През 831 година Диоклецианопол влязъл
в пределите на България.
Наследникът на хан Омуртаг Маламир, който бил малолетен и заедно с него и от негово име управлявал кавхан Исбул, нахлул с войските си в Тракия да накаже византийците за нарушения мир.
Много градове, много крепости, помнещи още конниците на ювиги хан Крум, отново паднали в български ръце. Взет бил и Филипопол. Ала войниците на кавхан Исбул не оставили меча. Зад гърба им, на север, имало още една византийска твърдина – градът край топлите извори Диоклецианопол.
Със смелост и храброст, с помощта на славяните, които отдавна се били настанили и живеели по тези земи, крепостта била превзета. Сражението се водело на много места, но най-упоритият натиск бил при главната южна порта. Скоро през нея, възседнал своя кон, влязъл самият кавхан Исбул и за разбитите ромейски войници единственото спасение било или да потърсят за бягство тайните изходи или да се предадат в плен.
Кавханът прибрал меча в ножницата. Събрали се край него българи и славяни. Разнесли се възгласи: „Ромейската твърдина е наша! Топлица е свободна!“ Приближил се стар, беловлас славянин и му поднесъл гостоприемно стомна с вода от топлите извори, даващи здраве и сила...
Няма точни исторически данни, но според легендите, възникналото тук средновековно българско селище се наричало със славянското име Топлица.
Наследникът на хан Омуртаг Маламир, който бил малолетен и заедно с него и от негово име управлявал кавхан Исбул, нахлул с войските си в Тракия да накаже византийците за нарушения мир.
Много градове, много крепости, помнещи още конниците на ювиги хан Крум, отново паднали в български ръце. Взет бил и Филипопол. Ала войниците на кавхан Исбул не оставили меча. Зад гърба им, на север, имало още една византийска твърдина – градът край топлите извори Диоклецианопол.
Със смелост и храброст, с помощта на славяните, които отдавна се били настанили и живеели по тези земи, крепостта била превзета. Сражението се водело на много места, но най-упоритият натиск бил при главната южна порта. Скоро през нея, възседнал своя кон, влязъл самият кавхан Исбул и за разбитите ромейски войници единственото спасение било или да потърсят за бягство тайните изходи или да се предадат в плен.
Кавханът прибрал меча в ножницата. Събрали се край него българи и славяни. Разнесли се възгласи: „Ромейската твърдина е наша! Топлица е свободна!“ Приближил се стар, беловлас славянин и му поднесъл гостоприемно стомна с вода от топлите извори, даващи здраве и сила...
Няма точни исторически данни, но според легендите, възникналото тук средновековно българско селище се наричало със славянското име Топлица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар