ЗИМА

В зимния ден, като заваля и понатрупа малко сняг, кой знаe защо неочаквано се сетих,че има един далечен, непознат за мене град със странното име Зима . За него бях научил случайно, когато отдавна, преди четири десетилетия бях разбрал, че един от руските гости в балнеосанаториума на Балкантурист в Хисар е от град Зима, Иркутска област. Гостът беше написал кратко стихотворение за дружбата и за нашия курорт, което публикувахме в хисарския вестник. Разгърнах старите вестници и си го припомних:
Дружно нас Болгария встречала
чистым небом, доброю душой.
И останет здравница Хисара
долго в нашей памети живой.
Ведь не зря мы прибыли с Байкала
полечиться моминой водой.

Прощай Хисар, а может до свидание,
о Болгарии мы судим по тебе.
И я с радостью приеду на свидание,
коль возможност повернется мне.



Виктор Павличук се казваше авторът на това стихотворение, което по- късно бе публикувал и във вестника на град Зима „Приокская правда“. В три последователни броя бе отпечатал и свой пътепис за България и Хисар, разказвайки за древната му история и лечебните извори, за грижите на медицинските работници в санаториума.
Спомням си, че на тръгване ме беше поканил да му гостувам, предупреждавайки шеговито, че най- добре да пътувам със самолет, защото с влак ще си изгубя отпуската само за път до там и обратно, макар че сегашните влакове били бързи, не като онези в края на деветнадесети век, когато на пет хиляди километра от Москва, край трансибирската железница се появила гара Зима./ При произнасяне ударението по руски е на последната сричка / .
Обесняваше ми, че при тях зимите били сурови, снежни, с много ниски температури, до минус 40 градуса. Но лете в Зима, въпреки името на града, било топло, понякога и над 30 градуса.
Обещавше ми да ме заведе до езерото Байкал, което според техните представи било близо.
Сед заминаването му обаче си бяхме разминили само няколко писма. Тъй и не се случи да отида до онзи далечен сибирски край.И Виктор Павличук не беше се обадил да е идвал повече в Хисар, макар да споделяше, че с радост би го сторил, ако му се отдаде възможност.
В стихотворението си бе определил нашия курорт с крсивата савянска дума здравница, където се лекувал с момина вода. Няма загадка– това е целебната вода от известния хисарски минерален извор Момина баня . . .
Та ето за какво се бях подсетил в зимния ден като заваля краткият нашенски сняг.

ГРАДСКИТЕ АВТОБУСИ

Преди 40 години в Хисар бе поставено началото на вътрешноградския автотранспорт. Помня, че в един снежен януарски ден на 1972 година в центъра на курорта,край два току-що пристигнали нови автобуса „Чавдар“, се проведе тържество.Както се полага имаше приветствия, прерязване на лента. След това любопитни пътници препълниха колите и те поеха своя първи рейс из градските улици до кварталите Момина баня и Миромир.
Редовният маршрут беше: квартал Момина баня– тогавашния стопански двор– учището „Васил Левски“ – мостта при мандрата / отдавна там няма мандра, но хисарчани продължават така да го наричат/ – квартал „Клюнка“ – новата балнеолечебница / наистина беше нова, просторна, красива, само две години преди това открита, но от доста време вече е затворена, не работи / – ресторант „Орфей“ – железопътната гара – центъра на Хисар – южната порта „Камилите“ – моста в началото на квартал Миромир – центъра на квартала и после обратно по същия маршрут.
След време започна да се движи автобус и до другия хисарски квартал Веригово.
Преди появата на граските автобуси няколко файтона посрещаха на гарата всички влакове и предлагаха услугите на пристигащите гости. Имаше и един странен, мълчалив хамалин, който изкараваше по нещо за хапване и пийване като носеше тежки куфари и чанти на курортисти до санаториумите.Настойчиви хазяйки на частни квартири с хвалби и увещания подканяха гостите и бяха готови да вземат от рцете им багажа и да ги отведат у дома си. Казваха, че някои по хитри пътували до близката гара Долна махала и на връщане, още преди препълненият влак да пристигне в Хисар, успявали да направят пазарлъка и да си осигурат квартиранти.
Скоро след като започна движението на градските автобуси,които возеха с билетче за четири стотинки, изчезнаха и последните хисарски файтони.А те бяха не само транспортно средство, но и една атракция за курорта.
– – –
Сега онези автобуси, които някога се движеха от ранна сутрин до късна вечер през час ли, през 30 минути ли беше, отдавна ги няма. Градският автотранспорт се осъществява от малък автобус, който минава по своя маршрут до два от хисарскте квартали пет- шест пъти дневно. Времената се промениха.Днес мнозина имат леки коли,стари, нови, улиците са пълни. А на стоянката на гарата може да се възползуваш от чакащите таксита. Може и преди 40 години да е имало някое такси, ала нямам спомен. Не бяха жълти, като сегашните, да привличат погледа.

ПЪРВИТЕ АВТОМОБИЛИ

Автомобили край хотел Централ през 30-те години на XX век.

В далечната 1907 година, при появата на първите автомобили, които започнали да минават през курорта Хисар и да превозват пътници,хората още нямали доверие на новото превозно средство,но скоро се убедили в неговото предимство пред файтона.

В свята книга „Пловдививска хроника“ Никола Алваджиев пише,че в края на 1906 г. в Пловдив било създадено първото в България автомобилно дружество с рейс Пловдив– Хисар–Карлово. От началото на 1907 г. се движел един автомобил, но скоро доставили още две осемместни коли от Франция, защото броят на пътниците нарастнал. Нямало професионални шофьори, затова повикали един шофьор българин от Америка, после един австриец.

Моторните коли били по-бързи от файтоните, но се случвало често да се повреждат по пътя и шофьорите понякога се отбивали до крайпътните ханчета, та нямало точно разписание.

По онова време таксата за пътуване на един човек от Пловдив до Хисар заедно с багажа била два лева.За сравнение– едно преспиване в хотел в курорта струвало един лев.

– – –

Веднъж един старец разправяше:“Голямо оживление беше, когато посрещахме автобусите „Радецки“ край западната порта, при хотел „Балкан“.

Това бяха спомени от детството му, когато една автобусна фирма, превозваща пътници от Пловдив до Хисар, носела името „Радецки“. Другите старци, при които бях седнал на раздумка, не си спомняха. То и сега фирми разни, кой дй ги запомни. Ала някога, особено преди да бъде прококарарана железницата през 1936 година,идването на автобусите два пъти на ден наестина било чакано събитие. През зимата, ако натрупвал повече сняг, слугите на хотелите, посрещащи пътниците, излизали да помагат за разчистването на шосето край Хисар при Ахча тепе, за да може да пристигне закъсалият автобус...

Когато в началото на двадесетия век първите автомобили започнали да минават през Хисар, хотел „Балкан“ още не бил построен. Навярно посрещането ставало на пазарния площад– наоколо с кафенета, бакалници, стари ханове и малки хотели, от чиито сгради отдавна няма следи.

На този пазаран прощад през лятото на 1912 г. с оживление и любопитство бил посрещнат и един от организираните тогава рекламни автопоходи с новия автомобил „Форд“ по маршрут Казанлък– Калофер– Карлово– Сопот– Хисарскоите бани.

– – –

През 1930 г. , както съобщава стара реклама, имало редовно автомобилно движение Пловдив– Хисар,автомобили пътували и до Казанлък и отвъд Балкана, до Габрово. А стари снимки показват посрещането им край тогавашните хисарски хотели.