СЪС САЛ ПО РЕКА МАРИЦА

Знае се, че някога в древността, а и в годините преди Освобождението, река Марица е била плавателна.

Средношколците от ЕСПУ „Христо Смирненски“ в град Хисар през 1976 година бяха решили да докажат, че макар вече водата на реката да е по-малко, може да се премине със сал от Пловдив до Свиленград.

Такова плаване бе дълго и старателно подготвяно от ученическия клуб за научно и техническо творчество на младежта, съвместно с хисарското туристическо дружество.

Отплаването от Пловдив стана в един хубав априлски ден през пролетната ваканция. От редакцията на хисарския вестник бяхме подготвили почетен флаг по случай средношколската експедиция. С моя колега Георги Славков отидохме да го връчим при изпращането, да направим снимки и да пожелаем успешно плаване. В експедицията участваха десет десетокласници – седем момчета и три момичета. Задно с тях бяха и трима ръководители – водачът Енчо Енчев – учител по география и председател на туристическото дружество в Хисар, учителят Петър Маджев и секретарят на туристическото дружество Кольо Мичев.

Салът, който средношколците сами бяха направили, бе дълъг осем и широк четири метра. Сглобен беше от 4 осеметрови и 10 четириметрови чамови греди, свързани с болтове, отдолу привързани с въжета вътрешни гуми от трактор Беларус, отгоре с дъски. Имаше мотор от лодка, лопати за гребане, пръти за оттласкване. На сала бяха натоварени палатки и други туристически принадлежности, необходими за няколкодневно пътешествие.

След завръщането участниците в експедицията бяха споделили на страниците на хисарския вестник любопитни моменти по преодоляването на плитчините и баражите по реката. Налагало се понякога да слизат, да бутат или теглят сала с въжета. Първият лагерен бивак бил на брега край село Поповица. Плаването им беше донесло интересни срещи и запознанства при слизането в Димитровград и други селища, възхищението от красивите пролетни пейзажи край Марица. Беше доказано, че макар и с трудности може да се пътува със сал. Изпълнена бе и поставената научна задача за изследване замърсяването на реката. Учениците бяха взели проби от водата за анализ в кръжока по химия. Изводът бе, че най-големи замърсители по изминатия маршрут са били отпадните води на Пловдив, Комбинатът за цветни метали, Химкомбинатът в Димитровград и обогатителната фабрика в Марица изток.

– – –

Плаването със сал по Марица през 1976 година бе началото на една хубава традиция. В продължение на десетина, а може би и повече години след това, хисарчани провеждаха редовно водни походи по реката, като вместо със сал това ставаше с лодки. Ала това са вече други истории...

ИЗПИТАНО СРЕДСТВО

Някога целебните хисарски води, за да достигнат до нуждаещите се, били пренасяни в стомнички. През 1930 година започва бутилирането на вода от извора Момина баня и продажбата и в страната, което държавата възложила на наемател от Пловдив. Наливането на бутилките ставало от специално поставена край извора инсталация. Още същата година били бутилирани 82 000 литра.

В реклама от онова време се казва, че природно лековитата минерална вода на хисарската Момина баня има извънредно сполучлив химически състав и физически свойства, че още траките са знаели за нейната лековитост, а в последствие римляните са я използували за лекуване на хиляди болни.

Посочва се нейното целително действие на пищеварителната /храносмилателаната/ система, на черния дроб, жлъчката, бъбреците. Рекламата подчертава: „Пиенето на минерална вода от хисарския извор Момина баня е вярно и изпитано средство за церение на болестите и запазване на здравето.“

След няколко десетилетия, през 1958 година, в Хисар е създадено едно от първите модерни предприятия в страната за бутилиране на минерална вода, като тогава се захранва чрез водопровод от сондаж на извора Момина баня.

Днес в курорта Хисар вече има няколко предприятия, оборудвани с модерна техника, които бутилират натурална и газирана вода от лечебните хисарски извори и продават годишно милиони бутилки из цялата страна и в чужбина. А славата на хисарската минерална вода е многовековна, тя и днес носи здраве и изцеление.

ПЪРВА И ВТОРА КЛАСА

В годините преди освобождението най-прочута в Хисар била най-горещата баня Хавуза /Топлица/. Възвръщайки древната си слава, през следващите десетилетия най-популярна станала Момина баня. През тридесетте години на двадесети век тя вече предлагала най-добри условия за посетителите.

Басейнът бил в стара постройка с висок свод. Послан бил с нови красиви плочки. До банята било построено ново ванно отделение с 10 вани и курни /малки корита/ за измиване. Новото здание на съблекалните било обширно, двуетажно, за първа и втора класа.

Любопитно е, че по онова време и в други хисарски бани съблекалните били разделени на две класи съобразно мебелировката, но и от първата и от втората класа се къпели в един и същ басейн. Според една тогавашна реклама билетът за къпане бил 10 лева за първа класа и 6 лева за втора. За предлагане на бельо – чисти чаршафи за постилане и завиване на леглата /кушетките/, където посетителите лягали да си отпочинат след къпането, се плащало отделно по 6 лева. По-скъпо било къпането във ваните – първа класа с бельо – 22 лева, втора класа с бельо – 18 лева.

По желание на курортистите можело да бъдат обслужени от теляк като заплатят 8 лева и от масажист, което струвало 15 лева. Работата на теляка в банята била традиционна, позната – да помага при изкъпване и изтриване на телата на посетителите, пък и да ги разтрие и масажира, доколкото умее. Но какви ли лечебни масажи е правел тогава специалистът масажист? Старите реклами не обясняват.

По-състоятелните курортисти ползували съблекалните първа класа. Някои плащали за вана и масажист, като това им струвало 37 лева.

Бедните можели да се окъпят в целебните горещи води на басейна само за 6 лева с билет за втора класа, както се казва сега без никакви други екстри – бельо, тяляк, масажист и прочие.

КОШНИЦА РОЗОВ ЦВЯТ

В една своя публикация от началото на двадесети век хисарчанинът генерал Тодор Марков пише: “Хвърлете кошница рози в Момина баня, окъпете се в животворната ѝ вода, направете си разходката из околностите на Хисар, забравете за миг земните грижи, слейте душата си с младата и весела душа на природата и вие ще усетите вечното блаженство на рая.“

Това не е само поетична пролетна картина, фантазия, намек за древните времена на римските патриции, които посещавали античния град. Тодор Марков наистина го е правил и препоръчвал на гостите си. В мемоарната си книга „Дипломат и градинар“ Ив. Д. Станчов, споменавайки за краткия си престой в Хисар със съпругата си Марион, разказва: „Марион с удоволствие се къпеше в басейна на Момина баня, с още по-голямо удоволствие посрещна кошницата с дъхави розови листа, изсипана в кристално чистите сини води. Кошницата бе изпратена от генерал Марков, наш домакин, който държи малък хотел за гости.“ Този хотел бил някогашната вила „Момина“, която Тодор Марков построил в курорта през тридесетте години на миналия век.

ПРЕДПОЧИТАНИЕТО НА ПОЕТА

Посещавайки Хисар през лятото на 1897 година поетът Иван Вазов пише, че с двама свои приятели предпочели да отидат да се окъпят в Момина баня. Водата била дста гореща, но за щастие имало няколко вани с умерена вода и те влезли в тях. Той добавя шеговито, че гледали с искрено съжаление мъчениците, които се къпели в басейна.

Тогава само към баня Кюпчеза /днес Русалка/ имало изградено отделение с четири стаички /кабини/ с по едно каменно корито /вана/ за самостоятелно къпане. Но съществувал любопитен обичай, регламентиран с правилника на Хисарските бани, където било разпоредено: „Забранява се на наемателя да държи и дава за общо употребление от посетителите вани /каци/, освен цинкови или от друг метал. Частни лица могат да си служат за свое частно употребление с каквито да било вани.“ Сигурно във вани, предоставени от наемателя и разположени край басейна, са се къпали Вазов и приятелите му.

Поетът споделя, че предпочел Момина баня и заради нейната легенда. Още през 1882 година, когато прекарва лятната си отпуска в Хисар, той написва тук баладичното си стихотворение „Момина баня“ за непознатата мома, която излиза нощем из топлите вълни и се къпе в тъмния вир, изкача и се плиска, а в нощния мрак банята странно и глухо колокочи. Тази легенда за хисарската Момина баня знаел още от дете в Сопот. Майка му я разказвала.

МОМИНА БАНЯ

/балада/

Чучурът печално бърбори в нощта.

На плочите влажни дреме челядта,

децата сънуват унесени сладко:

до Петя бе Тинко, до Иванча – Радко.

Чучурът печално бърбори в нощта.

Една я майка дрямка не улавя.

Тя пули се в мрака, слухти, не забравя...

Водата под ключ е, пусто е навън,

шумът на чучура докарова сън,

но бедната майка сън я не улавя.

Чучурът замлкна! Но вирът шуми,

кат че нещо шатри в топлите вълни:

ту плиска се тихо, ту глухо клокочи,

утихне внезапно и пак избърбочи...

Чучурът замлъкна! Но вирът шуми.

„Ах, Господи мили! – тя бледна пришъпна, –

Какво се бърбука? Ух, цяла аз тръпна!

Иванчо е влязъл и къпе се тук.

Дете вироглаво! Та кой ще е друг?

Ах, Господи мили!" – тя бледне пришъпна.

Тя стана уплашена, пална свещта:

децата са всички на свойте места.

Но в банята се нещо страшно вълнува,

изпъкне потъне и мрака заплува...

Тя гледа уплашена, дигна свещта.

И гледа: водата надула се цяла,

улея закрила, до горе преляла.

Мома непозната полива се там,

бърбука се, плува и гледа насам,

а майката гледа, настръхнала цяла.

Момата се къпе във тъмния вир,

косата ѝ плува надлъж и нашир,

тя гмурка се мълком, играе и плиска,

потъва, изкача и гаче се киска –

Момата се къпе във тъмния вир.

И банята странно и глухо клокочи,

и капките пръскат на самите плочи...

И майката духна свещта и легна

ни жива, ни мъртва. Наста тъмнина,

а банята странно и глухо клокочи.

Хисар, 15 юли 1882

МОМИНА БАНЯ – ПРИКАЗКА ШУМЯЩА

Преди години в някои публикации за Хисар се споменаваше за стара балнеоложка енциклопедия, в която пишело, че античният град край топлите извори се славел най-вече с Момина баня – приказка шумяща по цялата Римска империя. Кой знае каква е била тази енциклопедия, но и сега Момина баня впечатлява с разкритите исторически тайни, със славата на целебната вода.

Античният римски град израстнал на мястото на тракийското селище с целебните извори. Ала топли извори бликат и в Горещия дол – живописната долчинка от източната страна на града. Върху един от тях, този в началото на долчинката, който първите му стопани, траките, много почитали заради лечебната му сила, римляните изградили голяма баня. И за да се знае кога е построена, в каменния зид вградили латински надпис с червени тухли. Подир векове върху развалините на римската баня, върху стария каптаж, била изградена друга банска постройка, а надписът останал зарит, забравен в земята...
Момина баня – приказка шумяща. Ако се вслушаме в нейния извор ще доловим легенди и предания от далечни времена.

Легенда за Момина баня

Има легенда, че много отдавна, още преди да построят банята, една красива мома от близкото тракийско село обичала да идва и да с къпе тук във вира в зелената долчинка. Понякога сама, понякога с приятелки. Един летен ден, като тръгнала насам, селото било обградено, нападнато от врагове. Нямало как да се прибере при своите. Чуждите войници я забелязали, подгонили я и за да не я заловят, като дошла до извора нагазила навътре в топлия вир, помолила се на богинята Бендида да ѝ помогне, по-добре да умре, отколкото да попадне в ръцете им. Войниците се спрели стреснати на брега, гледали я как пристъпя към дълбкото в бяла пара обвита. Водата закипяла, зашумяла, когато парата се разнесла момата била изчезнала, само вирът продължавал да бълбука. Разправяло се, че от тогава и след построяването на банята понякога момата изплувала по среднощ разпуснала дългите си коси, гмуркала се и плискала в топлата вода.

Според едно народно предание, записано през 1890 година от гостуващия в Хисар пловдивски доктор Драгомиров, някога, отдавна една красива мома, болярска дъщеря, обичала да се къпе в Момина баня заедно със своите 12 приятелки, които я веселели с песните си. Веднъж по време на къпането дошло известие, че нападатели обсадили крепостта. Болярската дъщеря не можела да се прибере в нея и заедно с приятелките си всички изчезнали във вира на банята. Оттогава, от време на време, тъкмо по среднощ тази чудна мома излизала из вълните на банята и се къпела със своите 12 приятелки. Селяните се страхували да влизат нощем в банята и разказвали,че често се чувало в полунощ пляскането на водата и тихо и сладко моминско пеене.

Легенда за Момина баня

Друго обяснение за името на извора е народното предание за селското момиче овчарче, което открило забравения през годините горещ извор. Тайно от другите подкарвало своите овце, отвеждало ги по закътанте сред храстите поляни край зелената долчинка и всеки ден отивало да се къпе, за изненада на всички ставайки все по-хубаво, като омагьосано, най-хубавата мома, която са срещали някога. И когато я проследили и я видели да се къпе, разпуснала дългите си коси, обвита от топла пара, рзбрали, че магията – това било вълшебството на горещата вода и нарекли извора Момина баня...

Интересно каква е била Момина баня в първите години след Освобождението, когато курортът започва да възвръща своята древна слава?

Авторът на книжката „Хисарските бани“ /1889 г./ Г. Димитров разказва, че нейното местоположение било прелестно и великолепно. От трите ѝ страни стърчали високи рътлини, а от едната се простирала покрита със зелена трева долчинка. Кичести дървета хвърляли приятна сянка. Зданието било старо. Освен южната страна, другите три били вдлъбнати в полите на рътлината.

Момина баня в края XIX век

Доктор Белинов, сезонен лекар в курорта през 1901 година пише: „Момина баня заслужава красивото си име. Зданието е просто, но басейнът е необикновено красив, най-голям между всички хисарски бани. Осветява се от свода. Водата тече по мраморен камък и нейният шум приятно ласкае слуха на посетителите. Тя е толкова прозрачна, че окото различава през кристаланата ѝ повърхност даже разтрогите между дъските, с които е покрит пода. На много места от дъното извира вода с изобилно количество газове, които във вид на големи мехури изкачат на повърхността."

Докторът отбелязва, че даже един профан по археология може да различи, че основите на банята и част от стените са древна постройка, останала вероятно от римляните.

Когато през 1927 г. се извършва ремонт на банята щом махнали дървеното дюшеме на басейна, отдолу се открило дъното на стария римски басейн, наслан с червени, изпечени тухли. А през следващата 1928 г. при работа за разширяване на банята случайно бил разкрит масивен римски зид със забравения, зарит в земята тухлен надпис и се разгадала тайната за първоначалния римски градеж.

Зидът бил изграден чрез смесена зидария с редуване на каменни и четириредови тухлени пояси като крепостните стени и други антични постройки в Хисар. По прдължение в зида бил вграден шестнадесетметров тухлен надпис на латински. Той показва, че по време на римските императори Максимиан Глери / 293 – 311/ и Лициний баща /308 – 324 / и техните синове Максимин и Константин е била построена тази баня. Тогава била епохата на тетрархията /четиривластието/ и Римската империя се управлявала от двама императори /августи/, които си избирали по един помощник /цезар/ и го осиновявали. Затова в надписа помощниците са упоменати като синове.

Правейки съпоставка за времето на управлението на августите и цезарите, посочени в надписа, някои изледователи изказват стновището, че той е изграден в края на 308 г. Така може да се напрви точна датировка на строителството на римската баня на този извор. Как е изглеждала тя, какъв е бил нейният архитектурен план не се знае, защото над римския каптаж се издига голяма съвременна постройка и археолозите не могат да правят разкопки.

Но нашето въображение може да нарисува пъстрата картина как тук, в беломраморната баня, са идвали гости от различни краища на Римската империя да се къпят в топлата ѝ вода за изцеление и за удоволствие. Навярно сред тях е била и Валерия, красивата съпруга на споменатия в надписа император Максимиан Галери, дъщеря на Диоклециан, на чието име само 15 години преди строителствто на банята бил наречен ограденият с крепостни стени античен град Диоклецианопол /днешния Хисар/.

Момина баня днес

Тази баня останала извън крепостта, в която вече имало и други римски терми, но била много привлекателна и посещавана в годините на мир и спокойствие.

Какво ли още може да ни нашепне течащият през вековете Моминобански извор?

ЗА КУПАТА НА ВЕСТНИК "ХИСАРСКА ЗАРЯ"

През февруари 1971 година в Хисар се проведе за първи път масова лекоатлетическа щафета за преходната купа на излизащия тогава градски вестник „Хисарска заря“. Организирана от редакцията и от физкултурното дружество „Крепост“, с подкрепата на комсомолските и профсъюзните ръководства в града и района на хисарския агрокомплекс, щафетата стана традиционна, като след три години бе преобразувана в зимен окръжен лекоатлетически крос.

Победителите - 1971 г.

Спомням си ентусиазираното начало. Младите лекоатлети от града и селата в района се събраха в центъра на курорта под звуците на ученическата фанфарна музика. Състезателното трасе от 1400 метра бе по градските улици. Комплексни победители и първи носители на купата станаха отборите пионери и средношколци от СПУ „Христо Смирненски“ – Хисар.

Победителите - 1973 г.

След три поредни комплексни победи на хисарските лекоатлети, както бе според регламента, през 1973 г. първата купа на вестника остана за постоянно в Хисар.
В Пловдив имаше спортен магазин, от където можеха да се купят за награда различни купи, но искахме нашата да бъде оригинална. За това поръчахме новата купа да бъде изработена от един хисарски младеж, който бе учил дърворезба. Направи я от орехово дърво, резбована с името на вестника и с един от символите на Хисар – южната крепостна порта.
Друга една от преходните купи беше кристална. Всъщност – красива, висока кристална ваза, към която в долния край прикрепихме медна пластинка, гравирана със съответния надпис. По онова време обаче не позволяваха на предприятия и учреждения да купуват кристални съдове и трябваше да взема специално разрешение от Окръжния народен съвет, обяснявайки, че в редакцията няма да слагаме цветя във вазата, а ще бъде спортна купа за награда на победителите в окръжния крос.

Награждаването на победителите

Кросът, който се провеждаше ежегодно в един от неделните февруарски дни, беше истински спортен празник с участието, общо от всички възрастови групи, на над 300, а понякога и 400 състезатели, с многобройна публика от хисарчани и курортисти, които наблюдаваха с интерес спортната надпревара. Често, както се полага за зимата, се случваше времето да е доста студено, да е натрупал дебел сняг, да продължава да вали, но за ентусиазма и спортната воля нямаше пречка, а организацията винаги беше добра. От комуналното предприятие от ранно утро почистваха и опесъчаваха състезателното трасе по хисарските улици. В центъра, пред градското кино бе осигурено озвучаване и свиреше музика. Отменена бе предиобедната кинопрожекция и вътре, където парното работеше, състезателите събличаха зимните дрехи, за да излязат по спортни екипи.
При хубаво време награждаването на победителите бе на площада, а ако вали – вътре в киносолана. Там в дъното имаше сцена, на нея слагахме маса за спортните съдии, които след получаване на резултатите определяха класирането. То си беше истински спектакъл. На сцената се качваха най-добрите да получат своите грамоти, флагчета, предметни награди и накрая купата на вестника. Бляскаше светкавицата на стария хисарски фотограф бай Иван Рачев, имаше радостни възгласи, ръкопляскания и малко тъга за тези, които не бяха успели да се представят добре.
Във вестника публикувахме само няколко снимки, но бай Иван изщракваше много кадри – стартове, финали. Накрая настойчиво канеше носителите на купата да се съберат навън, дори и сняг да вали, за традиционната обща снимка.
Спортният празник приключваше в един от хисарските ресторанти, където за всички участници в състезанието бе осигурен обяд. Само че бяха много, та трябваше да минат на две смени.
– – –
Разгърнах старите вестници да си припомня някои подробности.
Кросът се провеждаше с отбори разделени в девет възрастови групи: пионери, девойки младша възраст, девойки старша възраст и жени – на 1000 метра, пионери – 1500 м, юноши младша и юноши старша възраст – 2000 м, мъже – 3000 м и мъже ветерани – 2000 м.

Един от стартовете - 1983 г.

Победителите - 1983 г

Любопитно е, че през 1984 година бе проявил желание и участвувал в групата на ветераните и един от чуждестранните гости в санаториума на Балкантурист – Рафтис Алипов от руския град Перм. Тогава се шегувахме, че кросът е станал международен.
Като домакин Хисар редовно се представяше с най-добрите си млади лекоатлети от трите хисарски училища. Участие имаха при мъжете и жени и отбори от Санаторно-курортния комплекс и Почивно дело.

През различните години освен от Хисар и района е имало състезатели от Пловдив, Карлово, Калофер, Сопот, Първомай, Асеновград, Съединение, Девин, курорта Банкя и др.

Най-масов е бил кросът през 1987 година – с 460 състезатели.
От началото, ежегодно, двадесет години поред, състезането се ръководеше от един и същи главен съдия – Марко Шиваров от Пловдив, който със своя опит допринасяше за добрата организация.

Един от стартовете - 1987 г.

Според регламента, след три поредни победи преходните купи на вестник „Хисарска заря“ бяха оставали на постоянни адреси във физкултурните дружества в Хисар, Карлово, Първомай и Панагюрище.
През 1991 година вестник „Хисарска заря“ престана да излиза, а с това бе прекъсната и дългогодишната традиция на състезанието за купата на вестника.