ГРОЗДОКОМБАЙНИ

Тази есен чух по радиото реклама, че се предлагат за продажба нови, модерни гроздокомбайни, чуждестранно производство. Това ме подсети, че някога, през 70-те години на XX в., в лозята на Аграрно-промишления комплекс - Хисар работеха български гроздокомбайни, произведени в Карловския тракторен завод. За първи път през есента на 1973-та година бе изпробван такъв гроздокомбайн за прибиране на винени сортове в големия масив от широкоредови и високостъблени лозя край с. Старосел.

Гроздокомбайн в лозята край с. Старосел, 1973 г.

Като редактор във в-к "Хисарска заря", където работех тогава, бях отишъл да видя с любопитство как действа новата техника, как машина бере грозде. Гроздокомбайнът беше висок, прекрачваше лозовите редове. Отстрани, на две гумени транспортни ленти падаха чепки, зърна, листа. Вентилатор отвяваше листата, а гроздето се изсипваше отзад в големи метални корита, наричани шарапани, които камиони откарваха във "Винпром".

Закупени бяха още 10 гроздокомбайна, които отначало работеха на различни места в лозята на агрокомплекса. За да се подобри организацията на работа, през 1975-та от единайсетте комбайна бе създадена първата в окръга, а може би и в страната, комплексна бригада за механизирано прибиране на гроздето.

В ежедневното съревнование групите от комбайнер, помощник комбайнер и тракторист се стремяха към набиране на повече грозде и по-малко загуби при беритбата. Проблем беше, че лесно се чупеха вибриращите пръчки на гроздокомбайните, а подмяната им отнемаше доста време.

През 1977-ма година на лозовия масив край с. Паничери се проведе национално съвещание за обмяна на опита на АПК - Хисар по организацията и заплащането при прибиране на грозде с гроздокомбайни.

Интересното бе още, че в агрокомплекса бе намерено техническо решение за увеличаване използването на комбайните и през други сезони, а не само през гроздобера. Някои от тях с монтирането на големи резервоари с вместимост 2500 л. се приспособяваха във високо производителни пръскачи при широкоредовите лозя...

Гроздокомбайни в лозовия масив край с. Паничери, 1977 г.

 

Всичко това беше отдавна. Навярно рядко някой си спомня за работата на гроздокомбайните в лозята на Хисарския район. Ето две снимки, отпечатани някога на страниците на в-к "Хисарска заря", които напомнят за тях.

МАШИНИ ЗА БРАНЕ НА СИНИ СЛИВИ

В края на 60-те и началото на 70-те години на XX век в Държавно замеделско стопанство (ДЗС)-Хисар имаше над 2000 дка сини сливи. В прибирането на реколтата, част от която се изнасяше с вагони за чужбина, участваха и бригади от работници и служители от други предприятия, ученици от хисарските училища. Направени бяха и опити за прилагане на машинно бране на плодове.

През 1968-ма година в градините на село Веригово бе изпробвана машина за бране на сливи, предоставена от Лозаро-овощарския институт в Пловдив. Любопитно бе да се види как на принципа на вибрацията узрелите плодове падаха на брезентова платформа отдолу, придвижвана на колела, а жени от звеното бързо ги нареждаха в касетките. Няколко години подобни машини работеха в градините на стопанството. През 1972-ра година на базата на този образец младежки колектив от ремонтното предприятие на АПК-Хисар направи редица подобрения за повишаване на ефективността на работата. Обслужването бе от двама души. Придвижването на машината ставаше с трактор. Трактористът разгръщаше под дървото брезентова платформа, която го обгръщаше като обърнат нагоре чадър. Един оператор насочваше дълга стрелка, която без да наранява стъблото, го караше да вибрира и плодовете падаха на брезента, а оттам по транспортьор се изсипваха в контейнер. Спестяваше се много време и работна ръка. Мисля, че набраните с машина плодове се изпращаха за промишлена преработка.

Експериментът с машинното бране на сини сливи продължи още няколко години, но поради технологични или други причини не успя да се наложи в практиката на стопанството.

Снимка, отпечатана някога във в-к "Хисарска заря", показва бране на сини сливи с машина през есента на 1972-ра година.

С ЛОДКИ ПО РЕКА ДУНАВ

Някога години наред се провеждаха водни походи през пролетта по река Марица, а през лятото по река Дунав, организирани от клуба по воден туризъм към туристическо дружество "Орела" гр. Хисар. Председателят на дружеството Енчо Енчев бе публикувал редица материали за тях в общинския вестник "Хисарска заря".

Като прелиствам и препрочитам старите броеве на вестника ще отбележа няколко интересни момента от тези туристически инициативи.

Началото на водните походи на хисарчани по Дунав е през лятото на 1977-ма година, когато група хисарски средношколци с построения от тях сал се спускат в плаване по реката. След това водните походи се организират с лодки.

В една дописка във вестник "Хисарска заря" от лятото на 1983-та година (бр. 377) са посочени интересни факти от шестия традиционен воден поход. Той е гребно-ветроходен с шест лодки по маршрут от Козлодуй до Силистра. Новото е участието на три семейни двойки -- Енчеви, Сугареви и Бойчеви. Останалите участници са П. Богданов, Ст. Иванов, Ст. Чолаков, В. Козарски и учениците Д. Божков и В. Ненчев.

Хисарски платноходки, 1983 г.

Маршрутът е разделен на девет етапа. Провеждат се състезателни гонки, обучение на новите участници в тайната на моряшкото изкуство, изучаване на правилата и опознаване на знаците за плаване по Дунав. Изнасят се беседи за исторически и природни забележителности, посещават се исторически места и музеи край Козлодуй, Свищов и Русе. Незабравими остават вечерите край биваците на островите Градина, Пясъчният и Голям Ветрен. Всички прекарват активна приятна почивка сред природата.

В дописка във вестника от лятото на 1986-та година (бр. 460) се описва накратко деветият традиционен поход на хисарчани по Дунав от Видин до Силистра с дванадесет участници и седем лодки. Ръководител на похода е Иван Сугарев, а капитан на похода -- Енчо Енчев.

Нощуването става в палатки на брега или на дунавските острови. В походната кухня мнозина показват кулинарното си майсторство. Провеждат се състезания по умело водене на лодките, ветроходство и плуване. Късмет в опитите за риболов е уловът на един голям сом.

Изнасят се беседи за исторически и природни обекти край реката. Посетени са крепостта "Баба Вида" край Видин, корабът "Радецки" край Козлодуй, къщата на Алеко Константинов в Свищов и къщата на баба Тонка в Русе, музеят в Силистра, езерото-резерват "Сребърна"...

В хисарския язовир "Веригово" се провеждаха курсове за обучение на ученици за лодководачи, за да бъдат подготвени за участие във водните походи по Марица и Дунав.