ВЪВ ВЕРИГОВО

В първите следосвобожденски години, когато посещава Хисарските бани, Вазов прави своите разходки и до близкото село Синджирлий (днес квартал Веригово на гр. Хисар). По това време той живо се интересува от участието на местното население в освободителните борби, от дейността на Васил Левски и други революционни дейци в този край.

Поетът е имал възможност да научи много случки и истории при срещите и разговорите си със завърналите се след Освобождението от далечно заточение синджирлийските поборници, особено от разговорите с даскал Колю поп Димитров, пръв помощник на загиналия в сраженията водач на синджирлийци в Априлското въстание Антон Билкин.

Бунтовното село Синджирлий, разположено в полите на Средногорието, тогава се намирало на пътя, който води през Средна гора за Войнягово, Карлово, Сопот, а от там през балкана за Троян и Северна България. По този път не веднъж е минавал Васил Левски, който имал приятели сред синджирлийци още когато е бил учител във Войнягово. При своята първа обиколка из България през 1869 г. той основава местен революционен комитет в Синджирлий в къщата на Антон Билкин, където после много пъти е бил гостоприемно посрещан. Останал верен последовател на Левски, Антон Билкин посреща апостола на Четвърти революционен окръг Панайот Волов. В дома на Антон е основан и вторият таен местен революционен комитет в селото и той отново е избран за негов председател.

По-късно, когато далеч от родината, като емигрант в Одеса Вазов пише своя роман "Под игото", припомняйки си слушаните преди години разкази, пренася действието в една от главите в първата част на романа в намиращото се в южните поли на Средна гора село Веригово. Там Бойчо Огнянов след едно раняване от турците се укрива и лекува в продължение на няколко седмици в къщата на чичо Марин, посрещнат с голяма любов и гостоприемство не само от стопаните, а от цялото село. Смята се, че в този епизод е описана една действителна случка, станала с Васил Левски, който е един от прототипите при изграждане образа на Бойчо Огнянов.

Според спомени на съвременници, записани по-късно, раняването на Васил Левски станало през 1871 г. от една турска шайка в гората край близкото до Синджирлий село Войнягово, когато се движел по стария римски път, наричан от населението в този край Друма. След раняването в крака Левски се укрива и лекува в Синджирлий в къщата на Антон Билкин (показан в романа в образа на чичо Марин).

В своята статия "Средногорски извори на романиста" (поместена в пловдивския вестник "Литературен глас" през 1988 г.) Илия Бояждиев посочва, че тази случка за раняването, укриването и лекуването на Левски в Синджирлий се споменава в записаните след Освобождението спомени на дъщерята на известния синджирлийски деец от Априлското въстание поп Петко Стойнов, а също така в спомените на Мария Богданова Апостолова и други синджирлийци, съвременници на тези събития.

Художественото творчество обаче си има свои изисквания, затова Илия Бояжиев изтъка в статията си: "Разбира се не може да се очаква, че в своя роман Иван Вазов е възпроизвел точно слушаните години преди това разкази в Синджирлий и Хисар. Авторът на романа е взел почти само основния мотив, взел е скелета на разказа, за да го приспособи към замислената интрига, към един разгърнат сюжет."

Още през 1888 г. при написването на романа "Под игото" Вазов заменя името на Синджирлий с неговия български превод Веригово. Това име то получава официално през 1934 г. Сега във Веригово (квартал на Хисар) признателните потомци са поставили барелеф на Апостола на свободата Васил Левски, издигнали са белокаменен паметник на вериговските участници в Априлското въстание в 1876 г. (Из книгата ми "Вазов в Хисар", 2000 г.).

*   *   * 

Бойчо Огнянов, илюстрация на Антон Митов
от първото издание на романа "Под игото" 1894 г.

Първата част на романа "Под игото", в която е главата "Във Веригово", е отпечатана в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество" през 1889 г.

Първото издание на романа като самостоятелна книга излиза през 1894 г. Любопитно е, че най-напред е бил отпечатан на английски език в Лондон. След това е преведен и на много други езици по света.

Ето две илюстрации от руски издания на "Под игото", свързани с гостоприемното посрещане и лечение на Бойчо Огнянов във Веригово. 

Едната рисунка (1954 г., художник А. Таран) показва срещата в снежната нощ на ранения и преследван от турците Огнянов с вериговци, които правят дървени въглища в гората (в главата "Скитникът"). На другата рисунка от изданието на романа през 1970 г. се вижда как излекуваният вече Огнянов напуска Веригово на кон на път за Бяла Черква, предрешен като турчин.