, през тридесетте години на двадсети век е извършено укрепване и частично реставриране на южната порта. До известна степен изчезва „камилското“ очертание, но въпреки това тя продължава да носи популярното си име Камилите. Укрепването е било необходимо, за да се запази това, което е оцеляло през вековете.

КАТО ТРИУМФАЛНА АРКА

Южната порта днес

Погледната отвън, южната порта на Хисарската крепост напомня на внушителна триумфална арка. Но всъщност изграждането било съобразено със стремежа за създаване на здраво и надеждно отбранително съоръжение в отбранителната система на града.

Според специалистите портата представлява рядкост сред късноримското римското и ранновизантийското строителство. Изследванията на археолозите и нашето въображение могат да ни помогнат да си представим как е изглеждала в древността. Тя се

се състои от засводен проход широк 5 метра и висок 8.80 метра, предшествуван отвън от значително по–широка арка. От външната и от вътрешната страна имало декоратвни ниши.

Отбраната се осъществявала от две четириъгълни кули, издадени навън от двете страни на входа и от трета кула над външната арка. Виеща се тухлена стълба, чиито изронени стъпала са запазени и до сега,разположена в западния пилон на портата, водела до горната тераса. На входа имало масивна двукрила врата от дебели дъски,обковани с желязо, която се залоствала отвътре с голяма греда.

Диоклецианопол - Южната порта отвън

Днес от кулите са останали само основте,нишите са празни,няма ги белокаменните статуи. Дали това са били статуи на римски богове и императори? Може би е имало статуя на Аполон лечителя, който бил един от покровителите на диоклецианополските бани? Едва ли. На сегашното си място портата била изградена в края на IV век върху разрушената тук при вторите готски нашествие крепостна стена.Това станало при император Теодосий Велики, когато християнството било утвърдено в Римската империя и са разрушавали паметниците на езическите божества. И в Диоклецианопол отвън, недалеч от южната порта по това време вече бил изграден един от първите тук християнски храмове– базиликата „Свети Стефан“.

– – –

Диоклецианопол - Южната порта отвътре

Някога през южната порта преминавали пристигащите от Филипопол и Константинопол. Една пътна отсечка свързвала Диоклецианопол с главния път от Дунав през Балкана за Филипопол. Имало и пряк път за Константипол. Той минавал край днешния хисарски квартал Миромир и при античното селище при днешното село Иван Вазово пресичал пътя Ескус – Филипопол и стигал до римската пътна станция Ранилиум /село Оризово,Чирпанско/. От там имало връзка за Константинопол, а така също отклонение за Августа Траяна /Стара Загора/, Кабиле /край Ямбол/ и Анхиало /Поморие/. Интересни подробности могат да се прочетат в монографията „Римски пътища в България“ от директора на Хисарския археологически музей д-р Митко Маджаров.
Любопитно е , че и интернет-търсачката Гугъл също предлага пряк маршрут от Хисар до село Оризово, макар на отделни местта да не съвпада точно с някогашния римски път.

– – –

Разтваряли се вратите на главния южен вход на крепостта и тържествено били посрещани идващите с коне и колесници гости отдалеч. Единадесет метра широка улица,с колонади пред сградите от двете и страни,пресичала града от южната до северната порта. Поемали най-напред по нея. Очаквал ги Диоклецианопол, изграден по изискванията на римското благоустройство – с прави улици, с красиви сгради, със зелени градини, но най-важното – неповторим с целебните си топли извори,където били изградени мраморни бани...

Отдавна, от кога ли, няма врата на входа. Сега той е винаги отворен и ни кани гостоприемно да преминем под неговия свод.

ЛЕГЕНДА

В центъра на Хисар, като курорт,не е позволено отглежднето на кокошки.Но по някога, когато се събудя по тъмно, през нощта, чувам от близкия квартал ясно, настойчиво кукуригане на петел. В просъница, преди отново да заспя, се сещам за пияния петел от легендата и за хитрата стопанка на крепостта, препускаща с колесницата в тъмнината.

Това е легендата за брата и сестрата, които по повелята на своя баща цар Филип трябвало да поделят земите между Филипопол и крепостта с топлите извори, като рано сутринта, щом пропеят петлите, тръгнат едновременно един срещу друг и там,където се срещнат да бъде границата на техните владения. А хитрата сестра,която била стопанка на крепостта, напоила с вино своя петел, той пропял много по–рано,събудил всички петли в крепостта и подлъгани, те също почнали да кукуригат. Разтворили вратите на южната порта и сестрата препуснала с колесницата. Тръвайки по–рано, тя толкова изпреварила брат си, че срещата станала в покрайнините на Филипопол. Разбрал измамата, братът я проклел нейното селище да запада, да остане малко,сковано от каменния пръстен на крепостта.

– – –

Когато през 1882 г. Младият юрист и публицист Стефан Бобчев за първи път записва тази легенда, Хисар наистина бил малко селце в единия ъгъл на полуразрушената крепост, а според едно предание някога,отдавна, тук било голямо градище,само вън от стените имало пет хиляди къщи.

В легендите се случва да се преплитат различни исторически времена. Както казва историкът Петър Мутафчиев,който през 1911 г. също записва интересни хисарски легенди, някои от тях,произволна рожба на народната фантазия,са създадени от потребността да се одухотвори и обясни миналото,чиито вековен паметник са развалиниите на крепостните стени...

В действителност,според историческите и археологическите доказателаства, Хисарската крепост е изградена по времето на римският император Диоклециан /284– 305 г./, който дал на античното селище край топлите извори своето име – Диоклецианопол.

Днес курортният град отново се е разпрострял далече извън крепостните стени, както е било в античността.